Решение № 3900 от 13.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8606/2019 г.

Решение № 3900 от 13.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8606/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба за отмяна от адв. К. Чакова, в качеството й на процесуален представител на А. Николов, на решение № 3382 от 22.05.2018 г. по адм. дело № 7115 по описа за 2017 г. на Административен съд - София град (АССГ), оставено в сила с решене № 2683 от 22.02.2019 г. по адм. дело № 10063 по описа за 2018 г. на Върховния административен съд (ВАС), второ отделение. Образувано е и по молба за отмяна от адв. А. Тодорова, в качеството й на процесуален представител на П. Николов на същите съдебни актове. В първата молба на А. Николов се посочва, че тя се предявява на основание чл. 246, ал. 1 от АПК, понеже той А. Николов не е участвал в съдебно-административното производство по адм. дело № 7115 по описа за 2017 г. на АССГ и по адм. дело № 10063 по описа за 2018 г. на ВАС, ІІ отд. Предмет на съдебен контрол е била заповед № РА-30-133 от 19.05.2017 г. на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, с адресат П. Николов. С нея се нарежда премахване на незаконен строеж "Преустройство на подпокривно пространство, изменение на покривна конструкция и надзид в общи части на жилищна сграда", находящ се в УПИ ХV-451, кв. 738 Б, ГГЦ "Зона Г-13 ЮГ" по плана на гр. София. П. Николов е собственик на ап. № [номер] в тази сграда на [адрес] - СО и извършител на този строеж, според записаното в тази заповед. Той, А. Николов, е собственик на ап. № 10 в същата сграда и извършител на този строеж, според събраните по делото доказателства, и само от този апартамент има излаз към спорното помещение. Това обуславя и интереса му да предяви искането за отмяна, на основание чл. 246, ал. 1 от АПК. Във втората молба на П. Николов се посочва, че искането за отмяна се предявява на основание чл. 239, т. 1 от АПК, понеже са налице новооткрити писмени доказателства, като това е "констативен акт № РОБ-16-ТК00-39 по чл. 225, ал. 2 от Закон за устройство на територията (ЗУТ)". Към тази молба като приложение са описани и приложени решенията по адм. дело № 7115/2017 г. на АССГ и по адм. дело № 10063/2018 г. на ВАС, ІІ отд., протокол от открито съдебно заседание от 25.04.2018 г. по адм. дело № 7115/2017 г. на АССГ и договор за правна защита и съдействие и пълномощно. Освен това подробно са изложени съображения относно неправилността на съдебното решение на АССГ, като те с оглед съдържанието им обосновават касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. И в двете молби се иска отмяна на посоченото решение на АССГ, потвърдено с решението на ВАС и връщане на делото за ново разглеждане, както и присъждане на съдебни разноски за настоящото производство. Ответната страна по молбите за отмяна - директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община чрез процесуалния представител юрисконсулт А. Сибинова лично и чрез депозирано становище по реда на чл. 242 от АПК оспорва молбите за отмяна като недопустима (първата) и като неоснователни (двете). Претендира присъждане на съдебни разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на ІІ колегия, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Първата молба, с която е сезиран настоящият съдебен състав, тази от А. Николов, е процесуално недопустима. Втората молба, с която е сезиран настоящият съдебен състав, тази от П. Николов, е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 240 от АПК и от страна в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, а разгледана по същество е неоснователна. По молбата на А. Николов. Съгласно чл. 246, ал. 1 от АПК, право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Нормата съдържа три предпоставки, изискуеми в кумулация: наличие на качеството на заинтересована страна по спора - лицето да е с гарантираното от закона право за участие, но да не е участвало по делото, на второ място решението да има сила по отношение на него и на трето място да е неблагоприятно. В случая тези предпоставки по отношение А. Николов не са налице. В производството по делото са конституирани като страни П. Николов и издателят на административния акт, в качеството им съответно на жалбоподател и ответник в първоинстанционното производство, а в касационното производство - П. Николов като касационен жалбоподател, а административният орган като ответник по касационната жалба. Настоящият молител А. Николов в първоинстанционното производство не може да има качеството на заинтересована страна, съответно няма право на задължително участие и не е конституиран като заинтересована страна, на основание чл. 153 от АПК. Заинтересованите страни се конституират когато е обжалван акт, който поражда благоприятни последици за тях и тези последици са застрашени от оспорването му от страна, за която същият е неблагоприятен, с оглед правомощията на съда по чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 и ал. 2 от АПК да прогласи нищожността или да отмени облагоприятстващия ги акт. В този смисъл А. Николов няма качеството на лице с осигурено задължително участие като страна, т. е. не е налице първата предпоставка, достатъчно основание молбата му за отмяна да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. По молбата на П. Николов. Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения, и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са предвидени в чл. 239 от АПК, като в т. 1 е посочено, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В настоящото производство такива доказателства не са представени. Видно от съдържанието на молбата за отмяна, изложено по-горе, в нея е направено позоваване на "констативен акт № РОБ-16-ТК00-39 по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ", а такъв не се представя. Също така в нея са описани и приложени цитираните по-горе доказателства, а именно двете обсъждани съдебни решения и такива във връзка с процесуалното представителство в настоящото производство. В проведеното открито съдебно заседание на 1.11.2019 г. са приети като такива само тези, посочени и приложени в исканията. Те не са такива доказателства, които да обосноват прилагането на посоченото право основание, за да бъде допусната отмяна на влезлия в сила акт на съда. Не следва да бъдат обсъждани направените от искателя съображения, понеже същите обосновават само касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, приложими в инстанционно касационно производство, което вече е проведено. При този изход от спора съдебни разноски на молителите не се дължат. Основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за настоящото производство, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и във връзка с ниската фактическа и правна сложност на делото, съдът определя общо на 200. 00 лева. По изложените съображения и на основание чл. 244 и чл. 248 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на ІІ колегия,