Решение № 14877 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14326/2019 г.

Решение № 14877 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14326/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Я. Ш., чрез упълномощения адвокат С. М., срещу Решение № 3559 от 28.05.2019 г., постановено по адм. д. № 4125 по описа за 2015 г. на Административен съд С. - град (АССГ), с което са отхвърлени предявените от Шопов срещу Медицински университет (МУ) – С. искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 60379, 38 лв. за периода от 26.11.2013 г. до 09.06.2017 г. и за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000,00 лв., ведно със законната лихва върху сумите на обезщетенията, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва се направеният от първоинстанционния съд извод, че твърдените от Шопов вреди не се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с обявените за нищожни поради отсъствие на материална компетентност решения на Академичния съвет (АС) на МУ – С. Според касационния жалбоподател, макар да няма спор, че процедурата е следвало да бъде осъществена по реда, предвиден в Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), съдът е следвало да вземе предвид как реално е протекла процедурата в съответствие с реда, предвиден във Вътрешния правилник на МУ – С. – вместо внасяне на преписката до ректора на университета, тя е била внесена от Факултетния съвет за одобрение до Академичния съвет. Съдът не съобразил, че всъщност обявените за нищожни решения били преграда за развитието на процедурата (сключването на трудов договор), поради което те са породили пряко и непосредствено вредоносни последици за Шопов, считано от датата на приемането им до обявяването им за нищожни. По изложените причини се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което исковете да бъдат уважени или след отмяната, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендират се сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично и се представлява от адв. Манева, която от негово име поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът – Медицински университет - С. оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд. Иска оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Първоинстанционният съд е разгледал предявените от Шопов обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени вреди в размер общо на 60379, 38 лв. и за неимуществени вреди в размер на 10000, 00 лв. за периода 26.11.2013 г. – 09.06.2017 г., причинени му от обявено за нищожно Решение по т. 27, Протокол № 12 от 26.11.2013 г. на Академичния съвет на МУ – С., с което е отхвърлено предложението на Факултетния съвет на Медицинския факултет за одобряване избора на доц. Я. Ш. за заемане на академична длъжност "доцент" по Медицинска физика в Катедра по Медицинска физика и биофизика и е прекратена процедурата. Имуществените вреди са претендирани във връзка с преградена за Шопов възможност за заемане на спечелената академична длъжност, представляващи пропуснати хонорари от преподаване на английски език през три учебни курса (в С., в Киасо - Швейцария и Република Кипър), възложени на Катедрата по Медицинска физика и биофизика към МУ - С. в размер на общо 28217, 13 лв., както и пропуснати доходи от разликата в заплатите за длъжността "доцент" в МУ - С. и Софийски университет "Св. К. О.", която възлиза общо на 32162, 25 лв. и произтича от разлика в заплащането на основната заплата, научна степен и стаж. Твърдените неимуществени вреди, за които Шопов претендира заплащане на обезщетение в размер на 10000, 00 лв., се изразяват в срив на здравословното състояние, хипертонични кризи, депресия, чувство на преградена възможност за пълноценна професионална реализация, обида и разочарование. Съдът приел предявените искове за допустими, а по същество за неоснователни. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна при съобразяване на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, и заключенията на приетите по делото експертизи, съдът направил решаващия извод, че въпреки наличието на първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – обявено за нищожно Решение по т. 27 от Протокол № 12 от 26.11.2013 г. на Академичния съвет на МУ – С., твърдените вреди не са пряка и непосредствена последица от него. Според застъпеното от състава на АССГ становище пропуснатите доходи от хонорари за преподаване на английски език на чужденци и от разлика в заплати за периода от 26.11.2013 г. до 09.06.2017 г., както и твърдените неимуществените вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното