Решение № 4551 от 11.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6246/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Пето Районно управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас, чрез процесуален представител, срещу решение 556/28.03.2023 г. по адм.дело 820/2022 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменена негова заповед 3388з - 354/04.08.2022 г. и е върната преписката за ново произнасяне по заявление вх. 251000 - 21491/20.11.2020 г. от В. Тасев. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата против заповедта, присъждане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - В. Тасев, с адрес в гр. Сандански, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила, присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че с оспорената пред него заповед, издадена на основание чл.84, ал.11, т.1, предл. второ от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), е отказано връщането на лек автомобил марка "Фиат", модел "Абарт", сив на цвят, рег. [рег. номер] с идентификационен номер на рама ZFА3120000J830767. АС е изложил мотиви, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма. При издаването й са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми, тъй като посочените в заповедта факти не кореспондират с посочените правни основания и не са спазени изискванията на чл.35 и 36 АПК. Не са налице и материално - правните предпоставки по чл.84, ал.11, т.1, предл. 2 ЗМВР, тъй като лекия автомобил не е нито предмет, нито средство за извършване на престъпление на територията на България, в същото време са изтекли повече от 60 дни от уведомяването на въвелата сигнала за издирване на автомобила в ШИС държава - членка - Италия, без да е постъпило искане за връщането му от Италия. Решението е правилно като краен резултат. Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на АС за липса на реквизити по чл.59, ал.2, т. 4 АПК. В заповедта са посочени фактически и правни основания за издаването й, поради което същата не страда от липса на мотиви. Правилно констатираното несъответствие между фактически и правни основания за издаването му е част от материалноправната незаконосъобразност, която правилно е установена и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Обосновани и законосъобразни са доводите на АС, че не е налице хипотезата на чл.84, ал.11, т.1 предл.2 ЗМВР за отказ за връщане на автомобила - лекият автомобил не е нито предмет, нито средство за извършването на на престъплението по чл.313, ал.1 НК(документно престъпление), за което Тасев е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба на основание чл.78а НК. Това обстоятелство е видно, както от писмото на РП - Благоевград на л.34 от приложеното адм.дело 23/21 на АС - Благоевград, така и от съдържанието на двете понятия съгласно правната теория. Нещо повече - автомобилът не е бил приобщаван и като веществено доказателство по наказателно дело. Отделно от това са налице и предпоставките на чл.84, ал. 9 ЗМВР за връщане на автомобила на лицето, от което е иззет, тъй като в посочения в този текст срок от 60 дни от уведомяването на страната - членка Италия за изземването на автомобила, не е постъпило искане за връщането му. В съответствие с цитирания законов текст са доводите на АС, че в тази хипотеза не се изследва собственосстта на автомобила, а от кого е иззет. Доводът на касатора, че Тасев е поискал да му бъде върнат лек автомобил, посочвайки друг номер на рама от действителния /а именно пренабития и фигуриращ в талона на автомобила/ не сочи на невъзможност да се идентифицира кой автомобил иска да му бъде върнат, тъй като марката, моделът и регистрационният номер на автомобила съвпадат и го идентифицират в достатъчна степен. Освен това в заповедта е отказано връщане на същия автомобил с действителния номер на рама, което сочи, че административният орган е разбрал връщането на кой автомобил се претендира. Решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касатора следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, претендираната от ответника сума е в размер на 1000 лв., представляваща изплатен хонорар за един адвокат, който не е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение