Решение № 1382 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11629/2012 г.

ВАСV отделение29.01.2013 г.докладчик Еманоил Митев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2229/24.04.2012 г. по адм. дело № 8803/2011 г. по описа на Административен съд - София град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1382 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11629/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Милен Георгиев Христов, от гр. Свиленград, чрез процесуален представител, срещу решение № 2229/24.04.2012 г. по адм. дело № 8803/2011 г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № 3407/24.08.2011 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" /ГДГП/ за налагане на дисциплинарно нарушение "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. По подробно развити в жалбата и поддържани в съдебно задание оплаквания се твърди, че атакуваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е установил и посочил фактите по делото и приложимите норми, но ги е изтълкувал и приложил превратно. Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - Директор на ГДГП, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение АССГ е отхвърлил жалбата на Христов срещу заповед № 3407/24.08.2011 г. на директора на ГДГП, с която поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" е прекратено служебното му правоотношение за длъжност старши полицай в ГКПП - "Капитан Петко войвода" от ГПУ - Ново село при РДГП - Смолян към ГДГП - МВР, категория "Е". За да постанови този резултат АССГ е приел, че обжалваната заповед е издадена в изискуемата от закона форма, от компетентен орган в рамките на правомощията му и при спазване на установените административнопроизводствени правила. В мотивите към атакувания съдебен акт са развити съображения, че за да наложи на Христов дисциплинарно наказание "уволнение", директорът на ГДГП обосновано е приел, че на 10.07.2011 г. около 11.20 ч. Христов, по време на почивен ден и по молба на друго лице, е излязъл от страната и около 11.30 ч. с цел да не бъде обект на рекет от страна на митнически органи собственика на товара, Христов е вкарал товара като водач на микробус през ГКПП "Капитан Петко войвода" в Република България. В микробуса и пътуващия заедно с него друг автомобил са установени общо 7037 кг овнешко, пилешко и телешко месо, кашкавал и масло, внесени в страната в нарушение на правилата, уреждащи добива производството, преработката, съхранението и търговията с животни, суровини, храни или питиета, предназначени за общо ползване - без здравна идентификационна маркировка за обозначаване на техния произход, без партидни номера, без необходимите придружаващи документи и с нарушени условия за съхранение на 6200 кг пилешко месо. Деянието е станало достояние на служители от други служби, а след отразяването му в средствата за масова информация е станало достояние и на граждански лица. Отхвърляйки оспорването на Христов, в мотивите си първоинстанционният съд е приел, че деянието е несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите в МВР. При съобразяване с целите на ЗМВР и ППЗМВР, в рамките на своето задължение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР Директорът на ГДГП законосъобразно е издал оспорваната заповед, след надлежно установяване в дисциплинарното производство на извършени виновно нарушения на "Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР", утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи рег. № Iз-2013/8.11.2006 г., изменен и допълнен със заповед с рег. № Iз-453/22.02.2011 г., с който полицай Христов е запознат срещу подпис. Настоящата инстанция споделя тезата на първоинстанционния съд. Установените в хода на проведеното дисциплинарно производство действия непосредствено нарушават принципите на които се основава дейността на МВР, регламентирани в разпоредбата на чл. 4, т. 1 ЗМВР. Доколкото при изпълнение на служебните си задължения служителите на МВР представляват цялото общество нарушението на етичните правила на държавните служители в МВР непосредствено уронва престижа на службата. Установените в хода на производството факти, несъмнено сочат на вмененото с обжалваната заповед поведение на касатора, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, което едновременно с това е и тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Безспорно установено извършеното деяние е достатъчно за да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. В този смисъл наложеното дисциплинарно наказание отговаря на тежестта на нарушението и настъпилите от него последици и обстоятелствата, при които е извършено. Следва да се отбележи и че е ирелевантно представеното по делото постановление от 22.11.2011 г. на ОХ - Хасково за спряно ДП № 415/2011 г. по описа на РУП - Свиленград, тъй като дисциплинарната отговорност се разграничава от наказателната. Не се подкрепя касационното оплакване за нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР за неприети писмени обяснение от държавния служител, тъй като такива са приети и приложени по делото. Като е приложил правилно материалния закон, съобразно релевантните за спорното право юридически факти, АССГ е постановил правилно решение. Не са налице твърдяните в касационната жалбата отменителни основания, с оглед на което настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора не следва да се присъждат разноски в полза на касатора. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение.

Цитирани разпоредби

2