Решение № 3341 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15478/2011 г.

Решение № 3341 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15478/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подаденото от Къзие Мустафа Мандраджи искане за отмяна на решение № 198 от 18.05.2010 г. по адм. дело № 174/2010 г. на Административен съд - Пазарджик, оставено в сила с решение № 2274 от 15.02.2011 г. по адм. дело № 9361/2010 г. на Върховния административен съд, на основание чл. 246, ал. 1 от АПК. В искането се поддържа, че в нарушение на процесуалните правила молителката Къзие Мустафа Мандраджи не е била конституирана като страна по делото, а постановеното решение има сила и по отношение на нея. Развива доводи, че като съпруга на жалбоподателя Ибрахим Салих Мандраджи по посоченото дело, е съсобственик на незаконния строеж, чието премахване е наредено с оспорената заповед по чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията, поради което е следвало да участва като заинтересована страна в процеса. Ответникът - началникът на Сектор Пазарджик - РДНСК, Южен централен район, не е изразил становище по искането за отмяна. Ответниците Марияна Алдинова Скендерова, Ибрахим Салих Мандраджи и Айше Салих Али са представили писмено становище, че искането е основателно и следва да се уважи. Върховният административен съд, петчленен състав, намери, че искането за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: С решение № 198 от 18.05.2010 г. по адм. дело № 174/2010 г. на Административен съд - Пазарджик е отхвърлена жалбата на Ибрахим Салих Мандраджи от с. Света Петка против заповед № ДК-02-ПЗ-07/12.03.2010 г. на началника на Сектор Пазарджик - РДНСК, Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "жилищна сграда", реализиран от жалбоподателя в УПИ ХII - 75, кв. 10 по плана на с. Света Петка. С решение № 2274 от 15.02.2011 г. по адм. дело № 9361/2010 г. на Върховния административен съд, второ отделение, е оставено в сила решението на АС - Пазарджик по адм. дело № 174/2010 г. От данните по делото е установено, че през 2008 г. Ибрахим Мандраджи е започнал строителството на двуетажна жилищна сграда в УПИ ХII - 75, кв. 10 по плана на с. Света Петка въз основа на отстъпено от съсобствениците на недвижимия имот право на строеж. Видно от приложените по делото удостоверение за сключен граждански брак от 14.10.2009 г. и удостоверение за родствени връзки от 14.10.2011 г. е, че учредяването на суперфицията и реализиране на строителството е по време на брака на жалбоподателя с молителката Къзие Мустафа Мандраджи. Безспорно е, че съпругата не е участвала в съдебното производство по оспорване на заповедта за премахване на незаконния строеж. Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК, отмяна на влязло в сила решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото, ако съдебният акт е неблагоприятен за това лице. Касае се не за всички неучаствали в делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. В случая те не са налице спрямо молителката. Съдебното решение, с което се отхвърля жалбата срещу административен акт, е установително и освен за страните по делото и техните наследници и правоприемници, няма сила за други засегнати от акта лица /арг. от чл. 177, ал. 1 АПК/. Поради това те не се нуждаят от специалния способ за защита по реда на чл. 246, ал. 1 АПК. При положение, че не са били страни в процеса, всяко от тях на собствено основание може да обжалва административния акт, без да му се противопоставя възражение за пресъдено нещо. Решенията, чиято отмяна се иска - за отхвърляне на жалбата и потвърдителното такова, нямат сила по отношение на молителката Къзие Мустафа Мандраджи. Обстоятелството, че е налице съпружеска имуществена общност по отношение на строежа, за премахването на който спрямо съпруга на молителката е издадена заповед, не води до придобиване на качеството на заинтересована страна от съпругата в административното и съдебното производство, респективно до нарушаване на нейните права и интереси от неучастието му. Съгласно чл. 131, ал. 1 вр. чл. 149, ал. 2 и чл. 115, ал. 2 ЗУТ, право на участие в делото имат само лицата, записани като носители на вещни права по данни от имотния регистър, респективно по разписния лист към кадастралния план. Право на участие в делото, съответно на отмяна на влязлото в сила решение по обжалване на териториалноустройствен акт за имоти и сгради - съпружеска имуществена общност, има само съпругът, на чието име са записани. В случая това е Ибрахим Салих Мандраджи, на който е учредено право на строеж с приложения по делото договор за отстъпване прано на строеж върху съсобствен поземлен имот. На следващо място, спорът по адм. дело № 174/2010 г. на Административен съд - Пазарджик няма вещноправен характер и с подаването на жалба срещу заповедта на началника на ДНСК, съпругът е упражнил правото на обикновено управление на съсобствена вещ, съобразно нормата на чл. 24, ал. 2 от СК. По изложените съображения не може да се приеме, че молителката е била лишен от възможността да участва в делото вследствие на нарушаване на съдопроизводствените правила и съответно - решението има сила за нея. Ето защо, не са налице основанията за отмяна по чл. 246, ал. 1 вр. чл. 239, т. 5 от АПК и подаденото искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,