Решение № 72 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9871/2014 г.

Решение № 72 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9871/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" против решение № 77 от 10.05.2014 г. по адм. д. № 124/2013 г. на Административен съд - Стара Загора, в частта, с която касационният жалбоподател е осъден да заплати на К. Г. Д. на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на Затвора - Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване на необходимите санитарно и хигиенно-битови условия /санитарен възел, постоянно течаща вода и достатъчна жилищна площ в спалното помещение/ по време на пребиваването на ищеца в Затвора - гр. Стара Загора като етапно конвоирано лице, за дните през периодите 20.12.2011 г. - 21.12.2011 г.; 18.05.2012 г. - 21.05.2012 г.; 25.05.2012 г. - 27.05.2012 г.; 10.07.2012 г. - 11.07.2012 г.; 13.07.2012 г. - 14.07.2012 г.; 30.09.2012 г. - 1.10.2012 г.; 27.02.2013 г. - 28.02.2013 г. и 15.03.2013 г. - 17.03.2012 г. Навеждат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на предявения иск. Подадена е и касационна жалба от К. Г. Д., понастоящем в Затвора - Бургас, както и касационна жалба от неговия процесуален против решение № 77 от 10.05.2014 г. по адм. д. № 124/2013 г. на Административен съд - Стара Загора, в частта с която е отхвърлен искът му срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в останалата му част и до размера на претендираното обезщетение от 10 000 лв., като недоказан и неоснователен. Релевират оплаквания за неправилност поради наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Страните поддържат подадените от тях касационни жалби в обжалваните части на съдебното решение и оспорват насрещните касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за недопустимост порад просрочие на касационната жалба на Кр. Д. и неоснователност на касационната жалба на ГД "ИН". Касационната жалба, изготвена от К. Г. Д., е подадена на 9.06.2014 г. Съобщението за изготвяне на съдебното решение е връчено на К. Д. на датата 14.05.2014 г., а срокът за обжалване на решението изтича на 28.05.2014 г. - сряда /присъствен ден/. По тази причина подадената от К. Д. касационни жалби е просрочена и следва да се оставят без разглеждане, а производството по делото в тази част следва да се прекрати. Касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и тази, подадена от процесуалния представител на К. Д. са подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни, насочени против решение, което в обжалваните му части е неблагоприятно за тях поради което са допустими за разглеждане по същество, но са неоснователни. Правилно в мотивите съдът е определил приложимото материално право - чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както и нормите от международните актове, ратифицирани по конституционен ред и влезли в сила за Република България. За да приеме искът за доказан по основание съдът правилно се е позовал на нормите на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, а по-конкретно - нормата на чл. 3 ЕКПЧ, установяваща всеобща забрана за изтезание, за нечовешко и унизително отнасяне спрямо всички лица, намиращи се под юрисдикцията на държава - страна по Конвенцията. Обосновано съдът се е позовал и на юриспруденцията на Европейския съд по правата на човека по делата на лишени от свобода или задържани, поставени в условия, определени от Съда като нечовешки и унизителни. Правилно съдът е приел, че Република България като страна по Конвенцията също следва да спазва позитивните си задължения, следващи от Конвенцията, едно които в контекста на чл. 3 ЕКПЧ е да не извършва действия, които да нарушават основното право /с абсолютен, според квалификацията на правата по ЕКПЧ на абсолютни и относителни/ характер. Установените по делото факти за условията в затвора Стара Загора, които по делата на ЕСПЧ многократно в юриспруденцията по български дела, са определяни като нечовешки и унизителни, сочат на доказаност по основани на исковата претенция. Следва да се има предвид, че фактическите обстоятелства, установени пред първата инстнация следва да се възприемат от касационната инстанция, както поради тяхното необорване, така и поради забраната за фактически установявания съгл.