Решение № 2410 от 22.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 722/2020 г.

Решение № 2410 от 22.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 722/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 175 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК. Образувано е по молба на "Тика" ЕООД, гр. Пловдив чрез управителя А. Червенков за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 14252/17.11.2020 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 722/2020 г. Молителят твърди, че при постановяване на решението съдът е допуснал очевидна грешка в диспозитива, изразяваща се в неправилно изчисляване на стойности по фактури, които според него са пропуснати и са останали извън общия сбор на признатото ДДС и извън сумата на признати разходи по ЗКПО за 2017 г. като представя списък на номера на фактури от 2013 г. и 2014 г. Иска постановяването на съдебен акт, с който грешката да се поправи и диспозитива на решението да се допълни. Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град Пловдив, не е изразил становище по искането за поправка на очевидна фактическа грешка. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Искането за поправка на очевидна фактическа грешка в решението е неоснователно, като съображенията за това са следните: С решение № 14252/17.11.2020 г., постановено по адм. дело № 722/2020 г. г., Върховният административен съд е отменил решение № 1921/11.10.2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1035/2019 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Тика" ЕООД, гр. Пловдив против ревизионен акт (РА) № Р-16001618003370-091-001/2.01.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив в частта относно непризнат данъчен кредит за данъчни периоди от 1.01.2013 г. до 31.12.2013 г., от 1.04.2015 г. до 28.02.2016 г. и от 1.06.2016 г. до 30.04.2018 г. за сумата от 12039, ЗЗ лв. ведно с прилежащите лихви в размерна 3901, 47 лв., както и за допълнително установен корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. за разликата над 10 390, 28 лв. до 11124, 06 лв. и за лихви за разликата над 2906, 66 лв. до 3112, 20 лв.; за 2016 г. за разликата над 4709, 36 лв. до 6724, 69 лв. и лихви за разликата над 879, 08 лв. до 1199, ЗЗ лв.; за 2017 г. за разликата над 4872, 18 лв. до 7439, 40 лв. и лихви за разликата над 374, 89 лв. до 572, 47 лв., както и в частта на присъдените разноски. Вместо него е постановил решение с което е отменил РА № Р-16001618003370-091-001/2.01.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив в частта относно непризнат данъчен кредит за данъчни периоди от 1.01.2013 г. до 31.12.2013 г., от 1.04.2015 г. до 28.02.2016 г. и от 1.06.2016 г. до 30.04.2018 г. за сумата от 12039, ЗЗ лв. ведно с прилежащите лихви в размерна 3901, 47 лв., както и за допълнително установен корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. за разликата над 10 390, 28 лв. до 11124, 06 лв. и лихви за разликата над 2906, 66 лв. до 3112, 20 лв.; за 2016 г. за разликата над 4709, 36 лв. до 6724, 69 лв. и лихви за разликата над 879, 08 лв. до 1199, ЗЗ лв.; за 2017 г. за разликата над 4872, 18 лв. до 7439, 40 лв. и лихви за разликата над 374, 89 лв. до 572, 47 лв. и е оставил в сила решението в останалата му част. В конкретния случай не е налице писмена грешка, грешка в пресмятането или друга очевидна неточност по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК. Не е налице противоречие между приетото в мотивите на решението относно страните по делото и данъка, който се дължи и диспозитива. Посочените суми по изброените от молителя фактури за 2013 г. и 2017 г. са включени в направените от съда изчисления както в мотивите така и в диспозитива на решението. В молбата за поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 175 АПК фактурите са посочени с общата си стойност /ДО и ДДС/, докато в мотивите на решението е посочен само размера на ДДС който се признава. Досежно посочените фактури издадени от "Ками Инвест 93" ЕООД с № 713/21.06.2017 г. и № 725/30.06.2017 г., следва да бъде уточнено, че същите касаят получени услуги, поради което не е признат начисленият ДК по тях. В мотивите си съдът изрично е посочил, че признава разходите и ДДС за материали, като е описал подробно обектите, доставчиците и данъчните периоди. С настоящата молба, под формата на искане за допълване на решението за поправка на явна фактическа грешка на решението за допълване, по същество се иска изменение на първоначалното решение на ВАС, което е недопустимо. С оглед изложеното, искането по чл. 175, ал. 1 АПК като неоснователно следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение