Решение № 15694 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 527/2013 г.
ВАСIII отделение27.11.2013 г.докладчик Сребрина Христова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5888 от 06.11.2012 г. по адм. д. № 5697/2010 г. на Административен съд София - град в частта в която е прието, че законната лихва върху присъдената сума се дължи считано от 09.05.2012 г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА Милко Христов Мандиев да заплати на Агенция "Митници" сумата 150.00 / сто и петдесет / лева, направени разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 15694 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 527/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Милко Христов Мандиев, чрез процесуалния си представител адв. Атанас Петров Пендаров, срещу решение № 5888 от 06.11.2012 г. по адм. д. № 5697/2010 г. на Административен съд София - град в частта в която е прието, че законната лихва върху присъдената сума се дължи считано от 09.05.2012 г. до окончателното й изплащане, в която част е незаконосъобразно и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго с определяне на начална дата 05.05.2010 г. При уважения на касационната жалба, моли да му бъдат присъдени и направените пред инстанцията разноски. Ответникът Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петров, оспорва касационната жалба, като неоснователна, и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че в посочената му част решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е осъдена Агенция "Митници" да заплати на Милко Христов Мандиев сумата 7434.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.05.2012 г. до окончателното й изплащане. Прието е, искът е основателен за периода от десет месеца с оглед императивната разпоредба на чл. 104, ал. 1 изр. 1 от ЗДСл от 05.05.2010 г. до 05.03.2011 г., като съответното брутно възнаграждение за този период възлиза на сумата 7434.00 лева, която сума се дължи от датата на признаване на уволнението за незаконосъобразно до окончателното й изплащане. За да постанови този резултат, правилно съдът се е позовал на общата разпоредба на чл. 86 от ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая, за да възникне задължение за работодателя да заплати обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е необходимо уволнението на служителя да е признато за незаконосъобразно, а тази предпоставка е възникнала на 09.05.2012 г., с влизане в сила на решението, с което заповедта за налагане на дисциплинарно наказания "уволнение" е обявена за нищожна. В този смисъл е и съдебната практика /напр. решение № 4927 от 09.04.2013 г. по адм. д. № 9935/2012 г. на ВАС/. Предвид изложеното и след като не се установяват отменителни основания по чл. 209 от АПК, решението в оспорената му част следва да бъде оставено в сила, като на ответника се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150.00 лева, направени разноски за тази инстанция. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 86 ЗЗД
- чл. 104, ал. 1