Решение № 10755 от 26.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10655/2011 г.

Решение № 10755 от 26.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10655/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на началника на Митнически пункт /МП/ Варна Запад, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Дашева, срещу решение № 1974 от 25.07.2011 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 786/2011 г. В касационната жалба се излагат доводи за частична недопустимост и незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че решението е недопустимо в частта му, в която е прогласено за нищожно изцяло решение към ЕАД № 09BG002002H0063915/31082009 от 16.02.2011 г. на началника на МП Варна Запад. Това решение е било оспорено от жалбоподателя само в частта му, в която е било определено допълнително задължение за ДДС в размер на 947.99 лв. и съдът се е произнесъл свръх петитум като не е определил правилно предмета на спора. Незаконосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че двете решения на началника на МП Варна Запад са нищожни, тъй като не е проведена процедурата по чл. 99 от АПК. Производството по чл. 834 от ППЗМ е особено производство, уредено в специален закон, което изключва приложението на общите правила на АПК. Освен това, решение 31.08.2009 г. на началника на МП Варна Запад няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Със същото не се определя нова митническа стойност и допълнителни задължения, различни от декларираните с ЕАД. Следователно, с това решение не възникват правни последици за жалбоподателя и то не е израз на оперативна самостоятелност на митническия орган. За жалбоподателя е било ясно, че с решение 30.03.2011 г. му е определено само задължение за лихва и то е погасило това свое задължение, видно от представеното платежно нареждане. Незаконосъобразно Варненският административен съд го е прогласил за нищожно в една част и го е отменил като незаконосъобразно в частта за лихвата без да изложи мотиви по съществото на спора. Претендира се обезсилване като недопустимо на обжалваното решение и евентуално отмяната му като незаконосъобразно, включително в частта му за разноските и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба - "Девненски захарен завод" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Девня, Промишлена зона юг, оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Миленов и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е било решение № 9300-115/16.02.2011 г. към ЕАД № 09BG002002H0063915/31082009 на началника на МП Варна Запад, с което е определена по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 нова митническа стойност и съответно - допълнително задължение на "Девненски захарен завод" ЕАД за заплащане на ДДС в размер на 947,99 лв., както и решение № 9300-115-1/30.03.2011 г. към ЕАД № 09BG002002H0063915/31082009 на началника на МП Варна Запад, с което допълнително е определено задължение за лихва в размер на 157,15 лв. Административният съд е прогласил за нищожно решение № 9300-115/16.02.2011 г. към ЕАД № 09BG002002H0063915/31082009 на началника на МП Варна Запад, като е изложил следното в мотивите на своето решение: С ЕАД № 09BG002002H0063915/31082009 (наричана за краткост по-долу "процесната ЕАД") жалбоподателят е внесъл сурова тръстикова захар в насипно състояние. За процесната ЕАД въз основа на декларираната от него стойност на стоката са определени задължения за мито 200 794.90 лв. и ДДС - 143 031.73 лв. С решение № 9300-547/31.08.2009 г. началникът на МП Варна Запад е определил задължения за мито 200 794.90 лв. и ДДС - 143 031.73 лв.. Не са представени по делото доказателства за връчването на това решение, но жалбоподателят чрез процесуалния си представител е заявил, че същото му е известно, както и че въз основа на това решение дължимите публични държавни вземания са били заплатени и е било разрешено вдигането на стоката. Вземането под отчет е действие по определяне на размера на дължимите митни сборове. С подаването на ЕАД, определянето на дължимите митни сборове и вписването им в Регистъра за вземане под отчет към съответното митническо учреждение следва да се приеме, че ЕАД в частта му, обективираща публичните държавни вземания, има характер на индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК. Още повече, че в случая към ЕАД има издадено решение за вземане под отчет. Поради това, всяко следващо изменение на така установените публични държавни вземания следва да се извършва по реда на чл. 99 и следващите от АПК. Решението от 16.02.2011 г. е издадено също от началника на МП, а не от горестоящия орган, каквото е изискването на чл. 99 от АПК. Поради същите обстоятелства е прогласено за нищожно и решение № 9300-115-1/30.03.2011 г. към ЕАД № 09BG002002H0063915/31082009 на началника на МП Варна Запад, в частта му, в която са определени задължения за мито 200 794.90 лв. и ДДС - 143 031.73 лв. По отношение на решение № 9300-115-1/30.03.2011 г. към ЕАД № 09BG002002H0063915/31082009 на началника на МП Варна Запад, в частта му, в която е определено задължение за лихва в размер на 157,15 лв. върху ДДС, съдът е приел, че същото е незаконосъобразно, поради това, че в обстоятелствената му част не е посочен размер на главницата и период, за който се дължи лихвата. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, основателен е доводът на касатора за недопустимост на решението, в частта му, в която е прогласена нищожността изцяло на решение № 9300-115/16.02.2011 г. към ЕАД № 09BG002002H0063915/31082009 на началника на МП Варна Запад. Видно от жалбата, с която е сезиран административния съд, жалбоподателят е недоволен и жали единствено и само размера на допълнително определения ДДС, а именно-947,99 лева. Основателен е доводът на касатора, че съдът се е произнесъл извън спора, с който е сезиран, като е обявил нищожността изцяло на обжалваното решение в това число и относно определеното мито и първоначално определения размер на ДДС за вноса на стоката. Пред съда не е депозирана жалба срещу тази част от митническото решение. При тези данни съдът недопустимо се е произнесъл за елементи от обжалваното решение, които не са били предмет на жалбата. Решението на административния съд следва да се обезсили в частта, в която е обявено за нищожно решение № 9300-115/16.02.2011 г. към ЕАД № 09BG002002H0063915/31082009 на началника на МП Варна Запад относно определеното в него мито и ДДС в размер на 143 031,73 лева. В тази част производството по делото следва да се прекрати като недопустимо. Основателни са и наведените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на решението в частта му, в която е прогласено за нищожно посоченото по-горе решение № 9300-115/16.02.2011 г. относно допълнително определения ДДС и решение № 9300-115-1/30.03.2011 г. към ЕАД № 09BG002002H0063915/31082009 на началника на МП Варна Запад, в частта му, в която са определени задължения за мито 200 794.90 лв. и ДДС - 143 031.73 лв. Правилно е прието от съда, а и този факт не се оспорва от жалбоподателя, че посочените в решение № 9300-547/31.08.2009 г. на началника на МП Варна Запад задължения за мито в размер на 200 794.90 лв. и ДДС - 143 031.73 лв. по ЕАД № 09BG002002H0063915/31082009 са определени на базата на декларираната стойност на стоката и съответстват на посочените в самия ЕАД. Същите са взети под отчет, заплатени са и е разрешено вдигането на стоката. Следователно, определено е митническо задължение при приемането на митническата декларация и същото е взето под отчет в хипотезата на чл. 832, ал. 1 от ППЗМ. Според чл. 78 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета и чл. 84, ал. 1, чл. 84а от ЗМ след вдигането на стоките митническите органи имат право служебно да извършат повторна проверка на декларацията или последващ контрол на декларирането. Когато последващата проверка на декларацията или последващият контрол установят, че разпоредбите, отнасящи се до съответния митнически режим, са били приложени на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, при спазване на приетите разпоредби, да уредят ситуацията като отчитат новите данни, с които разполагат. В конкретния случай, обжалваните решения са резултат именно на извършена последваща проверка на декларацията. Правилен е изводът на административния съд, че решение от 31.08.2009 г. към ЕАД № 09BG002002H0063915/31082009 на началника на МП "Варна Запад" е индивидуален административен акт. Такъв е и самото действие по вземането под отчет на митните сборове. Неправилно обаче съдът е приел, че това решение води до нищожност на обжалваното решение по процесната ЕАД. Недопустим би бил повторен последващ контрол на ЕАД, но в случая такъв не е налице. При внос на стоки, декларирани писмено по нормалната процедура, какъвто е настоящия случай, митническите органи извършват проверка на данните от декларацията и придружаващите я документи, т. е. извършват първоначална проверка на декларацията съобразно реда, регламентиран в чл. 74 и сл. от ЗМ. Тази първоначална проверка на декларацията се извършва преди разрешението от митническите органи за вдигането на стоките. В конкретния случай, решение от 31.08.2009 г. към ЕАД № 09BG002002H0063915/31082009 на началника на и. д. Н-к МП Варна Запад е резултат на първоначалната проверка на процесната ЕАД, а не на последваща такава. То не е издадено след разрешението за вдигане на стоката по ЕАД. Тоест, обжалваното решение на митническия орган от 16.02.2011 г. не е резултат на повторна последваща проверка на процесната ЕАД, поради което неправилно е преценено от съда като нищожно. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а делото се върне на същия съд за произнасянето му по съществото на спора. Решението е неправилно и в частта му, в която е отменено решение № 9300-115-1/30.03.2011 г. към ЕАД № 09BG002002H0063915/31082009 на началника на МП Варна Запад, в частта му, в която е определено задължение за лихва върху ДДС в размер на 157,15 лв. Действително, в него не е посочен размерът на главницата, във връзка с който е определено задължението за лихва, нито периодът, за който е изчислен размерът на лихвата. Видно обаче от изложеното в мотивите на това решение, лихвата е определена във връзка с допълнителното задължение за ДДС по решение № 9300-115/16.02.2011 г. към ЕАД № 09BG002002H0063915/31082009, и според изложеното в жалбата, оспорва се главницата по това решение и във връзка с нея и задължението за лихва по второто решение. Доколкото безспорно е установена датата на връчване на покана за доброволно плащане на главницата - 30.03.2011 г., като в придружителното писмо е определен 10-дневен срок за доброволно изпълнение, тези данни би следвало да се вземат предвид при определяне законосъобразността на решението, с което е определено задължение за лихва и по отношение на нейния размер в зависимост от изхода на спора относно дължимостта на допълнителното задължение за ДДС. С оглед на така изложените съображение, Върховният административен съд, първо отделение