Решение № 6788 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4004/2021 г.

Решение № 6788 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4004/2021 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Джи Ти Ес - Тех" ЕООД, гр. Дряново, представлявано от управителя - Г. С., чрез пълномощника му - адв. К., против решение № 3 от 3.02.2021 г. постановено по адм. дело № 259/2020 г. на Административен съд - Габрово, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на община Дряново, редовно призован не се явява и не се представлява. От същия, чрез процесуалния му представител - адв. Н., е постъпил отговор и писмена защита, с които оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на дружеството-касатор. Ответникът: "Райфайзенбанк България" ЕАД, редовно призовано, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: Пред АС-Габрово, "Джи Ти Ес - Тех" ЕООД е оспорило Заповед № 458/19.08.2020 г. на кмета на община Дряново, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено премахването на три незаконни строежа, намиращи се в ПИ с идентификатор 23947.501.9717 по КККР на гр. Дряново, а именно: 1. Разширение на сграда с идентификатор накрая 9717. 1, с площ от 25, 50 кв. м; 2 Преустройство, надстройка и основен ремонт на покривната конструкция на сграда, с идентификатор накрая 9717. 2; и 3 масивна ограда; Прието е от съда, че и трите строежа са незаконни, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като са извършени без строителни книжа, каквито се изискват съгласно чл. 148, ал. 1 и 2 ЗУТ, поради което законосъобразно е разпоредено премахването им. За строеж с идентификатор накрая 9717. 2 са представени строителни книжа - виза, одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж /РС/ № 13/11.06.2014 г., но въпреки това е прието, че РС е изгубило правна сила, тъй като няма доказателства - протокол за строителна линия и ниво, протокол за откриване на строителна площадка, и пр., които да установят, към кой момент строежа е завършен и дали е спазен 5 г. срок по чл. 153, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Освен това е прието, че и трите строежа са нетърпими, тъй като са извършени след 2001 г., от което е изведен краен извод, че оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата срещу нея - неоснователна. Решението е недопустимо по отношение конституираната заинтересована страна - "Райфайзенбанк България" ЕАД, поради което следва да бъде обезсилено в тази част. "Райфайзенбанк България" ЕАД не е надлежна страна, с право на участие в делото като заинтересована страна, тъй като не е засегната нито благоприятно, нито неблагоприятно от оспорения акт. Константна е съдебната практика по дела за премахване на незаконни строежи, че в това производство надлежни страни са издателят на акта и неговият адресат, спрямо който възниква задължението за премахване на незаконния строеж. Други заинтересовани страни няма. Поради това и при липса на процесуална легитимация за участие в съдебното производство пред първата инстанция на "Райфайзенбанк България" ЕАД, решението спрямо тази страна се явява недопустимо. Като недопустимо, същото следва да бъде обезсилено по отношение на акционерното дружество и производството в тази част - прекратено. По отношение на останалите страни решението е валидно и допустимо, но неправилно, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Джи Ти Ес-Тех" ЕООД, против заповедта, в частта й, с която е наредено премахването на незаконен строеж, с идентификатор накрая 9717. 2, представляващ преустройство, надстройка и основен ремонт на покривна конструкция на сграда. В тази част решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон - чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Разпоредбата визира конкретна хипотеза на незаконен строеж, в случаите при които е извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, когато такива се изискват. В случая за строеж с идентификатор накрая 9717. 2, се изискват както инвестиционни проекти, така и РС, на основание чл. 148, ал. 1 и 2 ЗУТ, с каквито този строеж разполага. По делото е установено със заключение на СТЕ, а и от самата заповед и КА № 3/6.04.2020 г. е видно, че за преустройство, надстройка и основен ремонт на покривната конструкция на сграда № 9717. 2 има издадена виза за проектиране, одобрени инвестиционни проекти и РС № 13/11.06.2014 г. на гл. архитект на община Дряново /стр. 139/. Вещото лице е заключило, че на място строежът отговаря изцяло на одобрените проекти и РС. При тези данни правните изводи на съда, че този строеж е незаконен, са неправилни. Неправилно не е зачетена правната сила на тези строителни книжа, по аргумент от чл. 153, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а именно, че не е установен периода на завършване на строежа в груб вид и че не е спазен 5 г. срок, от започване на строителството. В случая цитираната разпоредба е неприложима, поради характера на производството, което не поставя такива изисквания към издаване на заповедта по чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Релевантните обстоятелства за наличие на незаконен строеж, по цитираните разпоредби, е строежът да съществува към датата на издаване на заповедта и за него да няма издадени строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и РС. При доказаност за наличие на тези строителни книжа, строеж с идентификаткор 9717. 2, не е незаконен и заповедта за премахването му се явява незаконосъобразна. Като незаконосъобразна в тази част, същата е следвало да бъде отменена. Като е извел други изводи спрямо този строеж съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на касатора бъде уважена. Съобразно това решението е неправилно и в частта на присъдените на община Дряново разноски над сумата от 1 160 лв. до 1740 лв., поради което и в тази част следва да бъде отменено. В останалата част, касаеща строеж с идентификатор накрая 9717. 1 и строеж "масивна ограда", обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. И за двата строежа е установено, че са извършени след 2001 г. от касатора, като собственик на ПИ 23947.501.9717 по КККР на гр. Дряново, придобил собствеността му през 2010 г. с нот. акт № 59/2010 г. на СВ при РС-Дряново, без наличието на строителни книжа - одобрени проекти и РС. За строеж 9717. 1, представляващ разширение на сграда със същия идентификатор, с площ 25, 50 кв. м. е установено, че представлява строеж по § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който се изискват посочените строителни книжа. Този строеж е свързан със съществуващата сграда 9717. 1 и пресичайки регулационната линия между УПИ II-9717 и УПИ III-9716, допира до сградата в съседния УПИ III, кв. 122 по плана на гр. Дряново, по недопустим начин. За масивната ограда е установено, че се състои от плътна част с височина от 1, 30 м. и дървена плътна обшивка над нея с височина от 1. 10 м., т. е е строеж, за който се изискват описаните по-горе строителни книжа. Оградата не попада в изключението на чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ, от което следва, че е също незаконен строеж. При положение, че и двата строежа са незаконни, изводите на съда за законосъобразност на заповедта за премахването им, са правилни. Правилно е отчетено, че с оглед периода на строителство - след 2001 г., тези строежи са нетърпими, поради неприложимост на разпоредбите за търпимост по § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. Предвид изложеното касационната жалба спрямо тези два строежа е неоснователна. Неоснователно се претендира допуснато съществено процесуално нарушение от съда, поради неконституиране на други заинтересовани страни. Както се посочи и по-горе в това производство няма заинтересовани страни, органът действа служебно, а не по сигнал /жалба/ на други лица, поради което последните нямат качеството на заинтересовани страни по чл. 153, ал. 1 АПК. При този резултат, направените искания за разноски и от двете страни, както и възражението за прекомерност от кмета на община Дряново, се следва: присъждане разноски на касатора само за касационната инстанция, съобразно уважената част от касационната жалба за строеж - 9717. 2 /който е една трета от процесните строежи/ и при основателност на възражението за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение на адв. К. до минималното такова по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, като от общо 1270 лв. /370 лв. д. т. и 900 лв. за адвокат/ искането е основателно за сумата 424 лв. Разноски за първата инстанция не се дължат, тъй като не са поискани своевременно пред първата инстанция, а за първи път пред настоящата. На община Дряново се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от касационната жалба, т. е за двата строежа, които са две трети от процесните строежи, в размер на 760 лева от общо 1140 лева заплатено адв. възнаграждение. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение