Решение № 10134 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2419/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационната жалба на началника на Отдел "Оперативни дейности" Велико Търново в Дирекция Оперативни дейности към Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) чрез юрк. И. Карауланова Тенджеркова, против Решение 23/31.01.2023 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. д. 658/2022 г., с което е отменена негова Заповед 11291/12.09.2022 г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 1 270 лв. С доводи за неправилност на оспореното съдебно решение поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърдена заповедта за налагане на ПАМ, както и да му се присъдят сторените разноски (юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и внесена държавна такса в размер на 70 лв. за касационната инстанция). Ответникът по касационната жалба - Образователен център Европа стандарт ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Горна Оряховица, област Велико Търново, бул. Македония 11 оспорва същата чрез пълномощника си адв. Х. Костадинов по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Велико Търново е Заповед 11291/12.09.2022 г., издадена от началника на Отдел "Оперативни дейности" Велико Търново в Дирекция Оперативни дейности към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" бензиностанция, находяща се в с. Козаревец на ул. Васил Левски 1А, стопанисван от Образователен център Европа стандарт ЕООД, и е постановена забрана за достъп до него за 14 -дни на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Според мотивите на заповедта след проверка в информационните системи на НАП е установено, че в периода 08.06.2022 г. 11.08.2022 г. нивомерната измервателна система (НИС) отчита получаване на горива (бензин и дизел), но не са подадени данни за документални доставки. В периода 08.06.2022 г. 11.07.2022 г. е получена информация за документална доставка на газ, но няма отчитане чрез НИС. Така установените факти според административния орган изпълняват състава на чл. 118, ал. 6 ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/2006 г.) Административният съд е приел, че оспорването е допустимо. Приел е също така, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предписаната от закона писмена форма, но в нарушение на материалния закон. Изложил е мотиви, според които неподаването на информация от НИС е нарушение, което стои извън волята, желанието и възможностите за влияние на управителя или служителите на дружеството, тъй като НИС действа автоматично и не може да бъде повлияна от оператор. Техническият проблем в системата е отстранен от представител на сервизната фирма на 11.07.2022 г. Не е налице второто административно нарушение неподаване на данни за документалната доставка, тъй като данни са подадени и това се установява от приложените по делото служебни фискални бонове и от заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ). Поради неправилното въвеждане на ЕИК на доставчика, не е идентифициран съответния документ в системата на НАП и е върнато съобщение за невалиден АДД номер. Всъщност от служебните бонове се установява, че АДД номерът, въведен в електронната система с фискална памет (ЕСФП), е верен, но неправилно е въведен ЕИК на доставчика. Допълнителен аргумент за незаконосъобразността на оспорената заповед според съда е липсата на конкретни мотиви за продължителността на срока. Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Не е налице спор между страните по делото, че в бензиностанцията, находяща се в с. Козаревец на ул. Васил Левски 1А, е въведена на 02.10.2019 г. и се използва ЕСФП Datecs FP 2000. Същата е вписана в Регистър на одобрените типове електронни системи с фискална памет за продажба на течни горива, поддържан от Български институт по метрология (БИМ) със Свидетелство 759/12.12.2018 г., валидно до 12.12.2028 г. Не е спорно също така, че е монтирана и се експлоатира НИС, която според СТЕ отговаря на нормативните изисквания. Данните по делото сочат, че в периода 10.06.2022 г. 11.08.2022 г. са получени доставки на бензин и дизел (осем според СТЕ), за които в информационната система на НАП има регистрирани съобщения за доставка по нивомер, но няма регистрирани съобщения за доставка по документ. В периода 08.06.2022 г. 11.07.2022 г. са получени четири доставки на втечнен газ, за които в информационната система на НАП има регистрирани съобщения за доставка по документ, но няма регистрирани съобщения за доставка по нивомер. Съгласно чл. 186, ал. 1, б. г) ЗДДС ПАМ се налага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите. Според чл. 118, ал. 6 ЗДДС всяко лице, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Според чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г., приета от министъра на финансите на основание чл. 118, ал. 4 ЗДДС, за изпълнение на задължението по чл. 118, ал. 6 ЗДДС лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от търговски обект, използват нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, подлежаща на метрологичен контрол. Функционалните изисквания към ЕСФП са регламентирани в Приложение 1 към чл. 8 от Наредба Н-18/2006 г. В раздел IIIб, т. 3 от това приложение видовете данни за определяне на наличните и продадените количества горива, които следва да се предават от ЕСФП по установената дистанционна връзка са: а) данни от нивомерната система за доставка на горива и за наличните количества горива (подавани автоматично от нивомерните системи или ръчно въведени, когато данните не могат да бъдат прочетени от нивомерната система); в) данни за доставени количества горива по документ за доставка при приключване на доставката. Ал. 10 на чл. 118 ЗДДС задължава данъчното задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Съгласно чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) или електронен документ за получаване (ЕДП) за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Всъщност, според мотивите на оспорената заповед едното нарушение, за което е наложена ПАМ, а именно неподаването на данни за доставките на бензин и дизел по документ при подадени данни от нивомерната система, е свързано с неизпълнение от страна на нейния адресат на задължението му по чл. 118, ал. 10 ЗДДС в качеството му на получател на доставки на течни горива. В ал. 11 на чл. 118 ЗДДС обаче са изброени изключенията от правилото на ал. 10 и според т. 5 данни по ал. 10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет. По същия начин и ал. 3, т. 1 на чл. 59а от наредбата регламентира, че лице - получател по доставка на течни горива подава ЕДП за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП. Цитираните правни норми на ЗДДС и Наредба Н-18/2006 г. налагат извод, че след като полученото гориво е било отчетено чрез НИС и данните са изпратени до НАП посредством изградената дистанционна връзка, за горивото, доставено в обект с ЕСФП, получателят не дължи подаване на ЕДП (виж Решение 3456 от 12.04.2022 г. на ВАС по адм. д. 7222/2021 г., Решение 8782 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. 11925/2021 г Решение 10395 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 4680/2021 г.; Решение 4819 от 19.05.2022 г. на ВАС по адм. д. 29/2022 г.). С оглед изложеното правилно административният съд е приел, че във връзка с доставките на бензин и дизел не е налице основанието на чл. 186, ал. 1, б. г) ЗДДС за налагане на ПАМ, тъй като не е налице неизпълнение на задължението за подаване на данни от ЕСФП по чл. 118 в НАП. Правилни са изводите му и във връзка с установеното от административния орган нарушение, свързано с неподаването на данни от НИС за четирите доставки на втечнен газ. Установено е по делото, че НИС не е подала данни за тези доставки поради технически проблем в конзолата на системата, която отчита температурата и нивото на горивото. Този технически проблем е отстранен от сервизната фирма на 11.07.2022 г., т.е. преди издаването на оспорената заповед, след подадено заявление от Образователен център Европа стандарт ЕООД на 01.07.2022 г. След като не са налице доказателства за това, че неподаването на данни от НИС за тези четири доставки не се дължи на интервенции от страна на задълженото лице, препятстващи работата на системата, то наложената ПАМ засяга правата и законните интереси на дружеството в по-голяма степен от необходимото за постигането на целите, към които е насочена, а именно осигуряване на правилното събиране на ДДС и предотвратяване на избягването на данъчно облагане, и не съответства на тежестта на разглежданото нарушение (виж т. 58 от Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21). Като е достигнал до същите изводи и е отменил оспорената заповед, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 във вр. с чл. 228 АПК на ответника по касация следва да се присъдят сторените разноски. Мотивиран така, Върховният административен съд в състав на първо отделение