Решение № 9357 от 9.10.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл.208 - чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Ибрахим, гражданин на Сирия срещу решение 3878 от 12.06.2023г., постановено от Административен съд София-град, първо отделение, 21 състав по адм.д.5243/2023г. С касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано касационно отменително основание по чл.209, т. 3 АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отмени оспорената заповед и се разпореди прекратяване на принудителното настаняване на касационния жалбоподател в СДВНЧ към дирекция Миграция, гр.София, кв.Бусманци. Ответникът директора на Дирекция Миграция при МВР, представляван от юрк. Чорбаджийски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което иска обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от страна, за която оспорения акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед рег. 5364з-1918 от 26.05.2023г.издадена от директора на Дирекция Миграция МВР, с която е продължено принудителното настаняване на А. Ибрахим в Специален дом за временно настаняване на чужденци. По наведените от оспорващата страна доводи, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма на съдебния акт. В заповедта са изложени както правните, така и фактическите основания за издаване на акта. Съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки, при които е допустимо да бъде продължен срока на принудителното задържане: компетентните органи да са положили разумни усилия да осъществят извеждането, но въпреки това да е вероятно то да продължи по-дълго поради една от двете причини: 1.) липса на съдействие от страна на чуждия гражданин или 2.) забавяне при получаване на необходимите документи за връщане, като наред с това трябва да е налице и разумна възможност извеждането да бъде реално осъществено. От установените по делото факти съдът е приел, че отказът на чужденеца да се завърне доброволно в страната си на произход по своя характер представлява поведение, с което се избягва или възпрепятства подготовката на неговото връщане или процеса на извеждането му от страната. Доколкото с оспорената заповед е продължено на принудителното настаняване в СДВНЧ, от материалноправна страна съдът е приел, че в случая е съобразено и обсъдено и основанието в чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ за настаняване в СДВНЧ - опасност от укриване на лицето или възпрепятстване изпълнението на заповедта за експулсиране. Установено е, че националните органи са положили разумни усилия за извеждане на лицето от страната, но по причина липса на съдействие от страна на чуждия гражданин наложената с влязлата в сила заповед ПАМ не може да бъде изпълнена. С оглед установените по делото факти, съдът е приел, че е налице и опасност лицето да се укрие, тъй като не е представил документи за самоличност. С оглед установените по делото факти, съдът е приел, че по отношение на чуждия гражданин не могат да се приложат други достатъчни, но по леки мерки обезпечаващи изпълнението на наложената принудителна административна мярка. Срокът на принудителното настаняване е съобразен и с максимално допустимия срок по чл.44, ал.8 от ЗЧРБ. Оспорената заповед е издадена и при съобразяване с целта на закона, като по този начин се обезпечава извеждането на лицето в изпълнение на наложената ПАМ. По тези доводи съдът е постановил решение, с което е отхвърлил оспорването. Обжалваното решение е правилно. Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл.44, ал.8 от ЗЧРБ орган директора на Дирекция "Миграция" - МВР, и съдържа предвидените в чл.59, ал.2 от АПК реквизити. Издадена е на основание чл.44, ал.8 изр.3 от ЗЧРБ, съгласно която разпоредба, по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал.6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Съвкупната преценка на релевантната нормативна уредба сочи, че материалноправните предпоставки, при които е допустимо да бъде продължен срокът на принудителното задържане са безспорно установени по делото. Установено е, че компетентните органи са положили разумни усилия да осъществят извеждането, но поради липса на съдействие от страна на чуждия гражданин не е налице разумна възможност извеждането да бъде реално осъществено. От доказателствата по делото е видно, че А. Ибрахим няма валиден документ за самоличност, не оказва съдействие на компетентните органи за организиране на извеждането му. Също така отказва да се върне доброволно в страната си по произход, следователно може да се обоснове извода, че същия не полага усилия да съдейства на органите, за да бъде реализирана принудителната административна мярка. Видно от предложението на началник на Отдел "ПНМ" в Дирекция "Миграция" са посочени данни за резултатите от предприетите действия за изпълнение на принудителната административна мярка по чл.39а, ал.1, т.2 от ЗЧРБ. Предвид липсата на съдействие в случая е налице и забавяне в процедурата по получаване на необходимите документи за извеждането на чужденеца. Следователно отказът на чужденеца да се завърне доброволно в страната си на произход по своя характер представлява поведение, с което се избягва или възпрепятства подготовката на неговото връщане или процеса на извеждането му от страната, които обстоятелства са от значение не само при преценката за първоначално задържане на чужденеца по чл.15, §1, б."б" от Директива 2008/115, както и за продължаване на задържането в хипотезата на чл.15, §6, б."а" от същата директива, транспонирани в чл.44, ал.8, изр.3 от ЗЧРБ. Обосновано е преценено от административния съд, че в случая е налице и опасност чужденецът да се укрие, тъй като липсва какъвто и да е документ за самоличност. Предвид безспорната установеност по делото за проведените беседи с чужденеца, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че по делото са установени активни действия от страна на компетентните органи по изпълнение на наложената ПАМ - връщане до страна на произход. Съставът споделя и изводите на административния съд, че по отношение на касационния жалбоподател не е налице възможност за прилагане на по-леки мерки по смисъла на чл.15, §1 от Директива 2008/115 и чл.44, ал.5 от ЗЧРБ, доколкото по делото липсва спор, а същото се установява и от приобщените доказателства, че чужденецът няма документи за самоличност, не разполага със средства за издръжка, няма възможност за работа, не е установен български гражданин, който да има възможност да го настани в дома си. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема за правилни изводите на съда, че поведението на чужденката изразява отказ за съдействие за изпълнение на приложената ПАМ от национален компетентен орган. Осъществена е предпоставката от хипотезата на чл.44, ал.8, изр.3 от ЗЧРБ не съдейства на компетентните органи за организиране на неговото извеждане, което фактически се явява пречка пред изпълнение на принудителната административна мярка, и което е причина извеждането да продължи по-дълго от очакваното. Не могат да се споделят доводите в касационната жалба, че неоказването на съдействие от чужденеца не възпрепятства подготовката на връщането или процеса на извеждането. От приложените по делото протоколи за регулярни беседи с лицето се установя, че той категорично отказва да съдейства на компетентните органи за изпълнение на наложената ПАМ. Категорично е отказал да се завърне в страната по произход, както и отказва съдействие за установяване на неговата самоличност и издаване на документи за задгранично пътуване. Пълният отказ за съдействие, включително и за установяване на действителната самоличност са активни действия, които възпрепятстват възможността на миграционните органи в страната да подготвят и осъществят неговото извеждане от страната, така както е разпоредено с влязлата в сила заповед за налагане на принудителна административна мярка експулсиране. Противно на твърденията, изложени в касационната жалба, че липсва активно поведение на компетентната администрация, в преписката са приложени четири докладни записки за проведени с А. Ибрахим беседи при които той категорично е отказал да се завърне в страната си по произход. Желае да пребивава на територията на страната, въпреки влезлия в сила отказ предоставяне на хуманитарен статут, както и влязлата в сила заповед за експулсиране. При тези обстоятелства на него е обяснено, че няма законово основание да остане на територията на Република България. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че пречка за изпълнение на влязлата в сила заповед на налагане на ПАМ е липсата на активни действия от миграционните власти. По делото е приложена нота от посолството на Сирия, в която изрично са посочени действията, които следва да бъдат предприети за издаване на документ за самоличност или друг заместващ документ, с който лицето да бъде изведено от страната. Неправилно от касационния жалбоподател нотата на посолството на Сирия се коментира като документ издаден по друга административна преписка и не следва да се прилага в конкретния случай. С нотата на посолството са посочени общовалидни условия за сирийски граждани, които са приложими за издаване на документ за самоличност или друг замества документ. Задължително необходимо условие е лицето да се яви лично в посолството и да представи документи, които да удостоверят действителната му самоличност. По преписката са приложени доказателства, от които е видно, че лицето категорично отказва да разкрие действителната си самоличност. При това положение за миграционните власти липсва възможност да предприемат действия за издаване на документ за самоличност, с който лицето да бъде изведено от страната. Както се посочи по-горе в мотивите, единствено нежеланието на касатора да се завърне в страната на произход се явява пречка за издаване от посолството на Сирия на документ за пътуване, поради което ако чужденецът бе дал съгласието си за връщане и бе оказал съдействие, сирийските компетентни власти биха му издали пасаван, а българските органи биха могли да организират неговото връщане до страната му на произход. Настоящият състав приема, че съдът е постановил решението си след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните в изпълнение на изискването на чл.172а, ал.2 от АПК и в съответствие с приложимата правна уредба. А направените от него изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния закон и е обосновано, т.е. не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба своевременно претендираните разноски за настоящата съдебна инстанция - за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. Воден от горното и на основание чл.221, ал.1, предложение първа от АПК, Върховният административен съд четвърто отделение