Решение № 6111 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13741/2015 г.

Решение № 6111 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13741/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Централен" при Община Пловдив чрез неговия пълномощник срещу решение № 1652/14.08.2015 г. по адм. д. № 2050/2014 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-Х. А. С., Е. И. Г. и И. И. З. чрез процесуалните си представители намират касационната жалба за неоснователна и претендират разноски. Ответниците -А. А. Г., А. Й. М., Г. Д., Е. И. Г., К. П. Х., Л. Д., Н. Д. Е., П. Ц. Х., Р. Ц. Р., Р. С. Х., Р. Б. Р., Р. Т. Ц., Т. П. Д., Н. П. К., Н. И. Д., Х. Н. К., П. Н. К., М. Н. М., Д. И. Г., М. З. Д., А. Д. В., К. В. В. и Т. А. Д., И. К. К. и Н. П. Н., С. Р. П., Х. Г. И., Л. Б. Т. и Х. Т. И., К. Г. Я. и В. К. А., не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е заповед № РД-14-260/22.04.2014 г. на касатора, с която е наредено на основание чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ да бъде премахнат незаконен строеж "Жилищна сграда", като извършен в отклонение на одобрените проекти, които са съществени по чл. 154, ал. 2, т. 1, 5 и 6 ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Процесната сграда е завършена през периода 2000 г. -2001 г. Представен е акт за узаконяване от 1997 г. за частта от строежа до кота +3м. "основи, изба и етаж на кота "гл. корниз" +3м. " За процесната сграда е подадено второ заявление за узаконяване, по което производството е висящо и не е формиран мълчалив или изричен отказ. Административният орган не е изпълнил задължението си за изследване въпроса за търпимостта на строежа през призмата на § 127, ал. 1 ПЗРЗУТ и развитието на висящото производство за неговото узаконяване. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Обжалваното решение като краен резултат е законосъобразно, но не изцяло по изложените мотиви. На първо място, оспорената заповед е лишена от адресат. Безспорно е установено, че извършителят на строежа е починал. Съгласно § 3 ДР на Наредба № 13/2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях адресат/и на заповедта са са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. В случая се установява, че отделните апартаменти в разпоредената за премахване сграда принадлежат на отделни собственици, и след като извършителят не може да бъде адресат, е следвало собствениците на апартаменти да бъдат адресати на заповедта. Липсата на посочване на собствениците, придобили апартаменти в сградата, като адресати на заповедта, е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Именно по отношение адресатите на заповедта, в конкретния казус, собствениците, се създава задължение за премахване и административният орган е следвало да конституира същите, след като отделните обекти в сградата- апартаментите, са били обект на гражданско-правни сделки. Само на това основание, поради допуснат тежък порок на административнопроизводствените правила. оспорената заповед е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. На второ място, съгласно чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4. В обстоятелствената част от заповедта са описани отклонения, подведени като такива по чл. 154, ал. 2, т. 1, 5 и 6 ЗУТ, а т. т. 5 и 6 не се обхващат от нормата на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, поради което релевантно е само отклонение по чл. 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ - съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са отклоненията, които нарушават предвижданията на действащия подробен устройствен план. В обстоятелствената част на заповедта не са описани отклоненията, които нарушават предвижданията на подробния устройствен план, а са описани такива по чл. 154, т. 5 и 6, които не формират незаконност на изграденото съгласно чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. В самата разпоредителна част като отклонения са посочени -удължена стоманобетонна плоча на кота Н+14.20, удължена плоча на кота Н+16.80, ограждащи и преградни зидове и покривна конструкция на сградата. Поради това разпореденото със заповедта премахване не се основава на обстоятелства, признати от правната норма като квалифициращи строежът или част от него като незаконен. В този смисъл обжалваната заповед е материалнонезаконосъобразна. В аспекта на евентуални отклонения от инвестиционния проект, нарушаващи предвижданията на действащия устройствен план, макар и непосочени като фактически обстоятелства в обжалваната заповед, но посочени само като правно основание- чл 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ, настоящата инстанция намира следното: Не се установяват отклонения от действащия устройствен план. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че съгласно действащия подробен устройствен план от 1995 г. предвиденото застрояване е ниско и средно етажно свързано такова. При достигнатите фактически височини характерът на застрояването на процесната сграда остава средноетажно свързано. Съгласно пък действащия ОУП от 2007 г. процесният строеж е в жилищна територия и устройствена жилищна зона с високо етажно застрояване. Поради това, макар и непосочено като фактическо обстоятелство в заповедта, не е налице отклонение, което нарушава предвижданията на подробния устройствен план. Тези факти са достатъчни да обосноват и търпимост на строежа по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗРЗУТ, тъй като е построен след 1998 г. и до 31.03.2001 г. На последно място, налице е и незавършена процедура по одобряване на проект "вътрешно преустройство и ремонт на съществуваща жилищна сграда". С решение от 10.01.2013 г. РЕСУТ съгласува този проект за процесната сграда без забележки и предлага на главния архитект да одобри проекта и издаде разрешение за строеж. По делото няма данни дали проектът е отправен до компетентния орган- главния архитект на района, поради което не е формиран нито мълчалив, нито изричен отказ. Предвид изложените съображения обжалваното решение не страда от твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като обосновано, материално и процесуално законосъобразно подлежи на потвърждаване. С оглед изхода на спора на ответниците Х. А. С. и на ответниците И. И. З. и Е. И. Г. следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски пред касационната инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат, в размер на 750 лв. за ответника С. и 750 лв. за ответниците З. и Г. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,