Решение № 4357 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13162/2013 г.

Решение № 4357 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13162/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 5264 от 29.07.2013 г. по адм. дело № 9919/2012 г. на Административен съд - София град. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо № 02-160-6500/3576/ от 30.06.2012 г. и преписката е върната със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се доводи за неспазване на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна Неделчо Цветков Костов дава писмено становище за неоснователност на касационната жалба, което буквално повтаря писмената защита пред първоинстанционния съд. Участвалият в настоящото съдебно производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се с допуснати нарушения на процесуалните правила, лишили земеделския производител от право на участие в административното производство. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Неделчо Цветков Костов против уведомително писмо изх. № 02-160-6500/3576/ от 30.06.2012 г. С него е отказано напълно финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 18676.50 лева. Възразил е, че са нарушени процесуалните правила за уведомяването му за изключване на парцела от допустимия за подпомагане слой, както и за констатираните нередности при изготвянето на доклада от теренната проверка. В тази връзка се е позовал на разпоредбите на Регламент 1122/2009 г. Възразил е още, че същият парцел за предходната стопанска година е бил признат за подпомагане и за него му е отпусната голяма част от поисканата финансова помощ. Въз основа на приложената административна преписка и двете съдебно-технически експертизи, съдът е приел за установено от фактическа страна, че за стопанската 2011 г., жалбоподателят е кандидатствал само с един БЗС № 02448-264-2-2 с площ от 39.05 ха за подпомагане по СЕПП на стойност 8747.88 лева и по НР1 за 9928.62 лева. За района на с. Балканец, в чието землище се намира БЗС, не е извършено самолетно заснемане за референтната година, а слоят е актуализиран въз основа на теренни проверки. За изясняване на спора, съдът е допуснал единична и тройна съдебно-технически експертизи. Изводите на двете напълно съвпадат. Съдът обаче само ги е маркирал в мотивите, без да се задълбочи върху информацията, съдържаща се в констативната им част и в дадените отговори по поставените въпроси от двете страни по делото. На базата на така приетите фактически установявания, съдът е направил и правните си изводи. На първо място е приел неспазване на задължението на администрацията от ДФЗ за надлежно идентифициране на парцелите към момента на подаване на заявлението. На второ място е счел за нарушение, лишаването на заявителя от право да участва в административното производство, тъй като слоят на допустимите за подпомагане площи е актуализиран през февруари на 2012 г., без той да е надлежно уведомен, че заявеното БЗС е останало извън него. Протоколът от теренната проверка не му е връчен за запознаване и евентуални възражения. В тази връзка съдът е отчел и факта, че ДФЗ не са извършили каквато и да било друга административна проверка или проверка на място. На трето място, съдът е счел за нарушение липсата на актуално заснемане за кампанията през 2011 г. и използване на данни от 2010 г., тъй като за една година е възможно да настъпят промени. Въз основа на това е извел краен извод за допуснати от ДФЗ съществени нарушения на административните правила, водещи до незаконосъобразност на завършващия го административен акт. Отменил е уведомителното писмо и е върнал преписката със задължителни указания по тълкуване на закона. Така постановеното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и несъответствие с установените факти по делото и значението им за решаването на възникналия правен спор. Съдът изобщо не е съобразил данните по делото, установени по безспорен начин от двете заключения на съдебно-техническата експертиза. Единичната експертиза е допусната от съда при условията на чл. 171, ал. 2, пр. 2 от АПК. Представителят на ответната страна е поставил свои въпроси към нея, което е негово процесуално право, произтичащо от разпределението на доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК. Административният орган е задължен да установи наличието на фактическите основания, посочени в писмото. Такова фактическо състояние в случая е определянето на целия БЗС, като недопустим за подпомагане по двете мерки, по които е заявен. Към тази експертиза, жалбоподателят не е формулирал никакви задачи. Вещото лице е изготвило заключението след проверка не само в ДФЗ, но и в отдел "Идентификация на земеделските парцели" в Главна дирекция "Земеделие, гори и поземлени отношения" към МЗХ. Проверката е обхванала освен картния материал, отразяващ блоковете, като годни/негодни за подпомагане и документално оформените протоколи от направените теренни проверки. Последните се използват, като самостоятелен способ за поддържане в актуално състояние на СИЗП. Заявителят не е подавал възражение срещу допустимия слой, каквато възможност е била обезпечена на кандидатите на базата на "Система за индивидуална справка по директни плащания" - видно от отговора на шести въпрос на експертизата. В конкретния случай състоянието на заявения БЗС е определено на базата на самолетна снимка от 2009 г., дешифрирана през 2010 г. и специализирана теренна проверка през ноември на 2011 г. За кампанията през 2011 г., по отношение на конкретния бенефициент не за използвани снимки. В т. 3 от констативната част на експертизата е отразено, че и през 2010 г., заявеното БЗС от земеделския стопанин попада извън границите на допустимия за подпомагане слой. Причината е наличие на храсти и групи дървета, скали и оголени участъци. Заключението е изслушано в съдебно заседание на 4.02.2013 г. Представителят на жалбоподателя го е оспорил с едно голословно изявление, без да развие каквито и да било съображения