Решение № 10465 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5019/2012 г.

Решение № 10465 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5019/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, чрез проц. му представител ю. к. Катя Райкова против Решение № 2199/14.02.2012 г., постановено по адм. д. № 9700/2011 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Николай Йорданов Колаков против Заповед рег. № К-5249/26.05.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която, на осн. чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Не са допуснати съществени нарушения на съдебнопроизводствените правила. Административният акт е отменен при наличие на основанията по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Налице са противоречиви мотиви, което препятства установяване на действително извършено нарушение. Обосноваването на приетото от дисциплинарно наказващия орган за извършено нарушение е различно от установеното в справката на дисциплинарно разследващия орган и липсват правни основания. В нарушение на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР не са оценени всички събрани в производството доказателства за релевантните факти (например данните от пътната книжка на служебния автомобил за 06. и 13.08.2010 г. и протокола за отработено време). Преценката на тези и други доказателства би формирала извод, различен от направения в оспорения акт. Не са установени материалноправните предпоставки по чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, във връзка чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - виновно нарушаване на правилата за командироване, изготвяне на отчетни документи с невярно съдържание и използване на служебно положение за лична облага. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, в настоящия състав,