Решение № 10798 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2346/2020 г.

Решение № 10798 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2346/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производство по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена чрез юрк. Церовски, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 8285/20.12.2019 г. по адм. дело № 7838/2019 г. на Административен съд- София- град (АССГ), с което съдът е ОСЪДИЛ (КЕВР) да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за имуществени вреди, в размер от 360 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред РС Павликени по НАХД № 593/2015 г., както и сумата от 360 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Административен съд Велико Търново по КНАХД № 10153/2016 г. Касационният жалбоподател КЕВР твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Намира, че вредите, които са претендирани не подлежат на обезщетение. Счита, че направените разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорване на наказателно постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица за дружеството. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. По делото е постъпила и касационна жалба от "Електроразпределение Север" АД, подадена чрез адв. Н. Георгиева, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 8285/20.12.2019 г. по адм. дело № 7838/2019 г. на Административен съд- София- град в двете части, в които е ОТХВЪРЛЕН иска над уважения размер от 360 лева до пълния предявен размер от 1356 лева. Изложени са твърдения, че претендираните като обезщетения разноски не са прекомерни, а в минимален размер, определен съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размер за адвокатските възнаграждения. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се уважат в цялост предявените искове, ведно с пълния размер на претендираните разноски. Претендират се разноски за касационното производство, като за това е приложен списък с разноските и доказателства за платена ДТ. В писмен отговор, подаден от "Електроразпределение Север" АД чрез адв. Георгиева, се моли да се остави без уважение касационната жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране, като неоснователна. Касационният жалбоподател Комисия за енергийно и водно регулиране, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Лефтерова моли да се уважи касационната жалба на КЕВР и се отмени процесното решение като неправилно, необосновано. Касационният жалбоподател "Електроразпределение Север" АД, в съдебно заседание чрез адв. Георгиева оспорва подадената касационна жалба на КЕВР. Поддържа касационна жалба, както и писмения отговор по касационната жалба на КЕВР. Моли първоинстанционното решение да се отмените в обжалваната част и съответно се потвърдите в останалата част. Претендира разноски, за което представя обобщен списък с разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита оспореното съдебно решение за правилно, постановено при липсата на отменителни касационни основания, поради което следва да се остави в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, респ. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. С обжалваното решение Административен съд – София град е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране с адрес да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 360 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред РС Павликени по нахд № 593/2015 г. на Наказателно постановление № НП– 465 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, отменено с решение № 16/09.03.2016 г. по нахд № 593/2015 г. по описа на Районен съд Павликени, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението и е отхвърлил иска над уважения размер от 360 лева до пълния предявен размер от 1356 лева. На следващо място е осъдил Комисия за ен ергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 136. 77 лева, представляваща разноски за съдебното производство по този иск. Освен това е осъдил КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 360 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Административен съд Велико Търново по кнахд № 10153/2016 г. при съдебна защита срещу отмененото наказателно постановление № НП– 465 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР с решение № 16/09.03.2016 г. по нахд № 593/2015 г. по описа на Районен съд Павликени, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението и е отхвърлил иска над уважения размер от 360 лева до пълния предявен размер от 1356 лева. Наред с това е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 136. 77 лева, представляваща разноски за съдебното производство по този иск. Първоинстанционният съд е установил, че със съдебно Решение № 16/09.03.2016 г. на Районен съд Павликени по нахд № 593/2015 г. е отменено наказателно постановление №НП – 465/17.12.2014 г., издадено от председателя на ДКЕВР. В резултат на касационно обжалване със съдебно решение № 217/04.07.2016 г. по кнахд № 10153/2015 г. по описа на Административен съд Велико Търново е оставено в сила решение № 16/09.03.2016 г. на Районен съд Павликени по нахд № 593/2015 г., с което е отменено наказателно постановление № НП – 465/17.12.2014 г., издадено от председателя на ДКЕВР. Адм. съд е приел за установено и доказано, че е приет договор за правна защита и съдействие № 4472/16.04.2015 г. (л. 28), сключен между Електроразпределение Север" АД и Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" за оказване на правна защита, съдействие и процесуално представителство пред районен съд във връзка с действия по обжалване по реда на ЗАНН на наказателно постановление № НП – 465/17.12.2014 г. на председателя на ДКЕВР срещу възнаграждение в размер на 1356 лева, което следва да бъде заплатено по банков път по посочена в договора сметка в 10 - дневен срок от издаване на фактура по договора. Посочил е, че на 16.04.2015 г. е издадена фактура № 0... 