Решение № 7657 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3567/2017 г.

Решение № 7657 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3567/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. Ст. Гачев, против решение № 140/22.02.2017 г., постановено по адм. дело № 608/2016 г. на Административен съд- С. област, с което, по жалба на ЕТ "Светлозар - М. С." със седалище гр. Е., е отменен неговия мълчалив отказ да се произнесе по направено искане за издаване на заповед по реда на чл. 31, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. за изплащане на безвъзмездна финансовата помощ в размер на 26 863, 08 лева, като преписката му е върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател навежда доводи за недопустимост- като произнесено по просрочена и недопустима жалба, алтернативно за незаконосъобразност на обжалваното решение -като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че в случая е налице мълчалив отказ по молба от 06.06.2016 г. до ДФЗ да се произнесе със заповед по реда на чл. 31, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 30/2008 г. при положение, че има изричен по заявката на оспорващия, подадена в ДФЗ на 13.10.2015 г. и че съдът недопустимо, или поне при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е преразгледал спор, по който има влязло в сила съдебно определение на АССО за прекратяване. Намира и че съдът неправилно "предрешил спора" с кредитиране на заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза, въпреки че това доказателствено средство е неотносимо към неговия предмет. Моли ВАС да отмени обжалваното решение и да остави в сила оспорения отказ. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. В молба до съда поддържа касационната си жалба и претендира разноски. Ответната страна - ЕТ "Светлозар - М. С." със седалище гр. Е., чрез процесуалния представител адв. Грънчаров и в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не е налице недопустимост на жалбата на оспорващия ЕТ поради просрочие, тъй като жалбата е допустима, защото предмет на делото е мълчалив отказ по направено молба от 06.06.2016 г. до ДФЗ да се произнесе със заповед по реда на чл. 31, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 30/2008 г. и жалбата по тази молба е подадена на 05.07.2016 г. - в законовия месечен срок, а възраженията на касатора са неотносими към спора, доколкото касаят друг акт по заявка за плащане, подадена в ДФЗ на 13.10.2015 г. Преценява за неоснователни и възраженията за недопустимост на оспореното решение поради преразглеждане на спор, по който има влязло в сила съдебно определение за прекратяване, тъй като предмет на прекратителното определение е уведомително писмо, издадено по заявката от 13.10.2015 г., в което съдът е приел, че то не представлява индивидуален административен акт, т. е. липсва произнасяне по същество поради липса на годен за оспорване индивидуален административен акт, а в настоящото производство се иска издаване на такъв акт, който да може да бъде подложен на съдебен контрол и административният орган е бил длъжен да се произнесе с изричен мотивиран акт. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на ЕТ "С.-М. С." против мълчалив отказ на заместник-изпълнителния директор на ДФ " Земеделие " да се произнесе по направено искане за издаване на заповед по реда на чл. 31, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., с която се одобрява или отказва изплащането на безвъзмездна финансовата помощ в размер на 26 863, 08 лева. Оспорващият поискал от съда да постанови решение, с което да задължи административния орган да се произнесе с изричен акт, с който да одобри изплащането на поисканата финансова помощ в посочения размер. От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът установил, че с договор № 23/311/00613/15.10.2014 г. /и анекси към него/, сключен между оспорващия и ДФЗ е постигнато договаряне ДФЗ да предостави на едноличния търговец безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70 на сто от одобрените и реално извършени от едноличния търговец /ползвател по договора/ разходи, свързани с осъществяването на проект ИД № 23/311/00613/13.05.2013 г., като в този договор едноличният собственик е посочен като ползвател по смисъла на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. Съобразил, че заявка за плащане по тази мярка - по т. I05 - Закупуване на транспортни средства за неземеделски дейности, пряко свързани с дейността, оспорващият подал в ДФЗ на 13.10.2015 г., откогато започнал да тече тримесечен срок за административния орган да я разгледа и да се произнесе- като я одобри или отхвърли, но административният орган е извършил само частично плащане по заявката на 28.12.2015 г., като с Уведомително писмо № изх. 01-6500/1257 от 21.01.2016 г. на заместник- изпълнителния директор на ДФЗ едноличният търговец бил уведомен, че " 26 863,08 лв. са недопустими за актив автомобил Tойота поради констатирано несъответствие във вида на заявения актив с оглед регистрацията му като товарен автомобил, установено от свидетелството му за регистрация, спрямо целите на инвестицията, заложени в бизнес- плана- същият ще бъде използван за организиране на екскурзии на туристи, а съгласно чл. 181, ал. 2 от ППЗДП в товарен автомобил може да се превозват само лица, които товарят, разтоварват, съпровождат, приемат или предават превозвания товар и в тази връзка с процесния автомобил не може да бъде извършвана посочената в бизнес плана дейност "превоз на туристи". Съдът взел предвид, че това уведомително писмо /УП/ е връчено на ЕТ на 26.01.2016 г., който подал жалба в АССО. Съдът я преценил за недопустима-като подадена против уведомително писмо, непредставляващо акт, годен за оспорване, а за такова с характер на уведомление, без от него да настъпва пряко засягане на правата на жалбоподателя. По тези съображения с определение, постановено по адм. д. № 183/2016 г., съдът оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството по делото. Установил, че с молба, постъпила в ДФЗ на 08.06.2016 г., по повод уведомително писмо, жалбоподателят поискал да бъде издадена заповед по реда на чл. 31, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., с която се одобрява или отказва изплащането на безвъзмездна финансовата помощ в размер на 26 863, 08 лева, т. е. поискал издаване на индивидуален административен акт по поисканата финансова помощ. Тъй като такъв не бил издаден, на 05.07.2016 г. в АССО подал жалба срещу мълчаливия отказ на административния орган да се произнесе по направено искане за издаване на заповед в горния смисъл по реда на посочената по-горе наредба. Съдът преценил сезиращата го жалба за допустима, предвид предмета на делото - мълчалив отказ по направено молба от 06.06.2016 г. до ДФЗ да се произнесе със заповед по реда на чл. 31, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 30/2008 г., и я разгледал по същество, като я счел и за основателна. Този извод извел от нормите на чл. 31, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., съгласно които изпълнителният директор на Разплащателната агенция (РА) със заповед одобрява или отказва изплащането на финансовата помощ и се произнася със заповед за одобрение или отхвърляне на заявлението за подпомагане, която подлежи на обжалване по реда на АПК. тъй като такава заповед - на основание чл. 20а, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП и чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. не е издадена, счел, че по този начин на заявителя е отнета законовата възможност да осъществи защита срещу непроизнасянето на компетентния орган в съответния срок с изричен акт. Съобразил и практиката на ВАС по идентични случаи. По тези съображения приел жалбата срещу мълчалив отказ на ДФ " Земеделие " да се произнесе по направеното искане за издаване на заповед по реда на чл. 31, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за основателна и отменил този отказ. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е допустимо и правилно. Посочената по-горе фактическа обстановка не е била спорна между страните. Спорът е правен и е относно допустимостта на искането на заявителя за издаване на заповед и, респ. налице ли е "недопустимо възобновяване на случая". За отговора на тези въпроси настоящият състав съобрази следното: Няма спор, че ДФЗ има оперативна самостоятелност да избере един от двата варианта - да одобри или отхвърли заявлението за финансиране.