състояние, депресия, обида, разочарование и чувство на преградена възможност за пълноценна професионална реализация, произтичат от неизпълнението на решението на Факултетния съвет на Медицинския факултет от проведеното заседание на 27.09.2013 г. когато е избран по предложение на научното жури именно Я. Ш. за длъжността "доцент", с което решение обявеният конкурс е приключил. По тези съображения първоинстанционният съд направил извод, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и отхвърлил исковете. Решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно. То е неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила в частта, в която е постановено по предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и правилно в останалата му част. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че твърдените имуществени вреди са произтекли за Шопов не от обявеното за нищожно Решение по т. 27 от Протокол № 12 от 26.11.2013 г. на Академичния съвет на МУ – С., а са пряка последица от неизпълнение на решението на Факултетния съвет на Медицинския факултет от проведеното заседание на 27.09.2013 г., когато той е избран по предложение на научното жури за длъжността "доцент" и с което решение обявеният конкурс е приключил. За този извод съдът обосновано се е мотивирал, като се е позовал на приложимите разпоредби от ЗРАСРБ и преповтарянето на тези съображения в настоящото решение е ненужно. Ненастъпването на очакваните от Шопов имуществени последици в резултат на решението на Факултетния съвет не е по причина обявеното за нищожно решение, а поради неприключване на процедурата по заемане на академичната длъжност, представляваща сложен фактически състав, завършващ с възникването на трудово правоотношение. Такова в настоящия случай е възникнало далеч след края на исковия период (26.11.2013 г. до 09.06.2017 г.) – едва на 25.05.2018 г. (вж. л. 204 от първоинстанционното дело), когато между Шопов и ректора на МУ – С. е подписан Трудов договор № 91 от посочената дата. Наред с това, не е налице сигурност относно възлагането на курсовете, свързани с очакваните доходи, именно на Шопов. Предвид това, настоящият състав намира, че причината за преграждане възможността Шопов да заеме спечелената академична длъжност "доцент" за исковия период и да реализира доходите, които твърди, че е пропуснал (вж. уточнение на исковата молба от 12.06.2015 г., л. 27 и 28 от първоинстанционното дело) не е обявеното за нищожно решение на Академичния съвет, както обосновано е прието и от състава на АССГ. По така изложените съображения, решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от Шопов иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 60379, 38 лв. за периода от 26.11.2013 г. до 09.06.2017 г., ведно със законната лихва върху сумите на обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, като правилно следва да остане в сила. По отношение претенцията на Шопов за присъждане на обезщетение за твърдените неимуществени вреди обаче изводите на първоинстанционния съд не се споделят от настоящия състав. В уточнението на исковата молба, подадено на 12.06.2015 г. (л. 27 и 28 от първоинстанционното дело) Шопов описва състоянието, в което е изпаднал в исковия период и поддържа, че то е следствие на обявеното за нищожно Решение по т. 27 от Протокол № 12 от 26.11.2013 г. на Академичния съвет на МУ – С.. Настъпването на тези неимуществени вреди е напълно възможно да бъде последица на това решение, в случай, че това бъде установено и доказано по делото. Незавършването на процедурата по заемане на академичната длъжност, на която се позовава първоинстанционният съд, е неотносимо в случая към претенцията за тяхното обезщетяване. В този смисъл като е отхвърлил този иск по причина декларативно заявеното, че неимуществените вреди не произтичат от обявеното за нищожно Решение по т. 27 от Протокол № 12 от 26.11.2013 г. на Академичния съвет на МУ – С., без да се мотивира и да обсъди твърденията на лицето и приведените за установяването им доказателства, съдът е постановил неправилно решение в тази част поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това налага след отмяната на решението в тази част, делото да бъде върнато за ново разглеждане и постановяване на мотивиран акт по същество в същата част от друг състав на първоинстанционния съд при съобразяване на изложеното в мотивите на настоящото решение. При това на първо място съдът следва да събере държавна такса и за предявения иск за твърдените неимуществени вреди, доколкото при първото разглеждане на делото такава не е събрана. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение