Решение № 13547 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7944/2015 г.

Решение № 13547 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7944/2015 г., V о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството e по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. С. Ц. от гр. С. за отмяна по реда на чл. 239, т. 2 от АПК на влязлото в сила Решение № 3724/18.12.2010 г. по адм. дело № 6249/2010 г. на Административен съд - С.-град. С искането за отмяна молителят твърди, че представените по делото оправдателни присъди установяват по безспорен начин неистинност на показанията на свидетелите, върху които е основан актът. По тези съображения прави искане съдебното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав. Ответникът по молбата за отмяна - Главният директор на Главна дирекция "Охрана", чрез процесуалния си представител в съдебно заседание на 14.11.2016 г. изразява становище за неоснователност на искането за отмяна на соченото в него основание. Искането за отмяна е допустимо като подадено от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения: С Решение № 3724 от 18.11.2010 г. по адм. дело № 6249/2010 г. на Административен съд - С.-град, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на А. С. Ц., против Заповед № ЧР-98/04.08.2010 г. на главния директор на Главна дирекция "Охрана", с която на основание чл. 393, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), чл. 228, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (отм.) и чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР (отм.), на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (отм.) е прекратено служебното му правоотношение. В мотивите на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание "уволнение", е посочено, че наказанието са налага за това, че А. Ц. се е заканил на съседите си - Е. Т., Д. М. и Н. Т. с убийство (като е насочил срещу тях пистолет и е стрелял, викайки че ще ги убие), като по същото време е извършил непристойни действия (псувал и заплашвал горепосочените лица), грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. С посоченото деяние Ц. е нарушил чл. 8, чл. 31 и чл. 32 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана", което по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (отм.) е дисциплинарно нарушение. С Решението на Административен съд С.-град е прието, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателят е извършил твърдяното тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.), във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.), като оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на действащите материалноправни разпоредби и административнопроизводствените правила, като същата е мотивирана и е съобразена с целта на закона. Соченото от молителя в искането за отмяна правно основание е по чл. 239, т. 2 от АПК. Според тази разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или на престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Законодателят, включвайки хипотезата на неистинност на показанията на свидетелите в разпоредбата на чл. 239, т. 2 от АПК, е имал предвид, те да се установят или по наказателен ред или по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК, т. е. при всички случаи това трябва да стане по надлежния съдебен ред с влязъл в сила съдебен акт. В конкретния случай, с искането за отмяна молителят представя Присъда от 13.09.2012 г. на Софийски районен съд и Присъда № 34 от 25.01.2013 г. на Софийски градски съд, с които е признат за невиновен за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Така представените присъди не установяват неистинността на фактите, на които е основан атакуваният съдебен акт. По делото липсва доказателство, годно да удостовери наличие на юридически факт от категорията на визираните в хипотезата на чл. 239, т. 2 от АПК, което прави искането за отмяна неоснователно. При така изложените по-горе обстоятелства, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не е налице соченото в молбата за отмяна основание, поради което искането за отмяна на соченото правно основание като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение