Решение № 8061 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4388/2017 г.

Решение № 8061 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4388/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Х. М. срещу Решение № 63 от 22.02.2017 г., постановено по адм. д. № 594 по описа на Административен съд - П. (АС - П.) за 2016 г. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от М. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") иск, с който претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20000,00 лв. като резултат на неосигурени условия за поддържане на физическото и психическо здраве в периода 17.01.2011 г. - 17.07.2016 г., в резултат на което се е разболял от диабет тип 2, хипертония, сърдечна аритмия, простата и висок холестерол. Наред с това, М. е осъден да заплати на ГД "ИН" сума в размер на 846,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С касационната жалба М. се оплаква, че решението е постановено в полза на ГД "ИН". Съдът по правата на човека осъдил лошите условия в затворите в България, но АС - П., въпреки свидетелските показания, отрекъл да съществуват такива там. Оспорва изводите на съда, направени във връзка с твърденията му за увреждане на неговото здраве. Освен това възразява срещу присъденото в полза на ГД "ИН" юрисконсултско възнаграждение. По същество моли уважаване на касационната жалба, отмяната на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът оспорва жалбата в представен по делото писмен отговор. Моли обжалваното решение да остане в сила. В съдебното заседание не се представлява. Представя и писмено становище по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, съдът приел, че е сезиран с предявен от Маринов срещу ГД "ИН" иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с който той поискал присъждането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20000,00 лв. заради поставянето му в неблагоприятни, унизителни и мизерни условия в периода 17.01.2011 г. - 17.07.2016 г., което довело до увреждане на неговото здраве - диабет тип 2, хипертония, сърдечна аритмия, простата и висок холестерол. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, при съобразяване на приетите доказателства и показанията на разпитаните свидетели, съдът направил извод за неоснователност на предявения иск. Приел, че неимуществените вреди, които се претендират, са свързани с възникването на посочените от М. заболявания в резултат на лошите условия в затворите в Л. и П. и затворническото общежитие в Т.. Изрично посочил, че са заявени вреди, изразяващи се в нововъзникнали поради условията в затвора заболявания. Направил извод, че изложените твърдения в исковата молба и уточнението към нея за лошите битови условия частично се установили, но твърдението на М., че поради тези условия той се е разболял от посочените там болести били недоказани. Въз основа на приложената по делото медицинска документация съдът приел, че заболяването хипертония е съществувало преди постъпването на М. в затвора, а аритмия не е била констатирана. Относно заболяванията захарен диабет, тези, свързани с простата и холестерола, които действително били установени по време на престоя му в затвора, не били приобщени доказателства, че са възникнали поради условията там. Съдът съобразил, че М. поискал в тази връзка назначаването на комплексна медицинска експертиза, но не внесъл определения депозит за извършването й, не поискал освобождаване от разноски, нито представил доказателства за липса на средства за покриването им, поради което съдът отменил определението си, с което тази експертиза била допусната. По тези причини причинната връзка между условията в затвора и възникването на заболяванията е останала недоказана. В заключение съдът посочил, че въпреки наличието на част от лошите битови условия, посочени в исковата молба и наличието на част от заболяванията, посочени пак там, не е доказано от М., че те са възникнали поради условията в затвора. Предвид това съдът посочил, че не може да се приеме, че настъпилите вреди, изразяващи се в доказаните въз основа на медицинската документация заболявания са възникнали от условията в затвора. Наред с това, поради липсата на доказано заболяване аритмия и поради липсата на установена причинна връзка между доказаните заболявания и условията в затвора, съдът направил краен извод, че искът следва да се отхвърли. При този изход на спора осъдил М. за заплати на ГД "ИН" разноски в размер на 846,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като искането за присъждане на такова до размера от 1130,00 лв. отхвърлил. