Решение № 4139 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15009/2011 г.

Решение № 4139 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15009/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Русе, против решение № 44/26.10.2011 г., постановено по адм. дело № 377/2011 г. по описа на Административен съд гр. Русе, с което е отменено решение КРД № 169/28.07.2011 г. на директора на РУСО. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт. Ответниците по касационната жалба - Тодор Димитров Филипов, Лиляна Тончева Стоянова и Виолета Атанасова Минчева - Станчева, всички от гр. Русе, представлявани от пълномощника адв. М. Хинкова, оспорват жалбата. В писмена молба от пълномощника се излагат съображения за правилност на решението и се претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по жалбата - Светлана Симеонова Атанасова от гр. Русе, не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното. С обжалваното решение на Административен съд гр. Русе е отменено решение КРД № 169/28.07.2011 г. на директора на РУСО - гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № 488/14.06.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - гр. Русе, с което е разпоредено Тодор Димитров Филипов, Лиляна Тончева Стоянова, Виолета Атанасова Минчева - Станчева и Светлана Симеонова Атанасова да внесат солидарно по сметка на РУСО на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО сумата 496,01 лв., от които главница - 362,78 лв. и лихва - 133,23 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че главницата по претендираната за плащане сума представлява изплатени на основание чл. 98, ал. 7 КСО суми за пенсия на лицето Нурхан Рейханов Даудов за периода от 10.03.2009 г. до 06.07.2009 г. в резултат на експертно решение /ЕР/ № 0519/10.03.2009 г. на ТЕЛК - Общи заболявания, II състав, в който са включени оспорващите, с което са определени 50 % трайно намалена работоспособност. ЕР на ТЕЛК е отменено с решение № 1278/16.11.2009 г. на НЕЛК, като е определена 44 % трайно намалена работоспособност. Според съда отговорността на членовете на ТЕЛК за причинени щети в резултат на отменени решения на ТЕЛК не може да бъде ангажирана след изменението на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО с ДВ, бр. 59/2010 г., в сила от 31.07.2010 г., тъй като редакцията на нормата към момента на издаване на оспорените актове, както и на ревизионния акт за начет, не е регламентирала правна възможност отменени актове на медицинската експертиза да могат да бъдат причина за щети на ДОО и в тези случаи да се съставят актове за начет. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че с експертно решение № 0519/10.03.2009 г. на ТЕЛК - Общи заболявания, II състав, при МБАЛ - Русе, с членове: д-р Тодор Филипов, д-р Лиляна Тончева, д-р Виолета Станчева и Светлана Атанасова, които са ответници в настоящото производство, на лицето Нурхан Рейханов Даудов е определена трайно намалена работоспособност в размер на 50 %. Решението е обжалвано от председателя на медицинската комисия при ТП на НОИ гр. Русе пред НЕЛК, която се е произнесла с решение № 1278/16.11.2009 г., с което е определена трайно намалена работоспособност 44 %. Безспорно е също, че решението на НЕЛК е редовно връчено на освидетелстваното лице и не е обжалвано. Въз основа на ЕР на ТЕЛК на Нурхан Рейханов Даудов е отпусканата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размера по чл. 98, ал. 7 КСО /размера на социалната пенсия за старост/ с разпореждане № 57/31.07.2009 г., считано от 10.03.2009 г., а с разпореждане № КП-4579-2057/06.08.2010 г. пенсията за инвалидност е прекратена, считано от 10.03.2009 г., на основание ЕР на НЕЛК и предвид липсата на основание по чл. 72 КСО за получаване на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Разпореждане № 488/14.06.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - гр. Русе, потвърдено с решение КРД № 169/28.07.2011 г. на директора на РУСО - гр. Русе, което е предмет на обжалването пред съда, е издадено въз основа на ревизионен акт за начет № 488/14.06.2011 г., с който е установена щета за ДОО, изразяваща се в изплатената на Нурхан Рейханов Даудов пенсия за периода от 10.03.2009 г. до 06.07.2009 г. общо в размер на 362,78 лв. главница, съгласно ЕР на ТЕЛК № 0519/10.03.2009 г. и на основание чл. 98, ал. 7 КСО. При така установената фактическа обстановка, неправилно е прието от административния орган, че е налице основание за ангажиране отговорността на членове на ТЕЛК, чието решение, послужило като основание за изплащане на пенсията на лицето, впоследствие е отменено от НЕЛК и в резултат на това пенсията за инвалидност е станала недължима поради определянето на процент на намалена неработоспособност под размера, определен в чл. 72 КСО. Проведеното ревизионно производство и издадените административни актове - разпореждане № 488/14.06.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - гр. Русе, потвърдено с решение КРД № 169/28.07.2011 г. на директора на РУСО - гр. Русе, не са съобразени с изменението на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, направено с § 66, т. 3 ПЗР ЗИД на Закона за лечебните заведения /обн., ДВ, бр. 59/31.07.2010 г., в сила от 31.07.2010 г./. В разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, в редакцията й преди посоченото изменение, е предвидено, че контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО, от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание или от отменени актове на медицинската експертиза и др. След изменението с ДВ, бр. 59/2010 г. разпоредбата има следното съдържание: "Контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание". Съпоставката на двете редакции води до извода, че след изменението на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, което е в сила от 31.07.2010 г. наличието на щети на ДОО в резултат на отменени актове на медицинската експертиза не представлява основание за съставяне на ревизионни актове за начет и съответно за издаване на разпореждания по чл. 110, ал. 3 КСО за събиране на сумите по ревизионния акт. Следователно, към датата на издаването на разпореждане № 488/14.06.2011 г. и решение КРД № 169/28.07.2011 г. на директора на РУСО, с което е потвърдено, не съществува нормативно установено основание за ангажиране на отговорността на членовете на ТЕЛК при наличие на изплатена пенсия въз основа на тяхно решение, което впоследствие е отменено от НЕЛК. Не може да бъде споделено становището, че и след изменението на разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО с ДВ, бр. 59/2010 г. съществува основание за издаване на актове за начет за суми, представляващи причинени щети на ДОО в резултат на отменени актове на медицинската експертиза, тъй като не е налице нито една от хипотезите по тази разпоредба. Отмененият акт на медицинската експертиза /в случая - решение на ТЕЛК/, съдържащ според горестоящия орган на медицинската експертиза /в случая - НЕЛК/ неправилна интерпретация на отправна точка или издаден в нарушение на процесуалните правила, установени със закона или с подзаконовите нормативни актове за експертиза на работоспособността, не представлява документ с невярно съдържание по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. Не са налице и неправилно извършени осигурителни плащания по смисъла на същата разпоредба, тъй като плащанията са извършени в съответствие с разпоредбата на чл. 98, ал. 7 КСО. Следва да се отбележи, че в случая е неприложима редакцията на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, съгласно изменението с ДВ, бр. 100/2011 г., в сила от 01.01.2012 г., тъй като същата не е действала към момента на издаване на оспорените актове и същевременно няма обратно действие. По изложените съображения обжалваните административни актове са издадени в нарушение на материалния закон и съдът правилно е постановил тяхната отмяна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответниците по касационната жалба Тодор Филипов, Лиляна Тончева и Виолета Минчева - Станчева за присъждане на разноски е основателно. От представените по делото доказателства се установяват направени разноски за касационното производство в размер на 240 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 00103851 от 15.11.2011 г., поради което следва да им бъдат присъдени разноски в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,