Решение № 1243 от 5.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7181/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности София в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт М. Цеклеова-Захова, срещу Решение 58 от 23.06.2023г., постановено по адм. дело 43/2023г. по описа на Административен съд- Силистра, с което по жалба на Токо-И. Токушева ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАП) ФК-С1913-0093291/17.01.2023г., издадена от началник отдел Оперативни дейности София в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, според които процесната заповед не е мотивирана по отношение срока на наложената мярка. Посочва, че съгласно чл. 186 от ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ при установяване на нарушение от процесния вид. В подробно изложение аргументира законосъобразност на издадения акт, като счита, че последният не противоречи на целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН, и не е в нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. Изтъква, че Решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело С-97/21 е неприложимо, поради липсата на доказателства за издадено наказателно постановление за същото нарушение. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което Заповедта за налагане на ПАМ да бъде потвърдена. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба- Токо-И. Токушева ЕООД не изразява становище по основателността й. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд- Силистра е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С1913-0093291/17.01.2023г., издадена от началник отдел Оперативни дейности София в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Токо-И.Токушева ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект , представляващ магазин за чанти , находящ се в гр. Банско, [улица], стопанисван от Токо-И. Токушева ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни за извършено нарушение на основание чл. 118, ал. 1 от във вр. с чл. 25 ал. 6 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. във вр. чл.186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС. Като фактическо основание за издаване на заповедта е послужила осъществена проверка в търговския обект на 04.01.2023г., при която приходните органи са извършили контролна покупка на 1 бр. ръкавици на на стойност 26,50 лева, заплатени в брой от проверяващия екип преди легитимацията. В Заповедта е отразено, че за контролната покупка не е издадена фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство. Последната констатация е потвърдена при отпечатването на дневен отчет с 0002165/04.01.2023г., от който е видно, че гореописаната продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол сер. АА 0093291 от 04.01.2023г., (л.23), подписан без възражения от служител на обекта. При съдебното разглеждане на спора съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на административния акт съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК. За да отмени процесната заповед, съдът е постановил, че същата е издадена от компетентен орган в законоустановената форма, но при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на целта на закона. Изложил е съображения, че не съдържа конкретни мотиви относно продължителността на мярката, не отговаря на регламентираните в чл. 22 от ЗАНН цели, както и че срокът е явно несъразмерен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. В действителност, както се сочи и в касационната жалба, налагане на ПАМ съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, като органът действа в условията на обвързана компетентност, т.е. при установяване на нарушението е длъжен да наложи ПАМ, което произтича от изричната законова регламентация, като преценката му се свежда единствено до срока на мярката, но не и дали да наложи ПАМ, или не. За да не се отнема правото на защита на нарушителя обаче и с оглед възможността за съдебен контрол спрямо акта, издаден от административния орган, същият следва да изложи конкретни мотиви, с които да обоснове продължителността на наложената ПАМ. В конкретния случай определеният със заповедта 14-дневен срок на мярката се явява несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава, като същевременно са изложени бланкетни мотиви, които биха били относими към всяко установено нарушение от процесния вид във всеки търговски обект, като в действителност не е извършена преценка кое конкретно е мотивирало органът да избере именно тази продължителност на срока на мярката из между 30 нормативно предвидени възможности. Не е съобразено обстоятелството, че нарушението се явява първо, доколкото по делото липсват доказателства да са установени други предходни нарушения от същия вид в проверявания обект. Извън контролната покупка не е установена касова разлика, което да обосновава извод, че поведението на търговеца е насочено към неспазването на фискалната дисциплина и установения ред. Също така данъчно задълженият субект няма публични задължения, т.е. всичко гореизложено налага извод, че не е налице необходимост от промяна в начина на извършване на дейността, каквито аргументи се излагат в касационната жалба. Поради това, от една страна, издадената заповед се явява немотивирана в частта за срока на определената мярка, което е самостоятелно основание за отмяна на акта, а от друга определеният срок се явява явно несъразмерен спрямо охраняваните обществени отношения и допуснатото нарушение, в противоречие с чл. 6 от АПК, както правилно е постановил и административният съд. Следва да бъдат споделени и мотивите на съда относно това, че наложената принудителна административна мярка не е в състояние да постигне заложените в чл. 22 от ЗАНН цели, а дори напротив със затваряне на обекта биха били нанесени щети на фиска, доколкото дейността ще бъде преустановена и няма да се генерират приходи, подлежащи на облагане. Отделно от това обектът разполага с въведено в експлоатация фискално устройство- my POS N5 Fiscal, с индивидуален BN014986 и фискална памет 51016006, регистрирано с потвърждение в приходната администрация 4541610/02.02.2022г., поради което търговецът не се нуждае от време, за да приведе дейността си в съответствие с нормативните изисквания. Законодателят е предвидил и възможност за налагане на административно наказание, което има за цел да предупреди и превъзпита нарушителя, като същевременно окаже предупредително въздействие и върху останалите субекти, т.е. принудителната административна мярка не може да бъде използвана като санкция за допуснатото нарушение, тъй като това би било в разрез с правната природа на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 22 ЗАНН. Настоящият състав следва да уточни, че не споделя извода на решаващата инстанция, че процесната Заповед е издадена в нарушение на общностното право, с оглед на Решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело С-97/21г. По делото е представено на л.28 извлечение от протокол сер. АА 0093261, който съдържа изявление за съставени АУАН сер. АN F 690909/04.01.2023г. и сер. АN F690910/04.01.2023г., но липсват данни Токо-И. Токушева ЕООД да е адресат на наказателно постановление, а и такъв документ не е приложен по делото, поради което не се установява да е допуснато автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на жалбоподателя. Горното налага извод, че разясненията във връзка с кумулирането на административното производство за прилагане на ПАМ и административнонаказателното производство за налагане на имуществена санкция за едно деяние срещу същото лице, изразяващо се в нерегистриране и отчитане на продажба на стоки чрез издаване на документ за продажбата, дадени с Решение от 4 май 2023г. по дело С-97/21 на СЕС, не намират приложение в случая. Въпреки изхода от спора на ответника по касация не се следват разноски за настоящата касационна инстанция, тъй като такива не са сторени и липсва претенция в обратен смисъл. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,