Решение № 15036 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12097/2012 г.

Решение № 15036 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12097/2012 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Васил Величков Дудев, Найден Величков Дудев и Донка Величкова Стоянова, подадена срещу решение № 3789 от 23.11.2010 г., постановено от Административен съд София - град, Второ административно отделение, 37 състав, по адм. д. № 4083/2010 г. В хода на процеса Васил Величков Дудев е починал и с определение от 25.04.2013 г. на негово място като касационен жалбоподател е конституиран наследникът Петър Василев Дудев. С касационната жалба, в съдебно заседание и с писмена защита се релевират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Касационните жалбоподатели молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго решение, с което да прогласи нищожност на процесната заповед или да я отмени изцяло. Ответникът - кметът на Столична община, район "Витоша", не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото това, че други имоти, попадащи в местността "Резиденция Бояна" са отразени по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, като свободни от застрояване не означава, че по отношение на процесната заповед, следва да се направи извод за незаконосъобразност. От друга страна със заповед № РД-09-50-728 от 25.05.2011 г, е извършено изменение на плана за регулация, на урегулиран поземлен имот /УПИ/ "за Министерски съвет" в резултат, на което са създадени два урегулирани поземлени имота, вторият от които - с променено предназначение, но това не доказва, че първоначалното мероприятие върху този терен не е осъществено. Като прецени доводите на страните и данните по делото Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 3789 от 23.11.2010 г. е отхвърлена жалбата на Васил Величков Дудев, Найден Величков Дудев и Донка Величкова Стоянова и тримата от гр. София, подадена срещу заповед № РД-09-151 от 14.05.2010 г., с която кметът на СО - район "Витоша" е одобрил на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ решение № 6 по протокол № 8 от 8.04.2010 г. на комисия, назначена със заповед № РД-09-48 от 7.04.2009 г. и изменена със заповед № РД-09-15 от 18.01.2010 г., с които е определен като изцяло застроен бивш имот пл. № 30030, к. л. 566,567, кв. Бояна, гр. София. За да стигне до този резултат, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, след законосъобразно делегиране на права от кмета на Столична община на районния кмет. В мотивите на обжалваното решение подробно са разгледани възраженията на жалбоподателите срещу действителността и законосъобразността на процесната заповед, събраните по делото писмени доказателства и изслушаната съдебно - техническа експертиза. Административният съд София - град е анализирал всички оплаквания на жалбоподателите и ги е преценил за неоснователни. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото по силата на на § 11, ал. 1 от ДР на ЗИДЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 88 от 1998 г./ в градовете с районно деление правомощията на кмета на общината във връзка с изпълнение на закона и правилника за неговото приложение да се упражняват от упълномощени от него длъжностни лица. С оглед на това кметът на Столична община е делегирал на кметовете на райони да одобряват със заповед решенията на районните технически експертни съвети за определяне на застроена част от имоти в границите на урбанизирана територия по приложението на чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Касае се за делегиране на правомощия, което не е събразено с личността на носителя на съответната длъжност, тоест касае се за органова, а не персонална делегация, от което следва обоснованото заключение, че с промяна в личността на носителя на правата делегацията не се прекратява по право. Както точно е преценил първоинстаницонният съд за прекратяване на делегацията е необходимо издаване на изрична заповед за оттегляне или отмяна на акта, с който се делегират правомощията на органа, компетентен да издаде административния акт. В конкретната хипотеза не са представени доказателства, че заповед № РД-09-3439 от 18.06.2008 г. е оттеглена или отменена от новоизбрания кмет на Столична община, което означава, че визираната заповед е действаща към момента на издаване на процесната заповед от страна на кмета на район "Витоша" - Столична община. Първоинстанционинят съд правилно е тълкувал и приложил нормата на § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ, с която е регламентирано примерно изброяване на строителните дейности и съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността на земеделски земи. В мотивите на обжалваното решение точно е отразено, че относно преценката дали е налице застрояване, което препятства възможността за възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирана територия, следва да се съобрази и понятието "строежи" в § 5, т. 38 от ДР на Закона за устройството на територията. Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че застрояването на процесния имот включва и озеленена територия, а именно: парк, прилежащ към резиденция "Бояна", както и озелени части, прилежащи към комуникации и ограда. В случая съдът се е позовал на приетата съдебно - техническа експертиза, според която паркът включва, както затревени площи, така и трайни насаждения - декоративни храсти и дървета, и че в терена на парка са разположени и комуникационни проводи. Заключението на вещото лице Александрова не е оспорено при приемането му в съдебно заседание, проведено на 30.09.2010 г. и жалбоподателите не са поискали изслушване на допълнителна или на тройна съдебно- техническа експертиза. С оглед на визираното заключение на вещото лице Административният съд София - град законосъобразно е счел, че паркът съставлява част от реализираното мероприятие - изграждане на комплекс от държавни резиденции и представителни сгради. Правилно е акцентирано върху статута на осъществените обекти, към които са прилежащи спорните терени и обосновано е преценено, че Резиденция "Бояна" е включена в раздел VIII - сектор Държавно управление, под № 2.4 в списъка на стратегическите обекти, които са от значение за националната сигурност, регламентирани с ПМС № 181 от 20.07.2009 г., обн. в ДВ, бр. 59/2009 г. Във връзка с това правилно е съобразена от първоинстанционния съд и приложимата Инструкция № Iз-3025 от 21.12.2010 г. за условията и реда за определяне на стратегическите зони на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности от значение за националната сигурност, с който акт е регламентиран специфичния статут на цялата прилежаща зона и потвърждава вярното заключение, изведено в мотивите на обжалваното решение, че процесните терени са неразделна част от парка не следва да се разглеждат като самостоятелни имоти, намиращи се извън границите на безспорно реализираното комплексното застрояване с масивни сгради, които са с особен охранителен статут. В хода на касационното производство жалбоподателите се позовават на представени от тях нови доказателства, а именно: заповед № РД-09-50-728/25.05.2011 г. на главния архитект на СО, изменение на плана за регулация, одобрено със същата заповед, Решение № 493/30.06.2011 г. на Министерския съвет, заповед № РД-09-51/8.03.2010 г. на кмета на район "Витоша" - СО и протокол № 3/11.02.2010 г. от заседание на комисия по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, назначена от кмета на район "Витоша"- СО. По отношение на заповед № РД-09-50-728/25.05.2011 г. на главния архитект на СО, изменение на плана за регулация, одобрено със същата заповед и Решение № 493/30.06.2011 г. на Министерския съвет настоящият съдебен състав счита, че не оборват правилните изводи на първоинстанционния съд, защото предмет на съдебното производство е заповед № РД-09-151, издадена на 14.05.2010 г. от кмета на район "Витоша" - СО, а горепосочените доказателства са с последващи дати, тоест не са съществували преди постановяване на процесната заповед и не могат да се отразят на валидността и законосъобразността на процесната заповед № РД-09-151 от 14.05.2010 г., издадена от кмета на район "Витоша" - СО. Следва да се има предвид и императивната забрана за нови фактически установявания, регламентирана в нормата на чл. 220 от АПК, по силата на която в касационното производство Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Относно заповед № РД-09-51/08.03.2010 г. на кмета на район "Витоша" - СО и протокол № 3/11.02.2010 г. от заседание на комисия по чл. 13 от ППЗСПЗЗ съдът намира, че са неотносими към конкретния правен спор, защото са постановени по други преписки, имат адресати други лица и касаят друг имот - бивш имот № 30046, който е различен от процесния имот - бивш имот № 30030. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,