Решение № 9495 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14208/2008 г.

Решение № 9495 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14208/2008 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов Производството е по чл. 185 АПК. Образувано е по жалба на екофарм" ЕООД и Екофарм Груп" АД София за отмяна на Решение № РД-УС-04-19 от 18.02.2008 г. на УС на НЗОК, с което по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗО се възлага да директора на НЗОК да улесни достъпа до медикаментозното лечение на ЗОЛ чрез временна промяна в търговските условия за осигуряване на лекарска от лекарствения списък на НЗОК, във връзка с направените предложения от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители при икономично изразходване на финансовите средства на НЗОК за лекарства за домашно лечение съгласно Приложение № 1 и Приложение № 2 като неразделна част по решението. Върховният административен съд - 5-членен състав, не уважи жалбата. В случая с жалбата за отмяна не се сочат незаконосъобразности или нередности, които правят обжалваното решение на УС на НЗОК абсолютно недействително и нищожно, поради което същото решение не е недействително и не може да се приеме за такова, тъй като е издадено от компетентен орган УС на НЗОК. Посочените пропуски и нередовности, както са изложени в жалбата, очевидно не сочат и за относителна недействителност на решението на УС на НЗОК по следните съображения: С определение от 13.11.2008 г. по адм. д. № 11908 от 2008 г. Върховният административен съд, петчленен състав е изпратил делото на тричленен състав като е приел, че обжалваното решение на УС на НЗОК било подзаконов нормативен акт, тъй като било издадено на основание чл. 55 ЗЗО по силата на препращащата разпоредба на § 11а от ПЗР на същия закон. Това определение на петчленния състав, макар и неправилно, е задължително за тричленния състав. Обжалваното решение на УС на НЗОК обаче, за да се счита за подзаконов нормативен акт, следва да отговаря на изискването за обнародване, което произтича от изричния текст на чл. 5, ал. 5 от Конституцията Република България и чл. 4, ал. 1, т. 12 от Закона за "Държавния вестник" във връзка с чл. 55, ал. 6 ЗЗО. Следователно, решението на УС на НЗОК, което според петчленния състав е с нормативен характер, трябва безусловно да бъде обнародвано. В съдебното заседание от 07.05.2009 г. представителят на жалбоподателите е заявил, че обжалваното решение на УС на НЗОК не е обнародвано в Държавен вестник". Необнародвано, то не е могло да бъде поставено в действие, защото правната норма не е била съобщена на адресатите й, След като решението на УС на НЗОК не е доведено до адресатите му, то очевидно никой не е длъжен да се съобразява с норма, която не му е съобщена. След като решението на УС на НЗОК не е обнародвано, то не е налице подзаконов нормативен акт, който може да бъде обжалван по реда на АПК. Това е така, защото и по отношение на нормативните актове важи максимата, че тайният закон не е закон". Не може да бъде отменяван нормативен акт, който не е обнародван, защото обнародването е условие за влизането му в сила. Само на това основание не може да бъде уважена жалбата против решението на УС на НЗОК. След като според определението на петчленния състав, решението на УС на НЗОК е било издадено по прилагането на чл. 55 ЗЗО, то не може да има спор, законодателят е счел необходимостта да допусне доразвиване и допълване на материята, дадена в закона. С оглед на това, обжалваното решение на УС на НЗОК съдържат именно такива разпоредби, развиващи и допълващи разпоредбите на чл. 55 от Закона за здравното осигуряване. С това решение на УС на НЗОК се уреждат неуредените от чл. 55 на Закона за здравното осигуряване въпроси относно предписването и отпускането на лекарства, заплащани частично или изцяло от НЗОК. Съгласно чл. 44 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове се изисква актът по прилагането на закон да урежда изчерпателно материята, до която се отнася. Именно такъв акт по прилагането на Закона за здравното осигуряване съставлява обжалваното решение на УС на НЗОК. Освен това, със Закона за здравното осигуряване се дава право на административна преценка относно осигуряването на лекарствата, заплащани частично или изцяло от НЗОК. Мотивите на решението на УС на НЗОК и приложенията към него сочат на упражнено именно на такова административно усмотрение, а в такъв случай то е изключено от контрола на съда. Ето защо обжалваното решение на УС на НЗОК се явява като развитие на правоположенията, установени в Закона за здравното осигуряване, и затова се явяват едно допълнение на законовите правни норми. Противно на поддържаното от жалбоподателите, обжалваното решение на УС на НЗОК се явява законосъобразен акт и като такъв не следва да се отменява, поради което подадената срещу него жалба следва да се отхвърли. По изложените съображения Върховният административен съд,