Решение № 9282 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4825/2014 г.

Решение № 9282 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4825/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, гр. Пловдив, подадена чрез юрк. Щерю Радев, срещу решение № 1885 от 11.02.2014 г., постановено по адм. дело № 2762/2013 г. от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение.

С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно. Иска се отмяната му и произнасяне по съществото на спора с прогласяване нищожността на решение № Ж-30/21.01.2013 г. на ДКЕВР или при условията на евентуалност отмяната му като незаконосъобразно.

Ответникът - Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

Заинтересованата страна - "Яна" АД, гр. Бургас, в писмено становище и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител ангажира мнение за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд - I колегия, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна.

С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, гр. Пловдив, против решение № Ж-30 от 21.01.2013 г. на ДКЕВР в частта му по т. 2 и е осъдил "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, гр. Пловдив, да заплати на "Яна" АД, гр. Бургас, разноски в размер на 1000 лв.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при постановяването му не били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Правната регламентация на произнасянето от ДКЕВР по жалби на потребители се съдържала в нормите на чл. 22 и чл. 76 от ЗЕ, чл. 97 - чл. 103 от НЛДЕ (отменена) и Устройствения правилник на ДКЕВР. В конкретния случай било осъществено последното регламентирано в чл. 22, ал. 5 от ЗЕ правомощие на ДКЕВР, съгласно който текст в случаите, когато комисията приеме жалбата за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. Относно спазването на материалноправните разпоредби съдът е отчел, че фактическите констатации на административния орган се подкрепяли от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Вещото лице - електроинженер дало Схема за захранване с електрическа енергия на "Яна" АД, гр. Бургас, за процесния период 01.07.2007 г. - 09.02.2009 г. и от неоспореното от страните по делото заключение можел да се направи извод, че кабелният електропровод с диспечерско наименование Яна 3, присъединен към закрита разпределителна уредба (ЗРУ) 20 kV в електрическа подстанция (п/с) 110/20 kV с диспечерско наименование "Рибари" в гр. Бургас и трите броя монолитни надземни трансформаторни поста /ТП/ с диспечерски наименования Яна 1, Яна 2 и Яна 3, не били елемент от разпределителната електрическа мрежа (РЕМ) 20 kV, експлоатирана от "ЕВН България Електроразпределение" АД, гр. Пловдив, на територията на гр. Бургас.

Според съда в случая нямало нарушение на основния принцип на ценовото регулиране в енергетиката, енергийните предприятия да възстановяват икономически обоснованите си разходи за дейността чрез заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Поради това били спазени принципите, предвидени в чл. 31, т. 2 от Закона за енергетиката. Съдебният състав не е констатирал нарушаване на основните цели, посочени в чл. 2 от закона.

Решението е правилно.

С оспореното решение № Ж-30 от 21.01.2013 г. съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката, чл. 101 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката и чл. 10 от Устройствения правилник, ДКЕВР е дала следните задължителни писмени указания:

1. Задължава "ЕВН България Електроразпределение" АД, съгласно § 4 от ПЗР на ЗЕ, да изкупи кабелен електропровод "Яна 3" 20 kV, собственост на "Яна" АД, гр. Бургас, който представлява елемент от електроразпределителната мрежа.

1. Задължава "ЕВН България Електроснабдяване" АД да преустанови начисляването на цена за достъп до електроразпределителната мрежа на "Яна" АД като потребител, присъединен със собствени съоръжения към п/ст "Рибари" 110/20 kV, собственост на "НЕК" ЕАД.

1. В едномесечен срок да уведоми комисията за предприетите действия.

Предмет на производството по настоящото дело е решението в частта му по точка 2.

Неоснователно е възражението за липса на материална компетентност на ДКЕВР да даде задължително предписание за преустановяване начисляването на цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Този въпрос е бил обсъден от първоинстанционния съд, който тълкувайки правната регламентация относно компетентността на административния орган е стигнал до обоснован извод за наличие на правомощие на комисията да даде задължителни указания по прилагането на закона при основателност на жалбата. Следва да се отбележи, че касационната жалба препраща към сезиращата първоинстанционния съд жалба, в която макар и описани в 90 пункта основанията за нищожност и незаконосъобразност се застъпват и приповтарят. Не може да се възприеме становището на касатора, че в случая гражданският съд бил компетентен да се произнесе относно това дали дадена сума се претендира основателно или не. В случая се касае до издаден от административен орган, натоварен от закона с властнически правомощия, административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, а не за гражданскоправни отношения на равнопоставеност между страните. Другите основания за нищожност от жалбата до тричленния състав на Върховния административен съд касаят правния спор, предмет на адм. дело № 2930/2013 г., по описа на ВАС.

По основанията за незаконосъобразност жалбоподателят е цитирал правни норми, които касаят специализирана терминология, като "електроразпределителна мрежа", "оператор на електроразпределителна мрежа" и "достъп до електроразпределителна мрежа" като твърди, че потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат заплащане на услугата на електроразпределителното дружество. От назначената и неоспорена от страните по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че "Яна" АД е потребител на "НЕК" ЕАД, а не на "ЕВН България Електроснабдяване" АД. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че производството по делото е следвало да бъде спряно до произнасяне по въпроса дали кабелен електропровод "Яна 3" е част от електроразпределителната мрежа или не. Този въпрос е неотносим. В случая от значение по делото е и с експертизата е установено, че проектирането, изграждането и експлоатацията на кабелен електропровод "Яна 3" и трафопостовете Яна 1, 2 и 3 е осъществено (а експлоатацията се осъществява и към момента) еднолично от "Яна" АД, поради което според експертизата било налице обосновано основание да се приеме, че кабелен електропровод "Яна 3" и трафопостовете Яна 1, 2 и 3 не са елемент от разпределителната електрическа мрежа 20 кV, експлоатирана от "ЕВН България Електроразпределение" АД, гр. Пловдив, на територията на гр. Бургас. Заключението на вещото лице напълно подкрепя констатациите на административния орган, поради което тричленният състав на Върховния административен съд правилно е отхвърлил жалбата на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, гр. Пловдив, против решение № Ж-30 от 21.01.2013 г. на ДКЕВР в частта му по т. 2, като по изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд,