Решение № 16038 от 6.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12625/2011 г.
ВАСПетчленен състав06.12.2011 г.докладчик Захаринка Тодорова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно, искането на Румен Георгиев Стоянчев от гр. София, подадено на основание чл. 239, т. т. 2 и 3 АПК, за отмяна на влезлите в сила определения № 9005/22.06.2011 г. по адм. дело № 6746/2011 г. на Върховния административен съд, на определение от 31.03.2011 г. по адм. дело № 7185/2010 г. на Административен съд София-град, на определение № 680/14.01.2011 г. на ВАС по адм. дело № 14878/2010 г., седмо отделение и на определение № 3505/22.10.2010 г. по адм. дело № 6012/2010 г. на АССГ. ОСЪЖДА Румен Георгиев Стоянчев от гр. София, бул. "Фритьоф Нансен", № 31, ет. 4, ап. 10, да заплати на Българска академия на науките, представлявана от Председателя акад. Н. Съботинов, София, ул. "15 ноември" № 1, сумата от 150 (сто и петдесет) лв. разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 16038 от 6.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12625/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба за отмяна, подадена от Румен Георгиев Стоянчев от гр. София, на основание чл. 239, т. т. 2 и 3 АПК, на влезлите в сила определения № 9005/22.06.2011 г. по адм. дело № 6746/2011 г. на Върховния административен съд, (ВАС), на определение от 31.03.2011 г. по адм. дело № 7185/2010 г. на Административен съд София-град, (АССГ), на определение № 680/14.01.2011 г. на ВАС по адм. дело № 14878/2010 г., седмо отделение и на определение № 3505/22.10.2010 г. по адм. дело № 6012/2010 г. на АССГ. В съдебното заседание молителят се явява лично, поддържа молбата за отмяна, по изложените в нея съображения и тези по становището от 9.11.2011 г. Доводите, развити в подадените на 15.11.2011 г. и на 18.11.2011 г. молби не следва да бъдат обсъждани, като подадени след приключването на заседанието по делото. Ответната по молбата страна - Председателят на Българска академия на науките, чрез юрк. Тодоров и юрк. Русев, оспорва молбата, счита я недопустима или алтернативно - неоснователна и недоказана, моли да бъде отхвърлена. Поддържа се депозираното по делото възражение, претендират се разноски. Върховният административен съд, в настоящия си петчленен състав при Втора колегия, за да се произнесе, съобрази следното: С определение № 9005/22.06.2011 г., постановено по адм. дело № 6746/2011 г. на ВАС, седмо отделение, е оставено в сила определението от 31.03.2011 г. по адм. дело № 7185/2010 г. на АССГ, с оставена без разглеждане жалба на Стоянчев срещу акт № 82-01-106 на Председателя на БАН, потвърдил решение на Научния съвет на Института по електрохимия и енергийни системи при БАН за отнемане на научно звание, взето по протокол № 21/27.05.2008 г. и е прекратено производството по делото. С определение № 680/14.01.2011 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 14878/2010 г., седмо отделение, е оставено в сила определение № 3505/22.10.2010 г. по адм. дело № 6012/2010 г. на АССГ, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата на Стоянчев срещу мълчалив отказ на Председателя на БАН да се произнесе по жалбата му против решение на Научния съвет за отнемане на научно звание, взето по протокол № 21/27.05.2008 г. и е прекратено производството по делото. Производството по реда на чл. 239 АПК е извънреден, извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила решения и определения, на основанията, посочени изчерпателно в шестте точки на разпоредбата. За да е допустимо искане за отмяна по чл. 237 и сл. АПК, същото следва да е подадено в сроковете, визирани в чл. 240 АПК. В конкретно обсъждания случай се касае за претенция по чл. 239, т. 3, като се споменава и т. 2 от същата разпоредба на АПК, за отмяна на определения на ВАС, които, като окончателни, са влезли в сила в деня на постановяването им. Като основание за отмяна искателят сочи, че с ДВ, бр. 101/28.12.2010 г. се обнародва новият Закон за развитие на академичния състав (ЗРАС), с влизането на който в сила се отменят ЗНСНЗ и ППЗНСНЗ, т. е., отменят се всички текстове в тях, включително и т. 65.2 от Правилника, на която се основава определение № 3505/22.10.2010 г. по адм. дело № 6012/2010 г. на АССГ. А след като останалите три определения се основават и позовават на определение № 3505/22.10.2010 г., по силата на чл. 239, т. 3 АПК, отмяната на този съдебен акт "влече след себе си" и отмяната на останалите три. На база извършения обзор по делото, съдът намира молбата допустима - подадена е в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и от страна по делото, за която по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, съдебните актове са неблагоприятни. По съществото си същата е неоснователна. Основанието за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК е налице, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Разпоредбата е ясна, не поражда съмнения и неприложима за случая, при наведеното основание за отмяна, визиращо законодателна промяна. Липсва документ, който да е от значение по делото и който по съдебен ред да е признат за невалиден, а нормативните актове не са включени в приложното поле на законовата норма. Абсурдно е да се твърди, че всички, постановени при действието и въз основа на даден нормативен акт актове, след отмяната му следва да бъдат отменяни. Обратно, законосъобразността на актовете, която преценка извършват съдилищата, се осъществява съобразно закона, действал към датата на постановяването им. На второ място, основанието за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК е налице, когато се установи по надлежния съдебен ред неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда, във връзка с решаването на делото. В искането на Стоянчев не се навеждат доводи и не са представени доказателства, които да водят към съставомерност по нито една от изброените хипотези. Основанието предвижда постановена присъда, или уважен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК - т.е., доказано от съответния съд престъпление или установено компрометиране истинността на фактите, на които е основан актът, чиято отмяна се търси. В случая молителят прави искане административният съд, и то в това производство, да извършва преценки, за които не е оправомощен. Останалите изложени в искането за отмяна и допълнителното становище доводи за отмяна на атакуваните определения представляват по своята същност касационни оплаквания, които е недопустимо да бъдат обсъждани в настоящото производство, което, както се подчерта, е специално и почива на строго определени правила. Предвид изхода на делото и своевременно направеното от ответника искане, молителят ще следва да бъде осъден да заплати на Българска академия на науките възнаграждение за един юрисконсулт, в размер на 150 лв., възражението му е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,