Решение № 9410 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1564/2020 г.

Решение № 9410 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1564/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Инвестпродукт" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, представлявано от управителя П. Георгиев против Решение № 2077/24.10.2019 г. постановено по адм. д. № 3174/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на закона-касационно основание по чл. 209, т. 3 пр. 1 АПК. Сочи се, че не става ясно точно характеристиките на незаконния строеж, което от своя страна е пречка за изпълнение на заповедта при евентуалното й влизане в сила. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение, след което да се постанови ново с което да се отмени заповедта на Кмета на район "Централен" при Община Пловдив. В с. з. касационният жалбоподател, чрез процесуалният си представител поддържа изцяло касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна-Кметът на район "Централен" при Община Пловдив не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение в настоящия си състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество същата е основателна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на "Инвестпродукт" ООД против Заповед № РД-18-1024/19.09.2018 г. издадена от Кмета на район "Централен"-Община Пловдив, с която на осн. чл. 225а ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж "Изградена рампа посредством задигане на паважната настилка и земното легло и изграждане на четири броя цветарници на мястото на тротоара" в имот с идентификатор 56784.521.1324 по КК и КР на гр. Пловдив, с административен адрес ул. "Божидар Здравков" гр. Пловдив, представляващ имот публична общинска собственост. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е приел че строежът е търпим по смисъла на § 16 и § 127, ал. 1 ЗУТ. Решението е валидно и допустимо, но постановено в нарушение на закона, поради неправилност на изводите на съда относно липсата на порок във формата на заповедта и на допуснати при издаването й съществени нарушения на процесуалните норми. При проверката по реда на чл. 168 във вр. с чл. 146 АПК на законосъобразността на административния акт, съдът е изследвал формално спазването на предвидените в чл. 59, ал. 2 изисквания за неговата форма и съдържание. Настоящата инстанция счита, че въз основа на обективираните в акта съображения не може да се провери характера на незаконния строеж, съобразно описанието дадено както в Констативния акт, така и в заповедта. И в двата акта описанието се свежда до "изградена рампа посредством задигане на паважната настилка и земното легло и изграждане на четири броя цветарници". Липсва посочване на каквито и да е било параметри на незаконния строеж-дължина, широчина, метричната разлика между проектното ниво на улицата и фактическото състояние, точното разположение по отношение на улицата и тротоара, каква част от улицата респ. от тротоара се заемат. Назначеното по делото в. л. също не е дало отговор на тези въпроси поради липса на изходни данни-инвестиционни проекти, геодезическо заснемане. Отсъствието на посочените факти, относими към индивидуализацията на строежа, установяват сериозна неопределеност водеща до неясен предмет на заповедта, с която е разпоредено премахване на незаконния строеж. При издаването на заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ административния орган, извън липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да установи вида, местонахождението и всички останали признаци позволяващи неговата индивидуализация. От една страна това го задължават административнопроизводствените правила, а от друга-установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта след влизането й в сила. Липсата на конкретизация сочи на съществено нарушение на издадения административен акт, с оглед разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Това води до невъзможност за определяне на предмета на незаконното строителство, както и на относимите за него правно релевантни факти и норми. Налице е едновременно и нарушение на административнопроизводственото правило на чл. 35 АПК като самостоятелен процесуален порок на заповедта, състоящ се в неизследване на релевантните за спора факти. Противно на мотивите на съда, процесуалното задължение на органа да изясни фактите и обстоятелствата по случая е само частично изпълнено с изискването за посочване на липсата на строителни книжа. Настоящата инстанция счита, че за прецизност следва да посочи и липсата на констатации относно периода за изграждане на незаконния строеж, макар същото да не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но е необходими с оглед преценката за търпимост на строежа. Нарушенията допуснати при издаването на оспорения административен акт са относими към отменителните основания на чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК и като такива засягащи самото съдържание на волеизявлението, налагат заповедта да бъде отменена като процесуално незаконосъобразна. При това положение изводът на първоинстанционния съд е постановен в нарушение на закона, което мотивира отмяна на обжалваното решение на Административен съд-Пловдив и потвърдената с него заповед за премахване на незаконен строеж. При този изход на спора в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени своевременно заявените и платени разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1320 лв., от които д. т. 50 лв. за първата инстанция и 370 лв. за касационната, 300 лв. възнаграждение за в. л. и 600 лв. адвокатско възнаграждение. Водим от горното Върховният административен съд, Второ отделение