Решение № 12709 от 15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2868/2012 г.

Решение № 12709 от 15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2868/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Съдебно производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Севал Сабриев Кадиров, от гр. Казанлък, против решение № 237 от 25.10.2011 г., постановено по адм. дело № 278/2011 г. на Административен съд - Стара Загора. По оплаквания за допуснати нарушения на правораздавателната дейност на решаващия съд, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се претендира отмяна на съдебния акт. Ответникът - началник на Районно управление "Полиция" (РУП) - Казанлък не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С атакуваното решение състав на Административен съд - Стара Загора е отхвърлил жалбата на Севал Сабриев Кадиров против заповед № 1262/26.02.2011 г. на началник РУП - Казанлък, с която на основание чл. 171, т. 1, б."б" ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността". За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице възприетите от органа фактически и правни основания за издаване на административния акт, поради което същият е преценен като законосъобразен. В касационната жалба се поддържа, че изводите на решаващия съд за спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед са неправилни и в противоречие със събрания доказателствен материал. По подробно изложени оплаквания се иска отмяна на съдебното решение и отмяна на административния акт. Решението е правилно. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 1-во ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, се прилага ПАМ "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. А съобразно предписанието на чл. 172, ал. 1 ЗДвП мерките на административна принуда по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Със заповед № Iз-1393/09.08.2007 г. министърът на вътрешните работи е възложил правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ на изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. началниците на РУП, какъвто е издателят на оспорения административен акт. При тази нормативна уредба, материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 1-во ЗДвП е установено по надлежния ред шофиране след употреба на алкохол, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Редовно съставените актове се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното (Арг.: чл. 189, ал. 2 ЗДвП). Според доказателствения материал по делото на Севал Сабриев Кадиров е съставен акт № 1262/26.02.2011 г. за това, че на същата дата около 14.30 ч. в гр. Казанлък, по ул. "Доктор Баев" № 2 е управлявал личното си МПС "Форд Пума" с рег. № СТ 6469 АР, след употреба на алкохол, като при маневра на заден ход се е блъснал в бетонов стълб. Водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство, миришел на алкохол, залитал е и говорил несвързано. След издаден талон за медицинско изследване, видно от приетия протокол за химическа експертиза е установена концентрация на алкохол в кръвта 2,88 промила. С обжалваната пред Административен съд - Стара Загора заповед № 1262/26.02.2011 г. на началника на РУП - Казанлък, по отношение на Кадиров е приложена предвидената в чл. 171, т. 1, б "б", предл. 1-во ПАМ до решаване на въпроса за отговорността. При напълно изяснената фактическа обстановка по делото, решаващият съд е приложил правилно материалния закон и обосновано е приел заповедта за законосъобразен административен акт. Въз основа на изчерпателен анализ на събрания доказателствен материал и приложимата нормативна уредба е формиран верен извод за наличие на цитираната материалноправна предпоставка за прилагане на отграничителната мярка. ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения срок ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. Независимо от това, решаващият съд е постановил изричен диспозитив, с който е ограничил приложението й в рамките на законовопредвидения 6-месечен срок. Основното възражение на касатора е, че макар да е спазена процедурата по чл. 40 ЗАНН по установяване на административно нарушение, органът не може да се позовава на редовно съставения и подписан без възражения АУАН в производството по издаване заповедта за прилагане на ПАМ, поради което и не са доказани изискуемите се предпоставки за прилагане на ограничителната мярка. Така поддържаното оплакване е неоснователно и сочи на погрешно тълкуване на материалния закон и общите правила на административното съдопроизводство. В настоящия казус пред решаващата съдебна инстанция издателят на акта е провел пълно доказване на основния релевантен за спора факт - шофиране след употреба на алкохол. При условие, че формалната доказателствена сила на акт № 1262/26.02.2011 г., съставен от оправомощени длъжностни лица на службите за контрол при РУП - Казанлък не е опровергана, по аргумент на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, вр. с чл. 40 ЗАНН, административният орган е установил съществуването на възприетите при произнасянето му факти и обстоятелства. В този аспект ангажираните пред първоинстанционния съд от страна на жалбоподателя гласни доказателства не опровергават наличието на юридически факт, правопораждащ прилагането на ПАМ - шофиране