Решение № 11925 от 27.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2028/2011 г.

Решение № 11925 от 27.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2028/2011 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК Образувано по касационна жалба на юрисконсулт Павлина Георгиева, в качеството й на процесуален представител на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие срещу решение № 4276 от 17.12.2010 г. по адм. дело № 4886 по описа за 2010 г. на административния съд - София-град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване решение по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Кузман Видев Кунев от с. Кирилово, общ. Ст. Загора, оспорва същата като неоснователна чрез депозирано писмено становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София град е бил акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/13064 от 07.06.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. За да обоснове компетентността на посочения орган да издаде обжалвания АУПДВ, съдът е обсъдил разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по силата на които Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативни програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. С оглед на чл. 166, ал. 1 от ДОПК, в който е прието, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземате, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В случая по силата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП компетентният орган е Разплащателната агенция, чиито функции, на основание чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от Държавен фонд Земеделие. Процесният акт е издаден от изпълнителния директор на фонда, който по силата на чл. 20а от ЗПЗП е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и на основание ал. 2 от нея организира и ръководи дейността й. Прието е също, че оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма. За да обоснове преценка за незаконосъобразност на обжалвания акт, първоинстанционният съд е счел, че той е немотивиран. Според него определянето на задължението с акта е мотивирано с резултатите от извършен през м. ноември 2008 г. одит на Европейската сметна палата и доклад на Генералната дирекция Земеделие и развитие на селските райони на Европейската комисия относно Уравняването по съответствие, съгласно чл. 31 от Регламент (ЕО) № 1290/2005, съгласно който плащанията за част от площи, попадащи във физически блокове код 06 са извършени неправомерно и средствата получени за такива площи следва да бъдат възстановени. От фактическа страна по делото е установено и не се спори, че от страна на Държавен фонд Земеделие - Разплащателна агенция на жалбоподателя е изплатена сума от 1 911,93 лв. Установено е, че това плащане е извършено вследствие на указания, дадени с писмо № 01-0409/1600 от 12.08.2008 г. на министъра на земеделието и храните. Според съда, не е установено, а и не се твърди за наличие на поведение от страна на Кузман Кунев, което да е въвело в заблуждение органите на Разплащателната агенция. Не е установено също от страна на адресата на акта, земеделският производител, да е декларирал неверни данни относно вида и размера на площите. Обстоятелството, че от страна на органите на Разплащателната агенция не е извършена проверка на декларираните от него площи, както и че само в резултат от данни на Общинската поземлена служба е дадено одобрение за субсидия на площите в блокове с код 06 са факти извън контрола на същия. Лицето е декларирало притежаваните от него площи в общо заявление за единно плащане, като не е установено разминаване между информацията в заявлението и действителните данни. След като няма неправомерно поведение от страна на лицето, което да е довело до получаване от него на плащания от Разплащателната агенция, не може да се приеме, че те не му се дължат. Изплащането на суми за площи, които не подлежат на подпомагане, с оглед резултатите от извършен одит на Европейската сметна палата и доклад на Генерална дирекция Земеделие и развитие на селските райони на Европейската комисия, е в резултат на действия на органите на Разплащателната агенция, за които земеделския производител не може да бъде отговорен. Според съда изплатените суми не са неправомерно получени от лицето, поради което и не представляват публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Определеното с акта задължение по размер представлява общият размер на извършеното плащане, като не е пояснен начинът, по който е формирана сумата, както и защо е прието, че тази сума съответства по размер на осъществените плащания за площите, отбелязани като недопустими за подпомагане. Оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, понеже в случая се констатира, че липсват мотиви. Това от своя страна рефлектира върху правото на защита на адресата на акта, а от друга страна не дава възможност на съда да осъществи контрол върху него, респ. върху волята на административния орган. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна по спора, приложимите правни норми, обсъдил е последните, както и възраженията на жалбоподателя, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на адресата на акта, което да е въвело в заблуждение административен орган, за да му бъде осъществено плащане на парични средства за подпомагане, не може да се приеме, че е налице недължимо плащане по отношение на него, респ. основание за възстановяване на същите. Към момента на извършването му административният орган сам е направил преценка, че са били налице материалноправните предпоставки затова. По делото безспорно е установено също, че от страна на органите на Разплащателната агенция не е била осъществявана проверка на декларираните от лицето площи, както и че само въз основа на данни от общинската служба Земеделие е дадено одобрение за субсидия на площите в блокове с код 06., т. е. самата агенция не е изпълнила задълженията си по чл. 26 от ЗПЗП. Тази разпоредба не предвижда селективност и изборност при проверките на лицата ползващи схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика и не поставя под условие допустимостта за подпомагане от извършването или неизвършването на проверка на място на лицата, ползващи схемите и мерките за подпомагане. След като посочената категория земи по код 06 са изключени изначално от подпомагане, то не е следвало въобще да бъде осъществявано плащане на паричните средства за подпомагане на земеделските производители. Това е и единственото касационно възражение в касационната жалба, в която обстойно и последователно е направено изложение относно фактическото и нормативно осъществяване на подпомагането на земеделските производители, което е довело до издаване на процесния акт и аналогични такива актове. Същото се явява неоснователно, още повече, че с оглед направеното по-горе изложение оспореният акт е немотивиран, както правилно е приел съдът. Съгласно чл. 73, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г., при недължимо плащане, земеделският производител следва да възстанови въпросната сума плюс лихва, изчислена в съответствие с § 3. Съгласно ал. 4 на същата норма, това задължение не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се дължат съдебни разноски, както и на ответната страна по касационната жалба, понеже последната не е претендирала такива пред настоящата касационна инстанция. На основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение