Решение № 2538 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 683/2015 г.

Решение № 2538 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 683/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към Висшия съдебен съвет против решение № 14207 от 27.11.2014 г., постановено по адм. дело № 5583/2014 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено решение по т. 91 от протокол № 13 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 20.03.2014 г., с което на Емилиан Любенов Лаков, съдия в Софийски районен съд, е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Молят решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата на Лаков против решението на Висшия съдебен съвет да бъде отхвърлена. Ответникът - Емилиан Любенов Лаков оспорва касационните жалби и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид изложеното в касационните жалби и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което са допустими, а разгледани по същество са неоснователни, като съображенията за това са следните: За да отмени оспореното решение тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че същото е постановено в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че спрямо съдия Лаков не е осъществен фактическият състав на чл. 307, ал. 4, т. 1 и 2 от Закона за съдебната власт за налагане на дисциплинарното наказание. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че в проверявания период - 01.04.2012 г. - 06.02.2013 г., магистратът има приключени 836 дела, които средномесечно правят по 93 дела. От тях 420 бр. са по Глава тридесет и седма "Заповедно производство" ГПК, а от посочения общ брой дела 53 са постановени след изтичане на едномесечния срок. Установено е, че от общо 178 дела, разгледани по общия исков ред, обявени за решаване без произнасяне с окончателен съдебен акт, след изтичане на месечния срок 44 бр. са постановени със забава от 7 до 10 месеца, 1 бр. над четири месеца и под четири месеца останалите, като за 17 бр. към момента на проверката не е изтекъл определения в закона едномесечен срок. За процесния период съдия Лаков е на второ място по натовареност (14.56%) спрямо разгледаните дела на отделението, в което работи. Установено е, че за период от около 2 г. и 6 м. магистратът е ползвал 26 дни отпуск, от които 9 дни отпуск по болест, както и че многократно е оставал на работа извън работно време и е работил и през почивни и празнични дни. Всички тези факти са анализирани детайлно от дисциплинарния състав на Висшия съдебен съвет, който е направил извод, че е налице нарушение на чл. 307, ал. 4, т. 1 и 2 от ЗСВ, но предвид обема на работа и положените от Лаков усилия е прието, че нарушенията не са извършени виновно, поради което е предложено да не се ангажира дисциплинарната му отговорност по арг. на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ. Така установената фактическа обстановка не е оспорена от страните, поради което законосъобразно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че не е налице виновно неизпълнение на служебните задължения от магистрата. Правилно е прието, че прекомерната натовареност на жалбоподателя, довела до забавяне на процесуалните срокове за произнасяне, не може да обоснове извършено дисциплинарно нарушение, поради липса на елемент от фактическия състав на нарушението - виновно неизпълнение на служебни задължения. Не без значение е и качеството на съдебните актове, постановени от съдия Лаков, като по делото е установено, че същият има отменени 10 решения, при 1208 свършени дела за 2012 г. като само две са отменени поради нарушение на материалния закон. В случая в мотивите на Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарното наказание не е извършена преценка за натовареността на Лаков, като обективна причини за неспазване на процесуалните срокове, а са изложени съображения, че колегите на магистрата са със сходна натовареност, но спазват процесуалните срокове. От една страна доказателства по делото в тази насока не са ангажирани, от друга страна предмет на дисциплинарното производство е поведението на магистрата спрямо, когото е образувано производството. По този начин е нарушен принципа, установен в чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от АПК - не са преценени всички факти и доводи от значение за случая и административният акт не се основава на тях, а също и принципа за разумно, добросъвестно и справедливо упражняване на законовите правомощия от страна на административния орган (чл. 6, ал. 1 от АПК). Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореното решение е постановено при неспазване на принципите, залегнали в чл. 8, ал. 2, чл. 12 и 13 от АПК. Правилно е прието, че Висшия съдебен съвет не е огласил критериите относно понятието "разумен срок" за постановяване на съдебните актове, нито такива относно пределната натовареност за съдии, прокурори и следователи. Посочените нарушения обосновават и незаконосъобразност на решението за налагане на дисциплинарно наказание като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Разпоредбите на чл. 307, ал. 4, т. 1 и 2 от ЗСВ са приложени формално, въз основа на статистически данни, които обаче са интерпретирани едностранно, без да се отчетат спецификите на служебната дейност на наказания магистрат, без да е извършен конкретен анализ на работата на съдията и без да е установено виновно поведение от страна на същия. Ето защо като е приел, че оспореното решение, с което е наложено дисциплинарното наказание, е незаконосъобразно тричленният състав на Върховния административен съд е постановил решение в съответствие с материалния закон, а направените изводи в тази насока се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. Неоснователни са доводите в касационната жалба на Висшия съдебен съвет, че липсата на изключителна и прекомерна натовареност за съдия Лаков в сравнение с останалите съдии в СРС не може да бъде основание за освобождаването му от дисциплинарна отговорност. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че за 2012 г. магистратът е имал най-много насрочени дела - 972; най-много разгледани дела - 1686 бр.; с най-много свършени дела - 1208 бр.; за 2012 г. е с най-много свършени заповедни производства - 768 бр.; за 2012 г. е четвърти по натовареност в отделението с оглед свършени искови производства - 440 бр. При това натоварване дори да се приеме, че половината от делата са без фактическа и правна сложност, като се отчете работата по подготовката на делата и разглеждането им в открито съдебно заседание, изготвянето на всички съдебни актове в срок и с качеството, постигнато от съдия Лаков е обективно невъзможно. Неоснователно е и твърдението, че качеството на съдебните актове на останалите съдии от СРС не са от значение за случая, тъй като същите са ирелевантни при ангажиране на персоналната отговорност на магистрата. След като взетото решение за налагане на дисциплинарното наказание е обосновано с работата на останалите магистратите в СРС, за което не са ангажирани доказателства, то от съществено значение е и качеството на работата, както на проверявания магистрат, така и на останалите магистратите. Правилността, валидността и допустимостта на съдебните актове са от съществено значение, както за страните по делото, така и за правосъдието като цяло и следва да бъдат взети предвид при преценката за виновно нарушаване на процесуалните срокове. Неоснователни са и доводите, че формата на вината е обективирана в резултатите от проведеното гласуване за вземане на решението за налагане на дисциплинарното наказание. Формата на вината като елемент от фактическия състав на дисциплинарното наказание следва да бъде установена по несъмнен начин, което в случая не е сторено. Неоснователно в касационната жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет се твърди, че тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че магистратът не е извършил вменените му дисциплинарни нарушения. Напротив прието е, че нарушенията са извършени, но липсва вина. Съгласно правилото на чл. 309 от ЗСВ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. В случая не е взето предвид поведението на извършителя, обстоятелствата при които е извършено нарушението и не е установено същото да е извършено виновно. В тази връзка твърдението на касатора, че степента на натовареността не е предпоставка за налагане на дисциплинарното наказание, а същата следва да се има предвид при правилното разпределение на кадрите в органите на съдебната власт и при атестирането им, е неоснователно, тъй като спазването на процесуалните срокове не може да е самоцел, без да се отчита и натовареността. Относно твърдението за противоречива съдебна практика при разглеждане на делата за дисциплинарните наказания на т. нар. в касационната жалба "софийски магистрати" и всички останали, то същото е неоснователно. В обжалваното решение е цитирана многобройна съдебна практика относно изискването за наличие на виновно поведение при извършване на дисциплинарните нарушения. Твърдението в касационната жалба, че тричленният състав на Върховния административен съд безпринципно е погазил закона в услуга на жалбоподателя, е голословно и не почива на събраните по делото доказателства, като решението е постановено и при съобразяване на практиката на Европейския съд по правата на човека, коментирана в решението. Доводът на Инспектората към Висшия съдебен съвет, че неспазването на установените процесуални срокове е достатъчно да обоснове налагането на дисциплинарно наказание, не се споделя от настоящия петчленен състав. Освен обективен дисциплинарното нарушение има и субективен елемент, поради което преценката за това дали такова нарушение е осъществено следва да бъде направена след анализ на всички фактори, които могат да се отразят и влияят на изпълнението на служебните задължения. Това е съществено, тъй като следва да бъде извършена конкретна преценка за това какъв срок, с оглед конкретните данни, е разумен за изготвяне на съдебните актове, за причините за тяхното забавяне, за това налице ли е виновно неспазване на установените процесуални срокове, а следователно и за крайните изводи за наличие или отсъствие на нарушение. Касационният довод за необоснованост на обжалваното решение, е неоснователен. Изводите на съда са направени след аргументиран и подробен анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Обсъдени са всички ангажирани в хода на процеса доказателства, включително данните от проверката на Инспектората към ВСС, протокола от заседанието на Висшия съдебен съвет, както и изказванията на неговите членове. Въз основа на съвкупна преценка на всички събрани доказателства съдът е направил изводите си за това, че решението на Висшия съдебен съвет за налагане на наказание е постановено, без да се взети предвид всички факти и обстоятелства по случая и по-точно личната натовареност на съдията, конкретното изпълнение на служебните му задължения и без да е изследван въпроса за вината, както и че действията и бездействията на Лаков, с оглед конкретните обстоятелства, не могат да бъдат преценени като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1 и 2 от ЗСВ. На тази база са и изводите на съда, че оспореното решение на Висшия съдебен съвет следва да бъде отменено. Неоснователни са и доводите, развити в касационната жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет относно необсъждане на доводите в писмената защита, представена пред тричленния състав на Върховния административен съд и несъобразяване със становището на Инспектората към Висшия съдебен съвет. По същество тези доводи сочат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, макар и да не са формулирани конкретно в касационната жалба. Писмената защита, представена в първоинстанционното производство, очертава фактическа обстановка, която не е приета от съда за установена, поради което не може да се счете, че доводите, изложени в същата не са обсъдени. Що се отнася до становището на Инспектората към Висшия съдебен съвет, то следва да се отбележи, че предмет на съдебен контрол е решението на Висшия съдебен съвет, а не становище на инспектората, а изложените в последното факти са анализирани подробно от дисциплинарния състав на Висшия съдебен съвет и са обсъдени от съда с оглед на всички събрани по делото доказателства. С оглед на изложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 208, ал. 2 от АПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,