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Видно от исковата молба, по която е образувано производството пред АС - П., М. е предявил иска си срещу ГД "ИН" заради това, че ГД "ИН" не му е осигурила условия за поддържане на физическото и психическото му здраве и не е зачела правата и достойнството му като го е поставила в неблагоприятни, крайно унизителни и мизерни условия да изтърпява наказанието лишаване от свобода в периода 17.01.2011 г. - 17.07.2016 г. Тези условия, според изложеното в исковата молба, впоследствие довели до увреждане на здравето на М. - той развил диабет тип 2, хипертония, сърдечна аритмия, простата и висок холестерол, които ще му останат за цял живот. В уточнителната молба от 09.08.2016 г., на фона на описаните условия в затворите, в които М. е пребивавал, иска да бъде потърсена отговорност от ГД "ИН" за страданията и жестокото нечовешко отношение, на които бил подложен през исковия период докато изтърпявал наказанието лишаване от свобода. В съдебното заседание на 06.12.2016 г. М. поискал назначаването на комплексна съдебно-медицинска експертиза, която да се изготви от специалисти ендокринолог и кардиолог. След като съдът намерил, тази експертиза за относима и необходима, я допуснал с Определение № 1249 от 09.12.2016 г. Поставил въпроси към експертизата, формулирани от М., а така също да отговори на въпроса свързано ли е възникването на заболяванията му с твърдените от него условия в затворите, в които е пребивавал, причинени ли са заболяванията от тези условия и търпял ли е болки и страдания в исковия период от тези заболявания. Определил депозит за изготвяне на експертизата в общ размер на 550,00 лв. и указал на М. внасянето му в десетдневен срок от съобщението. Съобщение за определението било връчено на М. на 12.12.2016 г. С Разпореждане № 252 от 19.01.2017 г. (л. 172 от първоинстанционното дело) съдът е разпоредил на М. повторно да се изпрати Определение № 1249 от 09.12.2016 г. като му се укаже повторно в посочения срок да внесе сумата 550,00 лв. за вещи лица по депозитната сметка на съда. В съдебното заседание на 31.01.2017 г. след като констатирал, че М. не е изпълнил разпореждането за внасяне на определения депозит, съдът отменил Определение № 1249 от 09.12.2016 г., приключил съдебното дирене и дал ход по същество. Б. постановено и обжалваното съдебно решение. При така установеното следва да се приеме, че решението предмет на контрол е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е пристъпил към разрешаване на спора без да приобщи по делото заключение на допуснатата комплексна съдебно - медицинска експертиза, тъй като отменил определението си, с което допуснал същата поради невнасяне на депозит от М. за изготвянето й. Впоследствие с обжалваното решение, именно поради неприобщаване на това заключение на съдебно - медицинската експертиза към доказателствената съвкупност, съдът приел, че не е установена и доказана причинната връзка между условията в затворите и възникване на заболяванията на М., и отхвърлил предявения иск. Въпреки, че в мотивите посочил, че намира за частично потвърдени твърденията на М. в исковата молба и уточнението към нея относно лошите битови условия, съдът не обсъдил това в контекста на предявения от него иск, доколкото неправилно приел, че обезщетението за вреди се претендира единствено във връзка с настъпилите вследствие на тези условия заболявания. В нарушение на чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ с определението от 09.12.2016 г. съдът е разпоредил предварително внасяне от страна на М. на депозит в размер на 550,00 лв. за допуснатата и назначена по делото комплексна съдебно - медицинска експертиза. Производството пред първоинстанционния съд е било по реда на ЗОДОВ и съгласно чл. 9а, ал. 2 от същия закон разноски по делата не се внасят предварително. При това, предвид посочената разпоредба, без никакво значение се явява фактът, че в съдебното заседание на 06.12.2016 г. М. заявил, че има готовност да заплати депозит за експертизата, тъй като има финансова възможност за това. Ето защо, протоколното определение, постановено в съдебното заседание на 31.01.2017 г., с което е отменено определението, с което експертизата е допусната е неправилно и е довело до постановяване на обжалваното решение в нарушение на съдопроизводствените правила. Това от своя страна е ограничило процесуалните права на М. да установи и докаже основателността на предявената искова претенция за присъждане на обезщетение за претърпените от него вреди в резултат на заболяванията му възникнали като следствие на условията в затворите, в които изтърпявал наказанието лишаване от свобода в исковия период. Предвид това и доколкото спорът не може да се реши по същество от настоящия съд, тъй като поради допуснатото от съда процесуално нарушение назначената по искане на М. комплексна съдебно - медицинска експертиза е била заличена, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на АС - П. за разглеждане и решаване на спора по същество от друг съдебен състав. При новото разглеждане комплексната съдебно - медицинска експертиза следва отново да се допусне, като на основание чл. 285, ал. 3, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) разноските за изготвянето й следва да се възложат съобразно изхода на спора съгласно предписанието на чл. 286, ал. 2 и 3 ЗИНЗС, а внасянето им предварително не се дължи. При това съдът следва да съобрази, че предвид изложеното в исковата молба и уточнителната такава, М. претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди както от неблагоприятните условия в затворите, в които е пребивавал, така и от настъпилото впоследствие следствие на тези условия дълготрайно влошаване на неговото здравословно състояние. Предвид изложеното, касационната жалба е основателна. Решението на АС - П. следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав от същия съд за разглеждане и решаване на спора по същество при така дадените указания. По разноските ще се произнесе АС - П. при новото разглеждане на делото като съобрази разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и 3 ЗИНЗС. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение