Решение № 488 от 30.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1268/2008 г.

Решение № 488 от 30.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1268/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм). Й. С. Д. от гр. А. обжалва и иска да се отмени Решение № 470 от 20.12.2007 г. по гр. възз. д. № 735/2007 г. на Добричкия окръжен съд, скоето е оставено в сила Решение № 85 от 22.05.2007 г. по гр. д. № 99/2006 г. на Балчишкия районен съд по отхвърления иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Поддържа се, че обжалваното решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, отменителни основания по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК. В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено възражение от ответниците по касация З. К. и Н. К. По подадената касационна жалба, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържа изложение на релевираните основания за отмяна и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд като въззивна инстанция по жалбата на Й. Д. е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД след като е приел, че не са налице предпоставките на закона, сключеният от нея и З. К. предварителен договор от 18.02.2004 г. за продажба на недвижим имот - апартамент в гр. Б. да бъде обявен за окончателен от съда на основание посочената законова разпоредба, тъй като имотът е съпружеска имуществена общност и за да може да бъде обявен за окончателен следва да има съгласие на съпруга - съсобственик, каквото Н. К. изрично е посочил в съдебно заседание, че не е дал и няма да даде. Решението е валидно, процесуално допустимо и правилно. Развитите с касационната жалба доводи за допуснати нарушения по приложение на чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 188 ГПК (отм.) досежно събраните доказателства и тяхната преценка по делото, необоснованост, са неоснователни. Правото да се иска обявяване на един предварителен договор за окончателен е от категорията на преобразуващите права и след като съдът следва да постанови правната промяна и реализира правото на изправната страна - ищец по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, то както нейната воля така и волята нанеизправната страна, може за се замени, само ако е ясно и точно формулирана с договорните клаузи. Процесният предварителен договор за продажба на недвижим имот- апартамент в гр. Б. е сключен на 8.01.2004 г. в гр. Б. между Й ищца поделото и З. К., с нотариално заверени подписи от Нотариус, като уговореният срок за сключване на окончателния договор първоначално е бил 31.08.2004 г., съответно продължен с двата анекса, при договорена цена от 7 500 лв., като при сключването на предварителни договор Й. Д. е заплатила сума от 7 000 лв., като остатъкът от 500 лв. е бил дължим при подписване на окончателния договор. Поради неспазване и на удължения срока, на 20.07.2005 година Й. Д. е поканила З. К. да изпълни задължението си с нотариална покана. Представеният по делото като доказателство Договор за покупко-продажба на жилище от 18.02.1991 г. легитимира като собственик Н. К. По силата на чл. 19, ал. 1 СК, като придобит по време на брака му със З. К. (в тази насока няма спор, въпреки липсата на представен акт за сключен граждански брак на лицата), придобитият имот е в режим на съпружеска имуществена общност. Вещното право на собственост в патримониума на З. К. се презюмира по чл. 19, ал. 1 СК, тъй като тя не е страна по договорът за покупко-продажба. От правна страна няма спор, че за да бъде валидно сключен договор за продажба на имущество - съпружеска имуществена общност, то съгласие за разпореждането следва да изразят и двамата съпрузи. Ето защо и изводите на решаващия съд, че ако предмет на предварителния договор е също недвижим имот - съпружеска имуществен общност, то за да може този договор да бъде обявен за окончателен по съдебен ред, също следва да е налице валидно изразено съгласие от двамата съпрузи, титуляри на вещното право на собственост в режим на бездяловата съпружеска имуществена общност. При липсата на съгласие на единия съпруг - съсобственик, предварителния договор не може да бъде обявен за окончателен. Постановеното в този смисъл решение на въззивниясъд е обосновано, съобразено с доказателствата по делото и изискванията на закона. Неоснователно страната касатор се позовава на разпоредбата на чл. 22, ал. 3 СК, която визира хипотеза на извършено по надлежния ред (нотариална форма) разпореждане от страна на единия от съпрузите с имущество - съпружеска имуществена общност и възможността да се санира сделката при липсата на съгласие на единия съпруг. Искът по чл. 19, ал. 3 СК цели да замести липсващата воля на прехвърлителите. Този иск реализира по съдебен ред правото на купувача и не може да бъде уважен, ако липсва волята на продавача. Съдът дава защита на потестативното право само при наличието на определените от закона условия. Вещно-правният ефект и преминаването правото на собственост от патримониума на продавача в патримониума на купувача е последицана влязлото в сила решение на съда по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, които съдебен акт не може да бъде постановено в състояния на "висяща недействителност" подобно на един договор. Предвид изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), състав на Върховният касационен съд - второ отделение на гражданската колегия