след употребата на алкохол. Първоинстанционният съд правилно не е кредитирал показанията на свидетелката Берберова поради заинтересоваността й от изхода на спора и противоречието им с останалия събран доказателствен материал, в т. ч. показанията на св. Иванов. При това положение оспорената заповед обосновано е преценена като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма (чл. 172, ал. 1 ЗДвП), след провеждане на регламентираното в специалния закон производство (чл. 189 ЗДвП), в съответствие с регулиращите материалноправни норми. Противно на твърденията в касационната жалба, заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Актът е мотивиран, т. к. в текста му фигурира позоваване на фактически обстоятелства, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за налагане на мярката. Допуснатият пропуск при изписване на отнетия удостоверителен документ - "свидетелство за правоуправление", вместо употребеният в закона легален термин - "свидетелство за управление" (чл. 171, т. 1 ЗДвП) правилно е преценен като фактическа грешка, която не се отразява на съдържанието на заповедта и не съставлява основание за отмяната й. Съдът обосновано е счел, че непълноти и неточности в описанието на иззетото свидетелство за управление на МПС по никакъв начин не ограничава правата на жалбоподателя да разбере характера на наложената ПАМ и да организира защитата си. Правилна е преценката на решаващия съд относно самостоятелността на производството по прилагане на ПАМ по отношение административнонаказателната отговорност на водача за допуснати нарушения на ЗДвП. Ангажирането на административно-наказателната или наказателна отговорност на водача за допуснатото нарушение на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, респ. - наказателната му отговорност по чл. 343б, ал. 1 НК е неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Прилагането на ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава независимо и самостоятелно административноправен спор и се налага санкция за извършено административно нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидиарно НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН). Докато заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два вида принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел II, глава II, и ПАМ - в раздел III на същата глава. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност, а цели обезпечаване изпълнението на конкретно правно задължение. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт, налага се въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК. Редовно съставеният АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Със съставянето му се образува административнонаказателно производство по Раздел II, Глава трета на ЗАНН - Арг.: чл. 189, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН. Бидейки част от производство по установяване правопораждащия отговорността на водача състав на административно нарушение, съставянето на АУАН предхожда актовете на компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с които окончателно се решава въпроса за отговорността му (Глави VI и VII ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН). Доколкото ПАМ се прилага за преустановяване на извършваното и констатирано с АУАН правонарушение, органът не е длъжен да уведомява нарушителя за възможността за налагането й. Независимо, че двете производства са самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим, имат общ правопораждащ факт - извършено нарушение на ЗДвП. Следва да бъде отбелязано още, че настоящата инстанция споделя и мотивите на решаващия съд относно приложимостта към конкретния казус на Конвенцията за пътното движение, подписана във Виена на 8.11.1968 г., включително поправките към Конвенцията, влезли в сила на 3.09.1993 г. Конвенцията е международен договор, предназначен да улесни международния пътен трафик и да се повиши безопасността на движението по пътищата и по аргумент от разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията е част от вътрешното право на страната. В този аспект удачно е позоваването на АС на чл. 42, т. 1, б. "а", вр. с чл. 41 от Конвенцията във връзка с възможността на компетентните органи на договарящите държави да изземват свидетелството за управление и да го задържат до изтичането на срока, за който е отнето правото на водача да използва свидетелството за управление за извършено нарушение на тяхна територия, което съгласно тяхното законодателство води до отнемане на свидетелството. Отнетото свидетелство на касатора е издадено в Република Турция, но съгласно чл. 161 ЗДвП е валидно на територията на страната. Нормата на чл. 41, т. 2 от Глава четвърта на Конвенцията регламентира съдържанието на свидетелството за управление на водачите на автомобили и в контекста на предписанието й, описаното в АУАН е достатъчно за да индивидуализира документа по категоричен начин. По тези съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Административният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал, като при осъществяване на правораздавателната му дейност не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед липсата на релевираните касационни основания, решението следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,