4892/16.04.2015 г. с предмет правна защита и съдействие по договор № 4472/16.04.2015 г. на стойност 1356 лева с ДДС, платена на 23.04.2015 г. по банков път, като сумата постъпила по сметката на ищеца на 23.04.2015 г. Аналогично, по присъединеното дело № 7837/2019 г. на АССГ, приложено към настоящето е приет договор за правна защита и съдействие № 8154/25.04.2016 г., сключен между "Електроразпределение Север" АД и Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" за оказване на правна защита, съдействие и процесуално представителство пред Административен съд Велико Търново в производството, образувано по касационна жалба на КЕВР срещу решение № 16/09.03.2016 г. на РС Павликени по анд № 593/2015 г. срещу възнаграждение в размер на 1356 лева, което следва да бъде заплатено по банков път по посочена в договора сметка в 10-дневен срок от издаване на фактура по договора. Констатирал е, че на 25.04.2016 г. е издадена фактура № 0... 8782/25.04.2016 г. (л. 29 от дело № 7837/2019 г. на АССГ) с предмет правна защита и съдействие по договор № 8154/25.04.2016 г. на стойност 1356 лева с ДДС, платена на 09.05.2016 г. по банков път, сумата постъпила по сметката на ищеца на 09.05.2016 г. Намерил е, че в случая са налице всички изброени в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ условия, поради което исковете са основателни. Приел е, че заплатеното адвокатско възнаграждение и за двете инстанции е прекомерно и следва да бъде намалено до минималния размер, без да се отчита имуществения интерес, предвиден в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, а именно до размер от 300 лева. Преценил е, че по отношение на лихвите – с изменението на иска се претендира законната лихва от датата на отмяната на наказателното постановление на 04.07.2016 г. до окончателното плащане. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба на КЕВР е неоснователна, а на "Електроразпределение Север" АД е основателна. Решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно в отхвърлителната исковете част. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/ действие/ бездействие. По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд е установено, че е налице отменен административен акт с влязло в сила съдебно решение, Наказателно постановление № НП– 465/17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР (тогава ДКЕВР), с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти пада върху ищеца - чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с & 1 от ЗОДОВ. В случая това е направено– в съдебното производство по административнонаказателното дело, пред въззивната и касационна инстанции са представени доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение. Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред Административен съд– София град производство се установява, че дружеството ищец е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено от цитираното адвокатско дружество пред въззивната и касационна инстанции. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС се приема безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар в производствата по обжалване на наказателното постановление е пряка и непосредствена последица от издаденото такова, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В цитираното Тълкувателно решение № 1/2017 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на едно лицето за охраняване на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. В производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона не е предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответника дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Настоящата инстанция не намира, че ответникът по касацията е допринесъл виновно за увреждането посредством осигуряването на своята процесуална защита в производството по отмяна на наказателното постановление, за което е заплатил претендираното, като вреда адвокатско възнаграждение. По делата с предмет издаденото НП са представени договори за правна защита и съдействие, с който за процесуално представителство и защита е договорено и платено в брой възнаграждение. Налице са валидни договорни отношения с предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Защитникът е получил възнаграждение за положения труд, който е бил заплатен от клиента в договорения размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Неоснователни са твърденията на КЕВР, релевирани в подадената касационна жалба, че не били налице безспорни доказателства за извършени плащания към адвокатското дружество. По делото е установено, че плащанията по представените договори за правна защита и съдействие, които са относно оказаната правна помощ по делата в районния съд и в административния съд, са осъществени по банков път, за което са представени доказателства, които са неоспорени в хода на производството по обезщетение. Предвид изложеното настоящия касационен състав на ВАС намира за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат- чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо ЗЗД, във вр. с & 1 ЗОДОВ. Фактът, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани също не води до обратен от направения от състава на АССГ извод за наличие на основание за присъждане на обезщетение предвид действащата към момента на приключване на всяко от тези производства разпоредба на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ред. преди допълнението на разпоредбата, публ. ДВ, бр. 94 от 2019 г.) и Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 7/2008 г. Развитите в касационната жалба на КЕВР и поддържани в съдебното заседание пред настоящия съд съображения във връзка с присъдения данък добавена стойност като част от размера на обезщетението са направени едва за първи път в касационното производство. По този въпрос оспорване от страна на КЕВР не е повдигнато нито в представения писмен отговор от КЕВР, нито в съдебното заседание пред първоинстанционния съд. Предвид релевираните от този касационен жалбоподател касационни оплаквания и забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК, възражението не може да бъде съобразено в настоящото производство. Основателни са подробно обоснованите от касационния жалбоподател "Електроразпределение Север" АД оплаквания заради присъденото обезщетение в размер по– нисък от претендирания, договарянето и заплащането на който е установено и доказано по делото. Неправилно първоинстанционният съд е преценил заплатеното адвокатско възнаграждение и за двете съдебни инстанции, претендирано като настъпила имуществена вреда, като "прекомерно". Според настоящия съдебен състав изложените в тази връзка съображения, свързани с броя на издадените срещу дружеството наказателни постановления за други нарушения, броя на образуваните идентични дела и размера на договореното по всяко от делата адвокатско възнаграждение, са неотносими към преценката, която е следвало да осъществи административният съд в производството по обезщетението. Отделно, тези факти са и недоказани. Правилни са изводите на съда във връзка с това, че уговореният размер на обезщетението е съобразен с разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция) предвид защитения материален интерес. Изводите му обаче, че при определянето на възнаграждението, което е оценено като прекомерно, не следва да се отчита материалният интерес, не се споделят от настоящия състав. По този въпрос следва да се съобразят две относими тълкувателни решения - Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено тълк. д. № 2/16 г. и Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 1/2017 г. В мотивите на първото е прието, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 ЗА. В мотивите на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Съдът е посочил, че "В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. " Според настоящият съдебен състав на касационната инстанция като обективен ориентир за "Електроразпределение Север" АД като получател на адвокатската услуга относно разумния и обичаен размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се разглежда този по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция). Доколкото в настоящия случай договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е на минимума по тази наредба, не би могло да се приеме, че лицето- получател на адвокатската услуга не е положило дължимата грижа при уговарянето на размера му. От представените доказателства се установява, че е определен справедлив размер на възнаграждението, който се претендира като обезщетение. Той се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащото дружеството незаконосъобразно наказателно постановление. Искането за неговото намаляване под този размер е неоснователно предвид поетия ангажимент за защита, осъщественото процесуално представителство, извършените от адвоката действия и характера на спора по административнонаказателното дело. Уговореният размер се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление. Предвид така възприетото становище разглеждането на останалите оплаквания на този касационен жалбоподател във връзка размера на присъденото обезщетение няма да се разглеждат. В този смисъл е и Решение № 4452 от 15.04.2020 г. по административно дело № 1430/2020 г. на Върховния административен съд - Трето отделение и Решение № 9943 от 21.07.2020 г. по адм. дело № 2345/2020 г. на Върховния административен съд на Република България- Трето отделение. При съобразяване на изложеното, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно в частите, с които е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД иск за осъждането на КЕВР да му заплати сума в размер над 360, 00 лв. до претендираната такава от 1356, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от 4.07.2016 г. до нейното окончателно изплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред РС Павликени на Наказателно постановление № НП– 465 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, отменено с решение № 16/09.03.2016 г. по НАХД № 593/2015 г. по описа на Районен съд Павликени, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД иск за осъждането на КЕВР да му заплати сума в размер над 360, 00 лв. до претендираната такава от 1356, 00 лв., ведно със законната лихва, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Административен съд- Велико Търново по кнахд № 10153/2016 г. при съдебна защита срещу същото отменено наказателно постановление. В тези части решението следва да се отмени, като на "Електроразпределение Север" АД се присъди пълният размер на претендираното обезщетение, тоест и разликата в размер на още 996, 00 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Районен съд – Павликени по посоченото дело на Наказателно постановление № НП – 465 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, отменено с № 16/09.03.2016 г. по НАХД № 593/2015 г. по описа на Районен съд Павликени, ведно със законната лихва, считано от 4.07.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сума в размер на още 996, 00 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред претърпени при съдебно обжалване пред Административен съд Велико Търново по кнахд № 10153/2016 г. при съдебна защита срещу същото решението на въззивния съд, с което е отменено посоченото наказателно постановление, ведно със законната лихва, считано от 4.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. В останалата част съдебния акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. Неоснователни са и оплакванията на КЕВР, че предвид изхода на спора била осъдена да заплати държавна такса и адвокатско възнаграждение и за присъединеното дело, доколкото се касае за два предявени от "Електроразпределение Север" АД иска, по всеки от които се дължи държавна такса и се определя размер на адвокатското възнаграждение. Заради пререшаване с настоящото решение на част от спора от касационната инстанция, което води до уважаване на предявените искове срещу КЕВР изцяло, на "Електроразпределение Север" АД се следва и присъждане на сума в размер на още 568, 46 лв. за сторените разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. При този изход на спора разноски за касационното производство се следват на "Електроразпределение Север" АД. Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 792, 00 лв. съобразно представените доказателства за извършването им и сума в размер на 12, 50 лв. за внесена държавна такса. Предвид материалния интерес по спора, както и при отчитане на фактическата му и правна сложност, направеното от процесуалния представител на КЕВР възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение