Решение № 9148 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12056/2012 г.

Решение № 9148 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12056/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 393, ал. 2 от Закона за съдебната власт и чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Светослав Емилов Димитров от гр. Враца, против Решение № 2399/3.05.2012 г., постановено по а. д. № 44/2012 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Димитров против Заповед р. № ЧР-65/26.04.2010 г. на главния директор на Главна дирекция "Охрана" (ГДО) при Министерство на правосъдието (МП). С последната, за това, че на 27.02.2010 г. в около 04,00 часа сутринта, пред кметството на с. Софрониево, Врачанска област, е взел участие в скандална проява, като със свой приятел са нанесли побой на Деян Адрианов Попов от с. Бутан, община Козлодуй, вследствие на което му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, придружено с болки и страдания, а по случая е заведена преписка № ЗМ-75/1.03.2010 г. по описа на РУП - МВР, гр. Оряхово, с които си действия е нарушил чл. 8, 31 и 32 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГД "Изпълнение на наказанията" и ГДО (ЕК), което по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР е дисциплинарно нарушение, поради което и на основание чл. 393, ал. 2 от Закона за съдебната власт, чл. 228, ал. 2, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Светослав Емилов Димитров - сътрудник по охраната II степен в ОЗ "Охрана - Враца", към ГДО при МП, и е прекратено служебното му правоотношение, считано от връчване на заповедта. Недоволен от решението, Димитрова го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се уважи първоначалната му жалба и се отмени заповедта на директора на ОДМВР. Претендира за направените разноски по делото. Ответникът - директорът на ОДМВР, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, счита за необосновано възприетото от фактическа страна от състава на АССГ: Основният спорен фактически момент в случая е, участвал ли е Димитров, заедно с приятеля му Мариан Сашов Ванчев, в нанасянето на побой над пострадалия Деян Андрианов Попов, или е извършил действия за прекратяване на сбиването, разтърваване на биещите се и защита на Деян Попов. Съставят на АССГ е приел, че: "... За случая е без правно значение, дали Светослав Димитров е нанасял удари на пострадалия, или само се е опитвал да предотврати побоя... Обсъдените и налични по делото доказателства дават основание да бъде прието с категоричност, че Димитров, в свободното му от служебни задължения време е участвал в скандална проява, изразяваща се в извършени от Мариан Сашов Ванчев фактически действия, които може да бъдат квалифицирани като хулигански..." - вж. стр. 3, абз. последен от решението. Този фактически извод се явява необоснован, тъй като не съответства на събраните по делото доказателства - вж. сведенията, дадени по време на досъдебното производство (ДП) от Цветомир Иванов (л. 20), Георги Димитров (л. 21), Росена Великина (л. 22), Лора Апостолова (л. 23) и самия касатор Светослав Димитров (л. 27 и 32), приложени към административната преписка. В същата посока са и показанията на разпитаните от АССГ свидетели по време на съдебното заседание на 20.10.2010 г. (л. 72, 73) по а.д. № 3629/2010 г. Радостин П. Георгиев и Петьо Кр. Атанасов. Вярно е, че в жалбата си до началника на РУП Оряхово (л. 14) и сведението, дадено на 27.02.2010 г. (л. 18), пострадалият Д. Попов е посочил, че му е бил нанесен побой не само от Мариан Сашев, но и от Светослав Суев (т.е. Димитров). Тези му твърдения обаче, са отречени по-късно с молба вх. № 2328/13.10.2010 г. (л. 69) за оттегляне на тъжбата му до Районен съд, Оряхово против Димитров и обясненията, дадени от процесуалния му представител по време на съдебното заседание по нчхд № 272/2010 г. на същия съд (л. 70) на 20.10.2010 г. По посочената причина ВАС счита, че за достоверно следва да се приеме изразеното по време на съдебното заседание становище на Попов, не и дадените от него на 27.02.2010 г. в РУП обяснения. Цитираният фактически извод на АССГ освен това е вътрешно противоречив и изграден в противоречие с основни принципи на правото. Поведение, при което се нанасят удари на пострадало лице е във всички случаи укоримо. В случаите, когато такова е осъществено от служител на МВР или ГДИН, то съставлява и дисциплинарно нарушение. Обратно - поведение, насочено към предотвратяване на възникнал скандал и защита на гражданин от побой, е обществено полезно и вменено като задължение за същите лица с чл. 4, т. 1 и 2 и чл. 6, т. 2 и 3 от ЗМВР и т. 9, 57, 58, 60 и 62 от ЕК. Изхождайки от посочените по-горе доказателства ВАС счита, че доводът, правен при всички разглеждания на делото от жалбоподателя Димитров, за неучастието му (като нанасящо удари върху Попов лице) в случилото се на 27.02.2010 г. в с. Софрониево, се явява основателен и доказан. В обратна посока, както се посочи по-горе, са единствено обясненията на пострадалия, впоследствие отречени от него пред съда. Не могат да се приемат като първични доказателства по делото и съответно - достоверни такива, изготвената Обобщена справка р. № 2644/12.04.2010 г. (л. 33) и Становище р. № 2859/21.04.2010 г. (л. 40), изготвени от дисциплинарно разследващият орган. Членовете на последният не са били очевидци на случилото се, а в посочените документи са интерпретирали доказателствата, събрани по време на дисциплинарната проверка. Тази интерпретация не е и не може да бъде задължителна нито за дисциплинарно наказващият орган, нито за съда. По изложените съображения, касационната жалба на Димитров се явява основателна. С оглед събраните доказателства, следва да се приеме, че той не е осъществил вмененото му със заповедта деяние, поради което липсва извършено от него дисциплинарно нарушение. Заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание се явява издадена без фактическо основание и в нарушение на материалния закон, поради което се явява незаконосъобразна. Като е приел обратното, съставът на АССГ е постановил едно неправилно решение, в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени. Следва да се постанови друго такова - по съществото на спора, с което се уважи първоначалната жалба на Димитров и се отмени обжалваната от него заповед на главния директор на ГДО - МП. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение