Решение № 4897 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15295/2012 г.

Решение № 4897 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15295/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Тодорка Вълкова Тодорова от гр. Кърджали против заповед № РД-22-155/9.11.2012 г., издадена от министъра за здравеопазването на основание чл. 34, ал. 2, 4 и 6 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на българските граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването й в нарушение на административно-производствените правила за мотивиране и за изясняване на всички обстоятелства по случая. Ответникът министърът за здравеопазването е оспорил жалбата. Поддържа становище, че оперативно лечение не се налага, а необходимото рехабилитационно лечение може да бъде проведено в страната в посочените лечебни заведения. Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. След преценка на събраните по делото доказателства Върховният административен съд прие за установено от фактическа страна следното: Със заявление вх. № 95-00-174/13.09.2012 г. Тодорка Вълкова Тодорова с постоянен адрес в гр. Кърджали се е обърнала към председателя на Комисията за лечение в чужбина (КЛЧ) при Министерството на здравеопазването за финансиране на лечението й със средства на бюджета на МЗ. Към заявлението са приложените изискуемите документи от чл. 21, ал. 1, т. 1 - 7 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето: декларации, вкл. приложение № 4 за неосъществен контакт с лечебно заведение/медицински специалист в чужбина и изразено желание КЛЧ да определи лечебното заведение в чужбина, което да осъществи съответните дейности и/или медицински специалисти; епикриза от Неврохирургичното отделение на "МБАЛ - Бургас" АД след болничен престой от 12.08.2012 г. до 22.08.2012 г. с описание на проведеното оперативно лечение (декомпресия и метална стабилизация) вследствие претърпяно увреждане на гръбначния стълб при пътно-транспортно произшествие, поставената окончателна диагноза и насочване към "УМБАЛ - Св. Иван Рилски" - София за продължаване на лечението. С писмо № 95-00-174/19.09.2012 г. председателят на КЛЧ в изпълнение на решение на КЛЧ, взето на 17.09.2012 г. съгласно протокол № 56, е указал на заявителката Тодорова да конкретизира вида на лечението, за което кандидатства и евентуално мястото за провеждането му, като в случай на затруднение да се консултира с лекуващите лекари. В отговор с писмо вх. № 95-00-174/24.09.2012 г. заявителката е уточнила, че се нуждае от допълнително оперативно лечение и последваща рехабилитация. Представила е 2 бр. епикризи от проведена рехабилитация в "УМБАЛ - Св. Иван Рилски" ЕАД - София през периодите 22.08.2012 г. - 31.08.2012 г. и 1.09.2012 г. - 10.09.2012 г. С протоколно решение № 57 от проведено заседание на 24.09.2012 г. КЛЧ на основание чл. 24, ал. 1 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. е определила двама външни експерти - неврохирург (доц. Габровски) и специалист по физикална и рехабилитационна медицина (доц. Троев) за изготвяне на становища. С писмо вх. № 95-00-174/12.10.2012 г. доц. Троев - председател на Профилната комисия по физикална и рехабилитационна медицина е представил изготвения от него доклад по чл. 25, ал. 1 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. В доклада са изложени претърпените увреждания на гръбначния стълб и гръбначния мозък, довели до нарушена двигателна функция на долните крайници и проведените лечения при последно поставена диагноза Последици от травма на гръбначния мозък. Долна централна параплегия. Препоръчано е рехабилитацията да продължи по КП 237 Физикална терапия и рехабилитация на болести на централна нервна система и по КП 244 Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат, като за тази цел е необходимо насочване от общопрактикуващия лекар към рехабилитационни болници в страната. С писмо вх. № 95-00-174/29.09.2012 г. външният експерт доц. Габровски е изразил становище, че в РБ има множество лечебни заведения, оборудвани с необходимата апаратура за третиране фрактурите на множество прешлени, както и отлично подготвени специалисти. По препоръка на доц. Велчева - чл. на КЛЧ - на 3.10.2012 г. е било извършено ново разчитане от доц. Топалов на магнитно-резонансната томография, направена в периода 13 - 17.08.2012 г. Направено е и ново изследване електромиография (ЕМГ) в "УМБАЛ - Св. Иван Рилски" ЕАД - отделение по компютърна и магнитно-резонансна томография и е изготвено становище 14595/5.10.2012 г. от лекарите Пенков и Трифонов в отделение по "Образна диагностика". Във връзка с получените резултати от новите изследвания КЛЧ с протоколно решение № 60 от проведено заседание на 15.10.2012 г. на основание чл. 24, ал. 1 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. е определила нов външен експерт - неврохирург - доц. Попов. На 2.11.2012 г. доц. Попов е представил експертно становище, съгласно което оперативните процедури (декомпресия и стабилизация) вече са проведени. Подобен вид травми могат да бъдат оперирани и лекувани във всички неврохирургични центрове в страната в случай, че се наложат нови оперативни процедури. Въз основа на изготвените доклади от двамата експерти КЛЧ е взела решение, обективирано в протокол № 63 от проведено заседание на 5.11.2012 г., че ново оперативно лечение не се налага, а рехабилитацията по КП 237 и КП 244 да се проведе в страната с направление от ОПЛ. С доклад изх. № 95-00-174/8.11.2012 г. председателят на КЛЧ д-р Добрева е изразила отрицателно становище по заявлението за финансиране на лечение в чужбина, като се е позовала на становищата, че няма индикации за допълнително оперативно лечение, а предложената рехабилитация може да бъде проведена в страната в изброени в доклада специализирани болници. С оспорената заповед № РД-22-155 от 9.11.2012 г. министърът на здравеопазването е отказал да предостави на Тодорка Вълкова Тодорова от гр. Кърджали заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването за извършване на оперативно лечение и рехабилитация в чужбина. Изложени са следните мотиви за отказа: 1. Оперативното лечение, включващо декомпресия и стабилизация, е проведено. Няма индикации за допълнително оперативно лечение, с което да се постигне терапевтичен ефект; 2. Рехабилитация се осъществява в лечебни заведения на територията на Република България. На тези фактически основания е прието, че не е налице правното основание по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето за заплащане на лечение чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в Република България, когато същият се прилага в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика. Заявителката е насочена за рехабилитация в Република България по клинични пътеки № 237 и № 244 в "Специализирана болница за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД - филиал Павел баня, "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД - филиал Момин проход, "Специализирана болница за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД - филиал Банкя. По делото са представени заявления, подадени от жалбоподателката след издаване на заповедта за отказ, за приемането й за рехабилитация в "Специализирана болница за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД - филиали Павел баня, Банкя и Момин проход. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето българските граждани имат право на медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, които са свързани със заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването. Условията и редът за заплащане със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването на лечение в чужбина за заболявания на български граждани на възраст над 18 години са регламентирани в Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, издадена от министъра на здравеопазването по законова делегация от чл. 82, ал. 1, т. 8 и ал. 5 от Закона за здравето, обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2012 г. На основание чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. по установения в нея ред се заплаща лечение в чужбина, извън посоченото в т. 1 (трансплантации), чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в Република България, когато същият се прилага в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика. При извършената служебна проверка се установява, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по чл. 34, ал. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. в изискуемата писмена форма и отговаря на изискванията по чл. 34, ал. 4 от цитираната наредба във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Неоснователно е възражението на жалбоподателката за нарушение на административнопроизводственото правило за мотивиране на издадения административен акт. При липса на специална разпоредба относно реквизитите на заповедта в случай на отказ за предоставяне на средства за лечение в чужбина се прилага общата процесуална разпоредба на чл. 59, ал. 2 от АПК. Спазено е изискването по т. 4 на ал. 2 за описание на фактическите и правните основания за издаване на акта. Въз основа на придружаващите документи, приложени в преписката (доклади на външните експерти, решение на КЛЧ и доклад на председателя на КЛЧ) компетентният орган от фактическа страна е приел, че оперативното лечение, включващо декомпресия и стабилизация, е проведено и липсват индикации за допълнително оперативно лечение, с което да се постигне терапевтичен ефект. Рехабилитацията се осъществява успешно в конкретно изброените лечебни заведения на територията на Република България. С оглед на тези фактически обстоятелства е приел, че не е налице правното основание по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за заплащане на лечение чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в Република България, когато същият се прилага в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика. Неоснователно е оплакването за липса на мотиви какви са практиките в другите държави и с каква успеваемост са приложени. Проучването по чл. 25, ал. 2, т. 9 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. с прилагане на списък на конкретни лечебни заведения (държава, град, лечебно заведение) и/или на медицински специалисти от други държави, при които може да се изпрати пациентът или съответно последните да се поканят в страната, възможни алтернативи в тази връзка (поне две при възможност), се извършва при установена необходимост от лечение на кандидатстващото лице по конкретен метод и невъзможност за провеждането на лечението в страната по този метод. В случая жалбоподателката не е оспорила доклада на външния експерт - хирург, че оперативните процедури вече са проведени и тя не подлежи в момента на допълнително хирургично лечение. Не е оспорила доклада на външния специалист по физикална и рехабилитационна медицина за възможност за провеждане на рехабилитацията в лечебните завадения в страната след насочване от общопрактикуващия лекар по КП 237 Физикална терапия и рехабилитация на болести на централна нервна система и КП 244 Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат. Външните експерти не са установили съществуващи методи на лечение в чужбина, които не се прилагат в Република България, ефективността на лечението в световната медицинска практика е доказана и могат да бъдат приложени при лечението на Тодорка Вълкова Тодорова. Такива конкретни необходими методи не се сочат и от жалбоподателката. Неподкрепено от доказателства е твърдението й, че изброените рехабилитационни центрове в страната не могат да я приемат за лечение поради липса на контрол върху отделителните функции (диуреза и перисталтика). След като по отношение на конкретния пациент не се налага оперативно лечение, а методите за физикална терапия и рехабилитация са приложими в Република България по двете посочени клинични пътеки, не е налице материалноправното основание по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за заплащане на лечение в чужбина със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването. Оспорената заповед е издадена при спазване на относимите административнопроцесуални и материалноправни разпоредби, поради което подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,