за несъгласието си с него - цялостно или по отделни точки и констатации. На практика под формата на оспорване на експертизата, страната е поправила процесуалното си бездействие да постави въпроси към експерта. Поради това тройната експертиза има допълващ характер по отношение на единичната. С нея са изяснени всички въпроси, имащи съществено значение за разрешаването на спора. Съдът обаче не е вникнал в заключението и направените от него фактически установявания освен, че са откъслечни, не се потвърждават от доказателствата по делото. На първо място, експертите са установили несъстоятелността на едно от основните възражения на жалбоподателя - че за същия парцел е бил подпомаган през 2010 г. На базата на това твърдение, той се е позовал и на съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неуведомяването му за извършената промяна досежно този БЗС в слоя площи, допустими за подпомагане. За обсъждане на възражението и установените обстоятелства по делото, съдът е следвало да направи разлика между понятията "Физически блок" и "Блок на земеделското стопанство". Те са легално дефинирани в допълнителната разпоредба на ЗПЗП, т. 26 и 27, което позволява да се направи разграничението помежду им. Докато физическият блок е непрекъсната площ земя, ограничена от трайни топографски елементи, то блокът на земеделското стопанство може да бъде целият физически блок, но може да е и част от него. Съществената отлика е, че е регистриран в СИЗП, притежава уникална идентификация и е стопанисван от един земеделски стопанин. Поради това и на цветната карта, приложена към единичната експертиза ясно се отличават границите на ФБ и много по-малкия БЗС, заявен за подпомагане през 2011 г. За двете стопански години, земеделският стопанин е кандидатствал с два различни БЗС, макар и в рамките на един и същи физически блок. През 2010 г. той е кандидатствал с БЗС 02448-264-1-2 с площ от 50 ха. По отношение конкретно на този БЗС е и установяването в приложеното уведомително писмо за 2010 г., че допустимата за подпомагане площ е 44.89 ха. Вече за кампания 2011 г., жалбоподателят е кандидатствал в рамките на същия физически блок, но с различен БЗС - № 02448-264-2-2 с площ от 39.05 ха. Видно от данните в тройната експертиза, той обхваща само северната част от предходния БЗС. В отговора на въпрос № 6 от нея ясно е посочено различието от една страна в заявените за подпомагане площи и от друга страна във времевия период, през който са правени различните видове проверки. Това е причината за различните констатации относно състоянието на парцелите. На следващо място експертите са изследвали и съпоставили резултатите от теренната проверка при съобразяване и с картния материал, проследяващ състоянието на парцела в течение на периода - 2006-2012 г. При този анализ, единодушно са се обединили около извода, че с времето съществуващото захрастяване и залесяване е увеличено, респективно допустимата за подпомагане площ е намалена. Напълно аналогично с единичната експертиза, и тройната е категорична в извода си за 100% недопустимост на заявения за 2011 г. БЗС за подпомагане по определените от земеделския стопанин мерки. Изводът напълно съвпада с приетата от административния орган фактическа обстановка, залегнала в оспореното уведомително писмо и послужила, като основание за отказ да се допусне финансово подпомагане. Вместо да анализира и съпостави административния акт с действително установените данни по делото, съдът формално се е позовал на допуснати съществени нарушения на администативно-производствените правила, като отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. За да направи този извод, съдът се е позовал на допуснати нарушения на изисквания във връзка с извършване на проверка на място. Това показва липса на яснота за различието между теренните проверки и проверките на място. Наистина теренните проверки, като самостоятелно понятие са уредени със създаването на новата алинея три на чл. 16а от Наредба № 105/2006 г. Като способ за поддържане в актуално състояние на СИЗП, обаче те се използват преди 2012 г. Това е изяснено още в единичната експертиза и допълнително е илюстрирано чрез прилагане към тройната експертиза на заповед № РД-09-756 от 9.09.2011 г. на МЗХ. Неоснователно жалбоподателат се позовава на неизпълнение на т. 9 от тази заповед, тъй като към протокола от теренната проверка, липсвала снимка. Начинът на извършване на такава проверка е описан в т. 8 от заповедта. Цифровите носители на данни се изплащат на сървъра на отдел "Идентификация на земеделските парцели" в МЗХ. На свой ред получените файлове в сървъра се разпределят за отразяване в СИЗП. Цялата регламентация на теренните проверки ясно показва съществената им отлика от проверките на място по чл. 37, ал. 3 и 4 от ЗПЗП. Поради това и изводите на съда за допуснати нарушения при провеждане на проверки на място по смисъла на цитираната законова норма и правопораждащите я разпоредби от Регламент № 1122/2009 г. и Регламент № 796/2004 г. не са относими към конкретния случай. Като се е позовал на тях, съдът е допуснал и нарушение на материалния закон. Нарушението на материалния закон и необосноваността на решението, съставляват отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението ще следва да се отмени и спорът се реши по същество. Всички данни по делото сочат на правилен извод за цялостна недопустимост за подпомагане на заявения БЗС по двете мерки. Като го е отказал и е определил санкция за бъдещ период при прилагане на правилото на Регламент № 1122/2009 г., изпълнителният директор е постановил законосъобразен акт. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и направените искания от пълномощника на ответната страна за присъждане на разноските за експертиза и юрисконсултско възнаграждение в двете съдебни инстанции, жалбоподателят дължи сумата 200 лева за експертиза и по 150 лева възнаграждение за всяка инстанция или общо 500 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение