Решение № 719 от 27.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 532/2010 г.

Решение № 719 от 27.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 532/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Ц. Н. Б. от [населено място], област М., чрез процесуалния си представител - адвокат В. против въззивно решение от 18.03.2009 г. по в. гр. д. № 16 по описа за 2009 г. на Окръжен съд Монтана, с което е отменено решение от 14.11.2008 г. по гр. д. № 238 по описа за 2008 г. на Л. районен съд в частта, в която иска е уважен до размер на 1 271.47 лв. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от Ц. Н. Б. против "А. - С. Д." иск, с правно основание чл. 59 от ЗЗД за присъждане на сумата от 1 271.47 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от добиви от слънчоглед върху собствената й земеделска земя-нива от 3.9 дка, имот № 030028 и нива от 5.498 дка, имот № 030002 по плана за земеразделяне на [населено място], местността "П.". В останалата част /за разликата до първоначално претендираната сума от 2 000 лв./решението като необжалвано е влязло в сила. Искането в касационната жалба е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл. 281, т. 3 от ГПК и решаване на спора по същество с уважаване на предявения иск. Претендира направените по делото разноски. С определение № 1228 от 9.10.2009 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по поставения въпрос за дължимостта на обезщетение в случаите, когато собственикът неправомерно е лишен от възможността да ползва собствения си имот. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Ответниците не представят отговор по поставения въпрос и не излагат становището си във връзка с подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото- по поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, намира следното: С постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. Пленумът на ВС принципно е разрешил въпросите, свързани с неоснователното обогатяване, приемайки, че когато не са налице елементите на никой от трите фактически състава по чл. 55 от ЗЗД /получено при начална липса на основание, с оглед на бъдещо основание или на отпаднало с обратна сила основание/, а е увеличено имуществото на едно лице за сметка на друго, обеднелият разполага с иск по чл. 59 от ЗЗД. В случаите, когато собственикът на един имот неправомерно е бил лишен от възможността да го ползва - той реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира следващите се от имота облаги. С това той търпи обедняване, защото е било възможно имуществото му да се увеличи и това не е станало, имуществото му не се е увеличило само защото облагата е останала в патримониума на другото лице, което без да притежава правно основание, т. е. неправомерно е ползвало чуждия имот. Пропусната полза, изразяваща се в реализираната от другото лице имуществена облага следва да бъде присъдена на собственика на вещта. При така дадения отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване- подадената жалба е основателна. Въззивният съд е отхвърлил предявения иск като е приел, че независимо, че ответникът неправомерно е ползвал имота на ищцата-той не й дължи обезщетение за това, тъй като ищцата не е правила разходи във връзка с използването на имота си и за нея не е налице имуществено обедняване. Отделно се е мотивирал и с липса на доказателства за това -ищцата да е била въведена във владение през процесните 2006 и 2007 г. в собствените се имоти. Тези изводи на въззивния съд не се споделят от настоящия състав. Определящи в случая са безспорните по делото обстоятелства, че ищцата е била собственик на процесните два имота за исковия период включващ 2006 и 2007 г., че през същия ответникът [фирма] е ползвал двата недвижими имота без правно основание, като ги е засял със слънчоглед, получил е реколта, която е прибрал и е реализирал приходи. Налице е неоснователно обогатяване, защото използвайки чуждата земя е реализирал приход, с който се е обогатил за сметка на ищцата, която поради тези действия на ответника е била лишена от възможността тя да реализира приход /в това се изразява нейното обедняване/. При изчисляване размера на обедняването -определящо следва да е остойностяването на ползата, която имотът в съответния си вид, през процесния период е могъл да носи/това е реалната полза, от която ищцата е била лишена/. В случая - това е средната пазарна цена през 2006 и 2007 г. на добит от две ниви с обща площ от 9.398 дка в землището на [населено място], [община]-слънчоглед. Същата е изчислена на 1 271.41 лв. от назначеното вещо лице, изготвило заключението на приетата по делото експертиза. До този размер искът е основателен и следва да бъде уважен/В останалата част, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска до първоначално претендираната сума от 2000 лв. решението като необжалвано е влязло в сила/. С оглед на гореизложеното - обжалваният въззивен акт следва да бъде отменен и вместо това постановен друг, с който искът да бъде уважен в обжалваната част до 1 271.41 лв. Следва да бъде присъдена и претендираното обезщетение по чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва от деня на претенцията- 26.02.2008 г. В полза на касаторката, с оглед направеното искане, резултата от делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - следва да бъдат присъдена сумата от 420 лв., представляваща направените по делото разноски -за такси и адвокатско възнаграждение /от които 210 лв. -пред първата инстанция и 210 лв. -пред касационната/. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение