Решение № 3276 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9669/2020 г.

Решение № 3276 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9669/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Николова, срещу Решение № 766/24.07.2020 г. постановено по адм. д. № 1450 по описа на Административен съд – София-област за 2019 г. С атакуваното решение е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 10502/26.08.2019 г. на началник - отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в Дирекция "Оперативни дейности" към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че първоинстанционният съдебен състав неправилно е възприел, че в случая не е безспорно доказано извършване на нарушението, за което е издадена ЗПАМ - а именно задължението да предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение на течните горива в обекта. Въз основа на горното се иска да бъде отменено атакуваното решение и да бъде постановено ново по съществото на спора, с което да се потвърди обжалваната ЗПАМ, както и се претендира присъждане на разноски в размер на 200 лв. за юрисконсулстко възнаграждение. Ответникът – [фирма], чрез процесуалният си представител адв. Йосифова, в писмен отговор и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за допустима, но неоснователна. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните, събраните по делото доказателства и при спазване изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка пред Административен съд – София-област е била заповед за налагане на ЗПАМ № 10502/26.08.2019 г. на началник - отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в Дирекция "Оперативни дейности" към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Със заповедта по отношение на [фирма] е разпоредено запечатване на търговски обект, представляващ бензиностанция, находяща се в [населено място], [улица] е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Според съда заповедта е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби и при несъблюдаване целта на закона, след като не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение по случая. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че е налице съответствие в счетоводните справки и информацията за доставени количества и продадени количества гориво и са отчетени коректно по видове горива. От издадените дневни и месечни отчети за периода 01.05.2019 г. -31.07.2019 г. е установено, че същите отразяват правилно количеството на продаденото гориво. В качеството на свидетел е разпитан К. Балджиев, служител на фирма "Ритейл Инженеринг", която фирма има сключен сервизен договор за поддръжка на обектите на жалбоподателя. Въз основа на доказателствата, според решаващият състав извършването на нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ, не е установено по безспорен начин. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. Настоящата инстанция намира изводите на Административен съд – София-област за обосновани и законосъобразни, формирани след подробна и съвкупна преценка на събраните доказателства. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите. Принудителна административна мярка се налага в определените от закона случаи, при констатирано извършено нарушение. По своята правна същност, съгласно чл. 22 ЗАНН, принудителната административна мярка няма санкционен характер, а има за цел предотвратяване и преустановяване на нарушения и вредните последици от тях. По чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС мярката се налага с преустановителна и превантивна цел, а именно да се преустанови извършването на конкретно административно нарушение и да се предотврати последващото му извършване. В случая ПАМ е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като не е доказано нарушаване на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ от страна на провереното дружество. От извършената на 26.07.2019 г. проверка на нивомерната система в обекта от поддържащата я фирма, за което е съставен протокол № 781 КБ от 26.07.2019 г., е установено, че системата изпраща коректни данни. По отношение на ЕСПФ е отбелязано, че след всяко запитване получената информация се изпраща към фискалния принтер и той предава информацията към сървърите на НАП. Моментът на предаване е извън контрола на ЕСПФ. В т. 2 от протокола се сочи, че при диагностиката на фискалния принтер не е станала известна причината, поради която каналът за предаване на данни за регистрирани от нивомера доставки на горива е "запушен". Както правилно е установил съдът по делото липсват данни, а и твърдения, че неподаването на данни е станало в резултат на виновно поведение на задълженото лице. Административният орган не се е справил с доказателствената тежест да установи по несъмнен начин извършването на нарушението, респ. предпоставката, за да бъде приложена принудителната мярка. Като е достигнал до извод, че жалбата на [фирма] срещу заповед № 10502/26.08.2019 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново, в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е основателна и е отменил административния акт, АССО е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и при своевременно заявената претенция за разноски на ответника в касационното производство, следва да се присъди сума в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение