Решение № 6121 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8916/2017 г.

Решение № 6121 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8916/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Делото е във фаза на втора касация. Производството е образувано по касационна жалба на "Поултрипродъктс" ЕАД, ЕИК *********, подадена чрез изпълнителния директор Н. С. И., срещу Решение № 2465 от 12.04.2017 г. по адм. дело № 5114 по описа за 2015 г. на Административния съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 291100461/16.05.12 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП-С., в частта, потвърдена с Решение № 2709/19.11.12 г. на Директора на Дирекция "ОУИ "- С., в частта му относно установените задължения по ЗДДС за данъчните периоди от 01.06.2008 г. до 31.10.2008 г., от 01.01.2009 г. до 31.08.2009 г., от 01.10.2009 г. до 31.03.2010 г., от 01.07.2010 г. до 31.10.2010 г. и от 01.12.2010 г. до 31.01.2011 г., произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 774 240,91 лв и съответните лихви върху тях в общ размер на 267 603,97 лв по фактури, издадени от "А и Н Инвест" ЕООД, "Автостил 13" ЕООД, "Агрокомерс" ЕООД, "Б. Е." ЕООД, "Инвест ВГ" ЕООД и "Карбофин 2008" ЕООД. В касационната жалба се сочи основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Касаторът претендира разноски. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, оспорва чрез процесуалния си представител юрск. Мирчева касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени съдържащите се в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Делото е за втори път на производство пред ВАС. С Решение № 5881/21.05.2015 г. по адм. дело № 8558/2014 г. на ВАС, I отд. е отменено Решение № 6694/04.11.2013 г. по адм. дело № 721/2013 г. по описа на Административен съд - С. град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № № 291100461/16.05.12 г., издаден от орган по приходите, в потвърдената част с Решение № 2709/19.11.12 г. на директора на Д "ОУИ" - С. в частта, с която е отказан данъчен кредит за данъчни периоди от 01.06.2008 г. до 31.10.2008 г., от 01.01.2009 г. до 31.08.2009 г., от 01.10.2009 г. до 31.03.2010 г., от 01.07.2010 г. до 31.10.2010 г. и от 01.12.2010 г. до 31.01.2011 г. в общ размер на 774 240,91 лв и съответните лихви върху тях в общ размер на 267 603,97 лв по фактури, издадени от "А и Н Инвест" ЕООД, "Автостил 13" ЕООД, "Агрокомерс" ЕООД, "Б. Е." ЕООД, "Инвест ВГ" ЕООД и "Карбофин 2008" ЕООД. Съставът на ВАС е приел, че решението в тази част е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводството, налагащо отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, който следва да извърши анализ на всички събрани по делото доказателства, относими към спорните фактури и изложи мотиви относно установените от тези доказателства факти и обстоятелства., като въз основа на конкретни фактически установявания извърши преценка за осъществяването на спорните доставки от всеки конкретен доставчик и относно наличието на материалноправните предпоставки по чл. 68 и сл. от ЗДДС за възникването и упражняването на правото на данъчен кредит от "Поултрипродъктс" ЕАД по спорните фактури. При новото разглеждане на делото, Административен съд - С. град (АССГ) е отхвърлил жалбата на дружеството срещу процесния РА, касаещ установените задължения по ЗДДС заедно със съответните лихви, произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 774 240,91 лв и съответните лихви върху тях в общ размер на 267 603,97 лв по фактури, издадени от "А и Н Инвест" ЕООД, "Автостил 13" ЕООД, "Агрокомерс" ЕООД, "Б. Е." ЕООД, "Инвест ВГ" ЕООД, /доставки на стоки-фуражни култури за животни-царевица, пшеница, слънчогледов шпрот и кюспе/ и "Карбофин 2008" ЕООД /доставка на стоки-строителни материали/. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспорения РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал всички събрани по делото доказателства, относими към спорните фактури и изложил собствени фактически установявания относно осъществяването на спорните доставки от всеки конкретен доставчик. Обсъдил е основното и допълнителното заключение по назначените ССчЕ. Подробно е анализирал в мотивите си липсата на доказателства, свързани с приемо-предаването и транспортирането на стоките, както и липсата на доказателства относно наличността на стоките у доставчиците към датите на процесните фактури и техния произход. Освен това е приел, че самите фактури не са представени в оригинал, липсват доказателства за пълно плащане на задълженията на РЛ по фактурите, както и че има разминаване в количествата стоки по фактурите и реално заприходените количества по складовите разписки. Доставчиците /с изключение на двама/ изобщо не са отразили процесните фактури в дневниците си за продажби, респ. не са ги осчетоводявали, а влезлите в сила ревизионни актове по отношение на някои от доставчиците са приети за относими към процесните фактури, тъй като на доставчиците не е признато правото на ДК по отношение на същите стоки. Приел е и липсата на доказателства, че закупеното зърно е вложено в собствено производство и само за строителните материали, закупени от "Карбофин 2008" ЕООД били налице доказателства за по-нататъшната им реализация, но отново не се установявало наличността на стоката при доставчика, както и предаването и транспортирането и до получателя. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Предмет на спора в настоящия случай е отказ на данъчен кредит в общ размер на 774 240,91 лв. и съответните лихви върху тях в общ размер на 267 603,97 лв., по фактури, издадени от "А и Н Инвест" ЕООД, "Автостил 13" ЕООД, "Агрокомерс" ЕООД, "Б. Е." ЕООД, "Инвест ВГ" ЕООД, /доставки на стоки - фуражни култури за животни - царевица, пшеница, слънчогледов шпрот и кюспе/ и "Карбофин 2008" ЕООД /доставка на стоки-строителни материали/ и дали фактурите обективират реално осъществени доставки. Основно изискване за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е реалност на доставката на стока или услуга, който положителен и благоприятен за дружеството-касатор факт обаче не е доказан по делото. Правилно е разрешен основния спорен въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства, при съобразяване и с указанията, дадени в отменителното решение на ВАС. П. съд е описал подробно установената по делото фактическа обстановка, както и основанията на приходния орган за непризнаване на право на данъчен кредит - липсата на реална доставка, като един от елементите на фактическия състав по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит. Съдът е обсъдил събраните в хода на делото писмени доказателства поотделно за всеки от доставчиците, както и заключението на вещото лице по допуснатата основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Изложени са мотиви защо съдът преценява жалбата като неоснователна, отбелязано е в решението, че спорът се концентрира върху обстоятелството налице ли са реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6, вр. чл. 9 ЗДДС. Неговото установяване е обвързано с доказателствената тежест за лицето, твърдящо, че е възникнало субективното му право на приспадане. Понятието за доставка включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, овластяващо друго, да се разпорежда фактически с нея като собственик. Националният съд следва да определи във всеки отделен случай съобразно фактите по делото, налице ли е прехвърляне правото на разпореждане със съответната вещ като собственик, (вж. т. 33 - 34 от решение от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, "Евита-К" ЕООД). От една страна, лицето, претендиращо приспадане на ДДС трябва да докаже, че отговаря на предвидените за това условия. Националната юрисдикция, в съответствие с установените в страната й правила за доказването, следва да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да определи дали е налице право на приспадане, (вж. т. 37 и т. 43 от решение от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, "Евита-К" ЕООД). В тази връзка първоинстанционният съд е извършил обоснована преценка на всички доказателства по делото, приемайки законосъобразно, че фактурата е частен свидетелстващ документ, доказващ количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т. т. 9 и 10 от ЗДДС . Индивидуализирането на вещите, за които получателят е придобил правото да се разпорежда фактически като собственик и на получените услуги, трябва да бъде извършено не само чрез посочването на вида им в данъчния документ. Посочването на фактурата в дневника за покупките на получателя е елемент от фактическия състав на упражняването правото на данъчен кредит, а не на пораждащия го фактически състав. Както правилно е посочил административният съд в никой от стадиите на производството, ревизирания субект не е удостоверил кога, къде (в коя база) и по какъв начин са отделени фуражните култури - царевица, пшеница, слънчогледов шпрот и кюспе за предаване, съгласно фактурите, как е било измерено неговото тегло предвид данните за търгуването му в насипно състояние, как и от кои лица е натоварено в камион (и), какви документи са били съставени при тези операции и/или кои от тях са предоставени като придружаващи партидата при предаването й за превоз. Правилно съдът е приел, че сочените от касатора като налични по делото складови разписки, приемни бележки, кантарни бележки и анализни свидетелства, освен, че са частни свидетелстващи документи, ползващи се единствено с формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК не доказват приемо-предаване на стоки от доставчиците на получателя, тъй като не изхождат от доставчиците и не са подписани от същите. В жалбата липсват конкретни оплаквания, свързани с оценъчната дейност на съда по тези доказателствени източници. Съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства - писмени и експертни е извършена в съответствие с нормите на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Правото на фактическо разпореждане като собственик с процесните вещи не е преминало в обсъждания казус върху касатора, което се потвърждава от неопределеността на мястото на съхраняване зърното до доставянето му впоследствие. По делото не е доказана пряката доставка за процесните фактури, поради липса на приемо-предавателни протоколи или транспортни документи, поради което е без значение последващата й реализация. Ревизираното лице е трябвало да докаже нейното извършване от прекият му доставчик, а не от други лица. Обоснован е извода на АССГ и по отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактурата с предмет - строителни материали, издадена от "Карбофин 2008" ЕООД. При липса на доказателства за премо-предаване на стоките по фактурата, както и доказателства за транспорт, само въз основа на установения по делото факт за наличността на стоките при получателя не може да се обоснове извод за реалност на доставката по спорната фактура. С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че обжалваното решение не е засегнато от пороците, релевирани в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора и предвид искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, същото трябва да бъде уважено в размер на 12 655,53 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,