Решение № 66 от 27.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4329/2015 г.

Решение № 66 от 27.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4329/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. М. от [населено място], чрез процесуален представител адв. К., срещу решение от 23.04.2015 г., постановено по в. гр. д. № 800/2015 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 02.02.2015 г. по гр. д. № 15539/2014 г. на Пловдивски районен съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1223 от 22.12.2015 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК доколкото по поставения от касатора въпрос: "възможно ли е посочването в трудов договор на периода на учебната година да се възприеме като "технологическа причина" по смисъла на § 1, т. 8 ДР на КТ, което да изпълнява императивните изисквания на правната норма", разрешението във въззивното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС: според решение № 176 от 15.03.2010 г. по гр. д. № 3022/2008 г. на ВКС, III г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е необходимо в срочния трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ - за определен срок, който е най-малко една година или за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя, за работа в ОДЗ /която няма характера по ал. 3/, да е посочено изключението по параграф 1, т. 8 ДР на КТ, обуславящо срочността му и че записването "до края на учебната година" определя срока, но не и обективните причини за него по смисъла на § 1, т. 8 ДР на КТ, които задължително следва да са налице към сключването и да се посочат в договора по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ когато е за работи, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. С решение № 104 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 453/2009 г. на ВКС, IIIг. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че посочените разпоредби са императивни, поради което следва да се приеме за задължително изискването на § 1, т. 8 от ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Целодневна детска градина "М." с филиал "Котаракът с чизми", чрез процесуални представители адв. П., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Н. И. М. срещу Целодневна детска градина "М. " с филиал "Котаракът с чизми", искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед № 1295/01.09.2014 г. на директора на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "старши учител ДГ". Въззивният съд е приел за установено, че трудов договор № 932/13.09.2013 г. е сключен между страните на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от КТ, вр. § 8 ДР на КТ, за определено време от 16.09.2013 г. до 15.09.2014 г./вкл./ и със заповед № 1295/01.09.2014 г. е прекратено трудовото правоотношение по причини - изтичане на уговорения срок. Съдът е приел, че: при положение, че няма никакъв спор, че договорът е подписан напълно доброволно от служителя, след като е постигнато споразумение по всички негови елементи, включително и срока на действие, не е налице предпоставка за атакуване на законността на същия с обратна сила. Волята на страните е била такава. Съдът е приел, че този извод се подкрепя от обстоятелството, че не само договорът е уговорен за продължителност в рамките на допустимия период от три години, каквото е изискването на чл. 68, ал. 1, т. 1 и на алинея 4 от КТ /до една година/, но и е изпълнен от двете страни без никакви възражения. Трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно, след изтичане на уговорения срок от една година, поради което и не е налице задължение за работодателя непременно да го продължи със същия работник/служител, само защото същият е изпълнявал стриктно възложената работа и е нямало никакви забележки към него за трудовата дисциплина. Въззивният съд е приел, че срокът е съобразен предвид характера на длъжността "учител" и съответно за периода на учебната година 16.09.2013 г./15.09.2014 г., което може да се възприеме като "технологическа причина" по параграф1, т. 8 от ДР на КТ. В противоречие с дадения по-горе отговор на поставения правен въпрос въззивният съд е тълкувал и приложил § 1, т. 8 ДР на КТ, приемайки, че е възможно посочването в трудов договор на периода на учебната година да се възприеме като "технологическа причина" по смисъла на § 1, т. 8 ДР на КТ, което да изпълнява императивните изисквания на правната норма. Трудовият договор е сключен при действието на измененията на чл. 68 КТ, при които с разпоредбите на ал. 3-5 са създадени ограничения за сключване на срочни трудови договори за определен срок по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. Условията, при които може да се уговаря определен срок са изрично регламентирани в разпоредбите на чл. 68 КТ, и страните са длъжни да се съобразяват с тях. В случая не е налице хипотеза по чл. 68, ал. 3 от КТ, посочена в договора, тъй като тъй не е сключен за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни дейности, нито с новопостъпил служител в обявено в несъстоятелност или в ликвидация предприятие. За работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, трудов договор за определен срок може да се сключи само по изключение - чл. 68, ал. 4 КТ, като в § 1, т. 8 ДР на КТ е регламентирано, че "изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. При наличието на такива обективни причини е допустимо сключването на трудов договор за срок най-малко от 1 г.- изр. 1 на чл. 68, ал. 4 от КТ, или за по- кратък срок от 1 г., като в хипотезата на по-краткия срок само по писмено искане на работника или служителя- изр. 2 на чл. 68, ал. 4 КТ. В случая в договора не са посочени конкретни факти за причини, представляващи "изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ и в инстанциите по същество не са представени доказателства за съществуването им към момента на сключването му, поради което следва, че не е налице условието "по изключение", визирано в посочената разпоредба. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че клаузата на трудовия договор за срока на трудовото правоотношение е в нарушение на закона, тъй като няма основания за срочността. Предвид че изпълняваната от ищцата длъжност "старши учител ДГ" безспорно е съществувала преди сключване на трудовия договор и е продължила да съществува и след изтичане на срока му, същата няма характер на временна, сезонна или краткотрайна по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КТ, а се касае за работа с постоянен характер. В трудовия договор не са посочени конкретни причини, обуславящи срочността, съгласно чл. 68, ал. 4 от КТ във връзка с § 1, т. 8 от ДР на КТ и не са представени доказателства за наличието на такива причини. По силата на разпоредбата на чл. 68, ал. 4 от КТ недействителната клауза се замества с такава за неопределено време. Това обуславя незаконосъобразността на приложеното от работодателя основание за уволнение с издадената заповед № 1295/01.09.2014 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 325, т. 3 КТ поради изтичане на уговорения срок. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 и ал. 2 от ГПК то трябва да се отмени и спорът да се реши по същество от касационната инстанция. В случая не са налице предпоставките по чл. 68, ал. 3 от КТ, нито предпоставката "по изключение" по чл. 68, ал. 4 от КТ. Следователно трудовият договор е сключен в нарушение на посочените законови разпоредби. При това положение по силата на чл. 68, ал. 4 от КТ трудовият договор между страните се счита за неопределено време, поради което не е налице приложеното основание по чл. 325, т. 3 от КТ, от което следва незаконността на уволнението, а оттам - че е основателен обективно съединеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК спорът трябва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като исковете бъдат уважени. С оглед изхода на спора на ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски в инстанциите по делото в размер на1240 лв. - за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение