Решение № 7252 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11927/2016 г.

Решение № 7252 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11927/2016 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от управителя на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез процесуален представител, срещу решение № 5509/2.08.2016 г. по адм. д. № 5561/2015 г. на Административен съд С.-град, отменящо заповед № 8/25.02.2015 г. на управителя на НЗОК, с която е прекратено служебното правоотношение на Ц. Т. Ц. на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Подадена е и частна жалба от управителя на НЗОК срещу определение № 5314/29.09.2016 г. по същото дело, с което на основание чл. 248 от ГПК е допълнено съдебното решение в частта му относно присъждането на разноски. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че твърденията на Ц. са били недоказани в производството пред първоинстанционния съд, изводите на съда противоречат на събраните доказателства по делото. В частната жалба се посочва, че съдебното определение е неправилно и незаконосъобразно поради факта, че ответната страна не е предоставила своевременно списък на разноските. Иска отмяна на съдебното решение и съдебното определение. Ответникът по касационната и частната жалба - Ц. Т. Ц., с адрес в гр. С., чрез процесуален представител, иска оставяне на решението и определението в сила и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени подадените жалби като процесуално допустими и разгледа наведените в тях отменителни основания приема за установено следното от фактическа и правна страна: Първоинстанционният съд е приел за установено, че с оспорената заповед № 8/25.02.2015 г. на управителя на НЗОК г. с която е прекратено служебното правоотношение на Ц. Т. Ц. на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, считано от 25.02.2015 г., поради получаване от държавния служител възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността. Ц. е изпълнявала длъжността "главен експерт" с ранг III с място на работа "Специализирана администрация, Дирекция "Болнична медицинска помощ", отдел "Медицински контрол на болничната медицинска помощ". За да отмени оспорения административен акт съдът е приел от правна страна, че актът е издаден в нарушение на материалния закон поради допуснато нарушение на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА и липса на предпоставките по чл. 107, ал. 2 ЗДСл. С постановяването на съдебното определение и на основание чл. 248 от ГПК съдът, по искане на Ц., е допълнил съдебното решение в частта за разноските и е осъдил НЗОК за заплати на Ц. Ц. сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото и сумата от 100 (сто) лева на АССГ за възнаграждение на назначените вещи лица. Касационната жалба е неоснователна. За да бъде поставена оценка "неприемливо изпълнение" на оценявания служител следва да са налице две кумулативно дадени предпоставки, а именно служителят да не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя, както и служителят да е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение 1 съгл. чл. 16, т. 5, б. "а" и б. "б" от НУРОИСДА. Видно от формуляра за оценка на изпълнението на длъжността за периода на оценяване 01.01.-31.12.2014 г. на служителката са възложени 7 цели в индивидуалния работен план а именно: 1) Непосредствен контрол по изпълнението на договорите с НЗОК за болнична медицинска помощ; 2) Извършва медицински контрол на вида и обема на договорената и извършена дейност от изпълнителите на болнична медицинска помощ; 3) Участва в извършването на проверки по жалби на задължително здравноосигурени лица и договорни партньори в ЛЗБП 4) Извършва контрол съгласно Инструкция за осъществяване на контрол от ЦУ на НЗОК върху дейността на структурните звена в РЗОК; 5) Участва във вътрешни и междуведомствени групи и комисии по компетентност; 6) Изготвя становища и отговори от името на НЗОК до РЗОК, договорни партньори, ЗЗОЛ и др. институции; 7) Изготвя анализи въз основа на информация, получена от конкретни дирекции. Макар посочените цели да са съобразени с изискуемия нормативен брой и са ясни, измерими и годни да формират качествена оценка на изпълнението, същите не са послужили за извършването на оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства съобразно чл. 18 от Наредбата. В мотивната част на формуляра е посочено, че не са изпълнени преобладаваща част от целите в индивидуалния план, без да се конкретизира кои точно цели не са изпълнени. Бланкетно се сочи, че изпълнението не отговаря на нивото на изискванията и критериите на изпълняваната длъжност. Правилни са съображенията на първоинстанционния съд, че в нарушение на чл. 16, т. 5, б. "а" от Наредбата не са посочени конкретни и измерими факти, обосноваващи неизпълнение на служебните задължения по зависещи от служителя причини. Липсват каквито и да е било мотиви по отношение на втората кумулативно необходимо предпоставка, за да получи държавния служител най- ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността - а именно за нивото на компетентностите, знанията и уменията. Предвид изложеното обоснован е изводът на АССГ за липса на материалноправните предпоставки по чл. 107, ал. 2 ЗДСл., което води до незаконосъобразност на оспорената пред него заповед. Частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 248 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Видно от данните по делото от страна на Ц. за били претендирани своевременно разноски преди края на устните състезания. В кориците на делото са налични договор за правна защита и съдействие със заплатено адвокатско възнаграждение 200 лева, както и вносна бележка за заплатен депозит за възнаграждение на вещите лица - 250 лева. Видно от справките - декларации на вещите лица, на същите е останало неизплатено възнаграждение в размер на 100 лева, тъй като сборът от възнагражденията им е по-висок от внесения депозит, което предвид изхода на делото АССГ правилно е преценил, че се дължи от НЗОК. Неправилно е позоваването от страна на жалбоподателя на чл. 80 от ГПК, който предвижда, че страните не могат да искат изменение на решението в частта му за разноските ако не са приложили списък на разноските, тъй като е било налице искане за допълване на решението в частта за разноските, а не искане за изменение на съдебния акт поради неправилен размер на присъдени разноски. Съдебното решение и съдебното определение, постановени по адм. д. № 5561/2015 г. на Административен съд С.-град следва да бъдат оставени в сила като правилни. От страна на ответника е претендирано адвокатско възнаграждение, но такова не следва да се присъжда, тъй като не са представени доказателства за извършване на разходи. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение