Решение № 8833 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2549/2012 г.

Решение № 8833 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2549/2012 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Злати Альошов Льотин, от гр. София, против заповед рег. № К-6339/17.06.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) служебното му правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалноправните норми на ЗМВР, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с разпоредби на Конституцията на Република България. Моли заповедта да бъде отменена. Ответникът - министърът на вътрешните работи, в писмено становище, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й, настоящият състав на Върховния административен съд, приема за установено следното: До прекратяване на служебното му правоотношение Злати Альошов Льотин е заемал длъжността полицейски инспектор към отдел "Пътна полиция" на Столична дирекция на вътрешните работи. С предложение рег. № я 13124/08.06.2011 г. директорът на СДВР е предложил на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на инспектор Льотин на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Към предложението е приложена справка рег. № 0382/06.06.2011 г., установяваща, че към 01.06.2011 г. служителят има общо 28 години и 2 месеца и 13 дни осигурителен стаж, всички прослужени на длъжности в МВР. С оспорената заповед министърът на вътрешните работи е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган, при спазване формалните изисквания на чл. 269, от Правника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Заповедта е в писмена форма и съдържа законовите реквизити. При постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидените в чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР процедурни изисквания - по инициатива на органа по назначаването след предложение на директора на СДВР съгласно правомощията му по чл. 268а, ал. 2 от ППЗМВР във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР. В тази връзка твърдението на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е неоснователно. По отношение на жалбоподателя са осъществени и материалноправните предпоставки на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно цитирания текст, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаване. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 1 от КСО регламентира, че държавните служители от МВР придобиват право на пенсия при освобождаване от служба независимо от възрастта им при осигурителен стаж до 31.12.2011 г. 25 години, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР. В конкретния случай е установено, че жалбоподателя към 01.06.2011 г. има общ осигурителен стаж 28 години, 2 месеца и 13 дни - всички прослужени на длъжности за държавен служител в МВР. С оглед на изложеното съдът намира, че изискванията на чл. 69, ал. 2 от КСО са изпълнени - жалбоподателят е придобил право на пенсия, поради което правото на органа да прекрати служебното правоотношение на това основание е упражнено в съответствие нормативно установените предпоставки. Направеното искането за спиране на настоящото производство и сезиране на Конституционния съд поради противоречие на нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР с нормите на чл. 6 и чл. 48 от Конституцията на Република България, е неоснователно. С редица свои решение Конституционният съд се е произнесъл по аналогични случаи, като е приел, че ограничаването правата на определени социални групи граждани е допустимо според основния закон, когато тези ограничения са обществено необходими. В случая се касае до ефективността на служителите на МВР и специфичните им функции, определени от основните задачи на МВР, визирани в чл. 6 от ЗМВР, като защита на националната сигурност; противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; защита на правата и свободите на гражданите и опазване на техните живот, здраве и имущество; защита при бедствия и редица други, свързани с опазване на обществения ред. С Решение № 18/1997 г. по к. д. № 12/1997 г. е прието, че правото на едно лице да заема определена длъжност не е абсолютно по своя характер, а подлежи на определени ограничения от обективен и субективен характер. Настоящият състав счита, че в случая законодателят е предвидил този ред на пенсиониране, а също и по-ниска пределна възраст за работа в МВР именно като такива ограничения с оглед спецификата на работата на служителите в МВР. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което същата е законосъобразна, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,