Решение № 4807 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14508/2011 г.

Решение № 4807 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14508/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция на НАП - гр. София, срещу решение № 4147 от 01.09 2011 г. по адм. дело № 42/2011 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 11 състав в частта му, с която жалбата е била уважена. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - Живко Стефанов Давидков, от гр. Перник, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 4147 от 01.09.2011 г. по адм. дело № 42/2011 г., в обжалваната му част, Административен съд - София-град, първо отделение, 11 състав е отменил Акт за установяване задължение по декларация № 1433 от 23.11.2010 г. на орган по приходите при Териториална дирекция на НАП - гр. София, офис гр. Перник, потвърден с решение № АУ-18 от 13.12.2010 г. на директора на Териториална дирекция на НАП - гр. София, в частта им за задължителните здравноосигурителни вноски за периода от 01.01.2000 г. до 30.11.2004 г. включително и за съответните лихви върху тях. Съдебният акт не е постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че административното производство е започнало с резолюция за образуване на проверка № 1433 от 23.11.2010 г. по искане на Живко Стефанов Давидков от гр. Перник вх. № 94-Ж-8498 от 21.12.2009 г. за погасяване по давност на здравни вноски. Преди това няма открито производство и издаден акт за установяване на цитираните задължения. Съгласно чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.), публичните задължения се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 01.01. на годината, следваща тази, през която е трябвало да се плати публичното задължение. Със същото съдържание е и разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК. Правилен и законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че към 23.11.2010 г., когато е възложена проверката, задълженията за задължителни здравноосигурителни вноски за периода от 01.01.2000 г. до 30.11.2004 г. са били погасени по давност. Съдът се е съобразил и с разпоредбите на чл. 40 ЗЗО в редакциите му обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г., ДВ, бр. 74 от 2002 г., ДВ, бр. 107 от 2002 г., ДВ, бр. 119 от 2002 г., ДВ, бр. 50 от 2003 г., бр. 49 от 2004 г. и ДВ, бр. 111 от 2004 г. Същата констатация се съдържа и в решение № АУ-18 от 13.12.2010 г. на директора на Териториална дирекция на НАП - гр. София, т. е. не се оспорва. Съображенията за потвърждаването на Акт за установяване задължение по декларация № 1433 от 23.11.2010 г. на орган по приходите при Териториална дирекция на НАП - гр. София, офис гр. Перник са били, че лицето би могло доброволно да изплати публичните вземания и след изтичане на давността, както и че последната не се прилага служебно. От искане на Живко Стефанов Давидков от гр. Перник вх. № 94-Ж-8498 от 21.12.2009 г. за погасяване по давност на здравни вноски, поставило началото на производството, безспорно се установява волята му да не осъществи плащанията, правейки възражение за изтекла давност. Разпоредбата на чл. 109 ДОПК изрично сочи, че не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс след изтичане на 5-годишния давностен срок. Съгласно чл. 1 от ДОПК, с този кодекс се уреждат освен производствата по установяване на задължения за данъци и такива по задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания. Следователно вземанията за задължителни здравноосигурителни вноски попадат в предмета на ДОПК и нормата на чл. 109 ДОПК е приложима и по отношение на тях. След като е образувала производство относно задълженията за периода от 01.01.2000 г. до 30.11.2004 г. и е издала Акт за установяване задължение по декларация, в който е включен и този период, данъчната администрация е нарушила цитираната императивна разпоредба и правилно актовете й са били отменени в тази им част. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а решението, в обжалваната му част, се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,