Решение № 5431 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14764/2008 г.

Решение № 5431 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14764/2008 г., V о., докладчик председателят Стефка Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Петров Георгиев от гр. Търговище против решение № 65 от 08.10.2008 г. по адм. дело № 105 от 2008 г. на Административен съд Търговище, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 761 от 24.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция гр. Търговище, с която му е наложена принудителна административна мярка "Забрана за напускане пределите на страната и неиздаване на паспорти и заместващи ги документи на български граждани". В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Полиция" - гр. Търговище - не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като обосновано е прието, че са налице предпоставките на чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС) за налагане на принудителната административна мярка. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени касационната жалба и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Георги Петров Георгиев срещу заповед № 761 от 24.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция "Полиция"- гр. Търговище, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). Основание за издаването й е постъпило предложение за налагане на мярката от частен съдебен изпълнител при Окръжен съд Търговище по изпълнително дело, образувано за установено задължение в големи размери от Георги Георгиев като съдружник и управител на СД "Пеком - Тодоров, Петров и сие" - 7 116,50 лева, ведно със законната лихва от 03.12.2002 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1 241,99 лв. разноски по делото. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно производствените правила и при наличие на основанието по чл. 76, т. 3 от ЗБДС, тъй като като управител на СД "Пеком - Петров, Георгиев и сие", Георги Петров Георгиев е от категорията лица, които имат парични задължения в големи размери към български и чуждестранни физически и юридически лица. Счел е, че са налице предвидените в чл. 76, т. 3 от ЗБДС предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, а именно: парично задължение към български или чуждестранни физически и юридически лица, което е установено по съдебен ред и размерът му е над 5000 лева. Не е представено надлежно обезпечаване на вземането и личното имущество на длъжника не покрива задължението, поради което жалбата му е отхвърлена. Обжалваното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 76, т. 3 от ЗБДС (в редакцията на ДВ, бр. 43/2005 г.) предвижда възможност за налагане на забрана за напускане на страната на лица, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. При тези условия административният орган може да наложи принудителна административна мярка да не се разрешава напускане на страната на длъжника или на членовете на контролните и управителните му органи, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти или заместващи ги документи за преминаване на държавната граница. В случая е установено, че са налице парични задължения в голям размер по смисъла на § 1, т. 5 от ЗБДС . Те са установени по съдебен ред и липсва лично имущество, което да ги покрива и надлежно обезпечи, поради което наложената принудителна административна мярка е законосъобразна и правилно подадената жалба е отхвърлена от съда по същество. Доводите в касационната жалба за намеренията на оспорващия за реализиране на бъдещи доходи при полагане на труд зад граница са неоснователни. Със същите не се оспорват и оборват изводите на административния съд, а се навеждат съображения, без значение за налагане на мярката. Представеното пред касационната инстанция ново доказателство - решение № 31 от 01.12.2008 г. по търговско дело № 23 от 2008 г. на Търговищкия окръжен съд е неотносимо за изхода на спора. Обявяването на несъстоятелност на дружеството, в което жалбоподателят е управител и съдружник е без значение за налагането на принудителната административна мярка. На съдебен контрол подлежи наличието на условията по чл. 76, т. 3 от ЗБДС и законосъобразността на наложената принудителна административна мярка към момента на налагането й. Въз основа на гореизложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,