Решение № 229 от 4.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5938/2007 г.

Решение № 229 от 4.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5938/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Елса Ташева Производството е по чл. 218а , във вр. с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на Н. В. Т. - А., Д. В. Т., П. Г. Т., всички от гр. Г. и К. П. Т. от гр. Б. против решение № 89/11.06.2007 г. по гр. дело № 884/2005 г. на Бургаския окръжен съд. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, затова настояват за отмяната му. Ответникът по касационната жалба С. о., Р. "О" гр. С. не изразява становище по нея. Ответникът по касационната жалба Е. "Г", гр. С. изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение, като му се присъдят разноските за касационното производство. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 229/29.07.2005 г. по гр. дело № 207 по описа за 2003 г. на Н. районен съд, с което е отхвърлил исковете по чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за тяхната неоснователност и недоказаност. Констатирано е по делото, че ищците са реституирани собственици на земеделския имот, с пл. № 1* в м. "М" гр. О., за който им е издаден нот. акт № 35/1994 г. Решаващият съд е обсъдил ПМС на МС № 9/21.02.1966 г., с което е утвърден Районния териториалноустройствен план на Ч. крайбрежна зона за периода 1980 г., която с последващото Р. № 6/29.11.1972 г. на Б. на МС е обявена за национална курортна зона. Назначената техническа експертиза, съобразявайки границите на реституирания имот, като пл. № 1* по кадастралния план от 1992 г. (съгласно нот. акт № 35/94 г. и нот. акт № 115/2002 г.) го е идентифицирала, като попадащ в южен плаж "О", в района на П. плаж София РНС "Л", сега Р. "О", представляващ парцел **** кв.8 по плана на гр. О., обявена за общинска публична собственост, с акт № 827/21.09.2000 г., ведно с изградените в парцела летни ваканционни къщи, тип "А" и тип "Б" и, едноетажни сгради, включени в капитала на СО-Р. "О", гр. С. Решаващият съд е изследвал възстановеното право на собственост на ищците, съгласно решението на ПК за част от заявените 21 дка, декларирани от тяхната наследодателка Б в емлячния регистър, чиито граници били установени чрез анкета, в производството по възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ и обосновал извода, че правото й на собственост не е установено по категоричен начин. Независимо, че един от елементите на фактическия състав на чл. 108 ЗС, а именно правото на собственост не е категорично установен, въззивният съд е изследвал и останалите елементи от неговия фактически състав, като приел, че върху имота е изпълнено мероприятието, за което е отреден терена, а именно изграждането на т.н. пионерски лагер, предвидено и осъществено съгласно генералния териториално-устройствен план за обявеното за национална курортна зона Ч. крайбрежие, с Р. № 406/29.11.1972 г. на Б. на МС, за периода до 1990 - 2000 г. Тези разсъждения на въззивния съд са мотивирали правния му извод, че дори правото на собственост върху конкретния имот да беше категорично установено, то съществува законова пречка за реалното му възстановяване, като обект на собственост на ищците, поради правната норма на чл. 10б ЗСПЗЗ, тъй като се намира в границите на урбанизираната територия и върху него е проведено мероприятие по изграждането на ученически лагер. Касационният съд счита, че въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон и правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка, в отсъствие на съществени процесуални нарушения, поради което не се налага отмяната му. Неоснователен е касационния довод, че ищците са доказали правото на собственост на своята наследодателка, заявила в емлячния регистър 1936 - 1943 г. нива в м. "М" от 21 дка. При направеното възражение относно правото на собственост, оспорено още в първото съдебно заседание от ответниците, касаторите следваха да докажат по категоричен начин съществуването му към момента на образуването на ТКЗС, освен с оспореното записване в емлячния регистър, с всички допустими от закона писмени и гласни доказателства, включително и със заявлението за внасяне на имота в ТКЗС. Това оспорено доказателство е било единственото и в производството по възстановяване на земеделските земи. Решението на ПК под № 351/8.07.1994 г. е определило обема от реституирани права върху нивата от 14.700 дка към което е била издадена и скица, изработена от Ф. Б., в която имотът е описан, с площ 21.515 дка и с конкретни граници. В издаденият нот.акт № 35/1994 г., въз основа на решението на ПК № 351/8.07.94 г. е посочен друг номер на скица, а именно № 1448/94 г., издадена от Община Н. за нива от 14 700 кв. м. Имотът, описан в договора за доброволна делба се идентифицира с други граници, различни от посочените в нот. акт № 35/94 г. Отсъствието на конкретни граници, при възстановяването на имота, с решението на ПК № 3* различно описани, в скиците, индивидуализиращи го води до извода, че касаторите не се легитимират с право на собственост върху конкретен обект, който може да бъде предмет на защита на ревандикационния иск по чл. 108 ЗС, както и поради оспореното право на собственост на тяхната наследодателка и недоказано в процеса, в конкретните му граници и площ, ситуиращо се по кадастралния план от 1992 г., като имот № 1* съгласно решението на ПК. Отсъствието само на този елемент от фактическия състав на ревандикационния иск по чл. 108 ЗС, а именно установено право на собственост върху недвижим имот в конкретни граници и със запазен земеделски статут към момента на възстановяването му е достатъчно да обоснове правни изводи за недоказаност на претенцията за предаване на владението върху него, което се упражнява на правно основание от ответниците, с оглед на представените писмени доказателства и заключението на техническата експертиза. Извършеното преотреждане на имота, като част от Ч. крайбрежна зона, за курортното строителство и конкретно извършеното строителство на ученически лагер, включващо масивни сгради и бунгала, съгласно предвижданията на одобрения, със заповед № 850/12.11.1971 г. на П. на ОНС Б. и включването на имота в регулационно застроителния план на с. О. от 1971 г. са променили статута му от земеделски в урегулирана територия, с отредено мероприятие, строителството на което е реализирано след 4.08.1988 г. (виза за проектиране от същата дата). По тези съображения, касационният съд изцяло споделя изводите на въззивния съд за наличие на материалноправните предпоставки на чл. 10б ЗСПЗЗ за реалното възстановяване на процесния имот, за който е изключена възможността да се възстанови правото на собственост, с оглед на чл. 2, т. 1 и т. 3 ЗСПЗЗ. Водим от горното, ВКС на РБ, II-ро г.о. счита за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение и като констатира, че ответникът Е. "Г" е направил разноски за касационното производство, в размер на 300 лева, ги постави в тежест на касаторите, затова