Решение № 13032 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5586/2025 г.

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториалното поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) Добрич срещу решение 548 от 02.04.2025 г., постановено по адм. дело 291/2024 г. по описа на Административен съд Добрич, с което съдът е: 1) отменил решение 13/17.05.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ Добрич, с което е потвърдено разпореждане [номер]/18.03.2024 г. на ръководител ПО (пенсионно осигуряване) в ТП на НОИ Добрич, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ); 2) върнал преписката на пенсионния орган за ново произнасяне по заявление от 04.05.2023 г. за отпускане на ЛПОСВ на К. С. С. съобразно указанията по прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Касаторът твърди, че оспореното от него решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и моли то да бъде отменено. Ответникът по касация К. С. С. от гр. Добрич, действащ чрез пълномощника адвокат Галева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея решение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да се потвърди. Претендира и присъждане на сторените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като провери решението съобразно изискванията на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. С процесното разпореждане от 18.03.2024 г. ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Добрич е отказал да отпусне на К. С. С. по заявлението му от 04.05.2023 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсионният орган е приел, че заявителят няма право на пенсия по чл. 69б, ал. 4 от КСО, ако и да отговаря на изискванията за стаж и възраст по тази разпоредба, понеже няма освобождаване от работодателя Евроманган ЕАД на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда (КТ) заповед 5/18.01.2019 г., с която трудовото правоотношение на лицето е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, е отменена като незаконосъобразна. Посочено е и, че не са налице основанията за пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 и ал. 3, поради отсъствие на изискуема възраст. С. е оспорил това разпореждане пред горестоящия административен орган, който с атакуваното пред първоинстанционния съд решение от 17.05.2024 г. не е уважил жалбата му, като е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган, добавяйки, че след възстановяване на работа от съда заявителят не се е явил в Евроманган ЕАД, за да заеме длъжността подземен миньор, което обуславя нормата на чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кт прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие. За да отмени това решение Административен съд - Добрич е формирал решаващ извод, че при издаването му материалният закон е неправилно приложен. По основният спорен между страните въпрос съдът е приел, че правоотношението на работника е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ (поради закриване на предприятието), което прави приложима нормата на чл. 69б, ал. 4 от КСО, като се е позовал на записа в редовно оформената трудова книжка на С.. Посочил е, че с влизането в сила на 17.06.2019 г. на съдебното решение на Районен съд Балчик, с което предходно негово прекратяване на трудовото правоотношение е признато за незаконно и той е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност подземен миньор, се е възстановило трудовото правоотношение на работника с произтичащите от това правни последици. Акцентирал е върху факта, че впоследствие е открито производство по несъстоятелност на Евроманган ЕАД и на 08.06.2020 г. са прекратени трудовите правоотношения с работниците, вкл. и със С., още преди той да упражни правото си по чл. 345 от КТ за връщане на работа (за което е уведомен след това на 12.06.2020 г.). Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Решението е постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, като е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях. Конкретните касаторови възражения също са неоснователни. Неоснователно се твърди, че трудовото правоотношение на К. С. не е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, тъй като към датата 08.06.2020 г. (датата на прекратяване на договора от синдика) не била приключила процедурата по предходното освобождаване и възстановяване на трудовото правоотношение. С отмяната от Балчишкия районен съд на заповедта от 18.01.2019 г., с която трудовият договор на С. е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ (поради съкращаване на щата), трудовото му правоотношение е възстановено във вида, в който е било преди прекратяването. С. не е имал възможност да започне работа, понеже с решение на Добричкия окръжен съд дейността на работодателя е била прекратена и синдикът в изпълнение на задълженията си по чл. 622, ал. 6 от Търговския закон (ТЗ) е прекратил съществуващите към 08.06.2020 г. трудови договори (вкл. и този на С.) на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ. Неоснователно е и твърдението, че трудовият договор е прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ поради неявяване на работника да заема предишната си длъжност в 14-дневен срок. Нарочното съобщение по чл. 345, ал. 1, т. 1 от КТ за възстановяване на работа, изпратено от разгледалия делото съд, е получено от С. на 12.06.2020 г., което изключва възможността той да е изпуснал този срок. Не може да бъде споделено становището на касатора, че не следва да се приема за меродавна датата, вписана в трудовата книжка за прекратяването на трудовия договор 08.06.2020 г., тъй като в архива на НОИ не се съхранявали ведомости за заплати на С.. Вписването в трудовата му книжка правилно е било възприето от първоинстанционния съд като дата и основание за прекратяване на трудовия договор, понеже книжката е редовно оформена и заверена, съответно представлява официален удостоверителен документ, ползващ се е с обвързваща материална доказателствена сила, неопровергана в хода на производството, следователно фактите, предмет на удостоверителното волеизявление, са такива, каквито са посочени в документа. От друга страна, доказателство за датата на прекратяване на договора (осигуряването) е и представената по делото справка от персоналния регистър, от която е видно, че С. е осигуряван от работодателя до 08.06.2020 г. Изложеното обуславя извод, че като е отменил незаконосъобразния административен акт и върнал преписката на пенсионния орган за ново произнасяне с коректно дадени задължителни указания по прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до отмяната му, трябва да бъде оставен в сила. При този изход на спора своевременно направеното искане от ответника по касация да му бъдат присъдени понесените от него деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция, е основателно. Съгласно наличните по делото доказателства в тази насока ТП на НОИ - Добрич следва да бъде осъдено да заплати на С. сумата от 720 лв. разноски за касационната инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо и изреч. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,