Решение № 4055 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3608/2015 г.

Решение № 4055 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3608/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационната жалба на Снежанка Христова Аксева, чрез адв. Димитров, против решение № 417 от 26.01.2015 г., постановено по адм. дело № 10944/2013 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата и против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2012 г. на вр. и. д. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". В жалбата са направени оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се от съда решението да бъде отменено, като се постанови друго, с което да се отмени обжалвания административен акт. Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" редовно призован не се представлява по делото, взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Снежанка Аксева против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. с изх. № 02-100-6500/3067 от 20.09.2013 г. на вр. и. д. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", с което са оторизирани част от исканите суми по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по мярка Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/, а като краен резултат оторизираните суми по СЕПП и НР1 са удържани. За да откаже частично финансово подпомагане по СЕПП, административният орган се е основал на разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, при приетото, че са установени двойно заявени площи, като кандидатът не е представил документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Оторизирани са суми в размер на 1222.71 лева и 38.69. лева при искана такава от 2268.93 лв. Недопустимите за подпомагане площи по НР1 се основават от правна страна на чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони от Програмата на развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., а от фактическа на наличие на двойно заявени площи, за които кандидата не е представил документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5. По мярката е оторизирана сума в размер на 996.68 лева, при искана такава в размер от 1965.38 лева. Като краен резултат с уведомителното писмо са удържани оторизираните суми за Кампания 2012 г., "в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ". За изясняване на спора е представена административната преписка, писмени доказателства и е изслушана експертиза. При установената по делото фактическа обстановка с обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон. Така постановеното решение е правилно в частта му, с която е отхвърлена жалбата против уведомителното писмо, относно размера на оторизираните суми по СЕПП и НР1. В тежест на административния орган е да установи по надлежния ред и докаже фактите, на които основава акта си. В случая на парцелите по подаденото и прието заявление от кандидата за подпомагане при извършена проверка са установени площи, за които е налице деклариране от повече от един кандидат. Жалбоподателката е уведомена за установеното застъпване, като е подписала приложението към уведомителното писмо, с декларация, че се отказва от тези площи, при което застъпването е отстранено в полза на "Био Еко Пром" ЕООД гр. София. Изрично в оспореното уведомително писмо е прието, че недопустимите за подпомагане площи са установени по този начин, съответно отказът за финансово подпомагане се основава на непредставяне от страна на жалбоподателката на документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, която недопустимост се установява по делото и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза. Тези изводи на административния орган и първоинстанционния съд не се и оспорват в касационната жалба. Неправилно е прието в обжалваното решение, че жалбата е неоснователна в частта й, с която е оспорено уведомителното писмо относно удържане на сумите, оторизирани по СЕПП и НР1. В тази му част, с която, като краен резултат в таблица 2, неразделна част на акта, е постановено удържане на оторизираните суми, в размера им по таблица 1, уведомителното писмо е немотивирано. Липсва изложение на кое от основанията, изброени в текста след таблицата, се удържат сумите, а именно, дали се касае за санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ, кога и с какъв акт е установено задължението. В тази му част административният акт е незаконосъобразен, като постановен при липса на изискуемите се от закона мотиви, и се следва отмяната му. Като е отхвърлил жалбата на Снежанка Аксева в тази й част, административният съд е постановил неправилно решение, което налага отмяната му. Следва преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с указанията по приложението на закона, дадени в настоящето решение. С оглед крайния резултат от спора следва обжалваното решение да се отмени и в частта му, с която е осъдена касационната жалбоподателка да заплати разноски по делото. В останалата му обжалвана част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение