Решение № 5388 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9866/2018 г.

Решение № 5388 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9866/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на М. М. и И. Бутраков от [населено място] срещу решение № 1215/27.06.2018 г., постановено по адм. дело № 55/2018 г. на Административен съд-Б.. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът кмет на Община Г. Д. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и предлага да се отмени решението като незаконосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящите касатори и общата им наследодателка М. Бутракова срещу заповед № 863/07.12.2017 г. на кмета на Община Г. Д., с която на основание чл. 195, ал. 5 във вр. с ал. 6 от ЗУТ е разпоредено на оспорващите в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта, да премахнат доброволно и за своя сметка строеж "Необитаема паянтова жилищна сграда", находяща се в УПИ ХVI-983, кв. 143 по плана на гр. Г. Д.. Прието е, че заповедна е издадена от компетентния по смисъла на чл. 195, ал. 6 ЗУТ орган, при спазване процедурата по чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ и излагане на фактически и правни основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Обсъдено е заключението на приетата без оспорване по делото СТЕ във връзка със събраните гласни доказателства, като е прието, че сградата е компрометирана до степен на опасност от частично самосрутване, което я прави опасна за обитаване, вкл. има опасност за съседнитe УПИ-ти. Изведен е решаващият извод за законосъобразност на заповедта. Решение е обосновано и законосъобразно, постановено в унисон с изяснената по делото фактическа обстановка. Заключението на съдебно-техническата експертиза, потвърждава констатациите, залегнали в изготвения Констативен протокол от 24.04.2017 г. и конструктивното становище и Констативен протокол от 16.08.2017 г. за състоянието на сградата, а именно: сградата е застрашена от самосрутване поради много лошото й техническо състояние - носещите конструктивни елементи са компрометирани; по зидарията се наблюдават пукнатини и мазилката на много места е подпухнала или опадала; на единия ъгъл на сградата няма връзка между зидовете и стените стоят отделени на разстояние една от друга; покривът е изгнил и гредите са провиснали; коминът е силно наклонен и има вероятност всеки момент да се срути в съседния парцел, като е налице възможност от падане в същия на керемиди, олуци и дървени елементи от покрива; налице са течове, вследствие на които каратаванът на втория етаж е изгнил и се е срутил; дървеният гредоред между първия и втория етаж е провиснал. Заключението е, че при запазване в настоящия си вид на сградата има реална опасност от частично или пълно самосрутване, поради което същата следва да се премахне. Във втория Констативен протокол от 16.08.2017 г. са описани извършените ремонтни дейности, които са определени като козметични и недостатъчни да заздравят сградата, като е прието, че не се променя състоянието й – опасна от самосрутване. В този смисъл са и констатациите на СТЕ, която описва подробно състоянието на сградата, вкл. след извършен оглед и преценка на направеният в хода на административното производство "текущ ремонт" от съсобствениците. Вещото лице сочи категорично, че и след извършеният ремонт, сградата е в лошо състояние и има опасност от частично или пълно самосрутване –опасна е както за обитаване, така и за живущите в съседните имоти / УПИ V-984 и УПИ XV-988/. Неоснователно е възражението на касаторите, че състоянието на сградата е такова, поради чужда намеса /на съседи/, които умишлено са рушили във времето назад сградата. От заключението на СТЕ се установява, че сградата не е поддържана, а фасадните стени са увредени вследствие на увредени фасадни стрехи и липса на улици, което е довело до отмиване от дъждовните води на кал от зидарията и части от кирпичите и до прогниване на дървените пояси /сантрачите/, а северната стена в долният си край е изтънена. Тази стена е носеща на гредоредите от подовата конструкция на втория етаж и на тавана, и в горният й край на нея стъпва покривната конструкция и стрехата, което при срутване /възможно да се случи всеки момент/ ще доведе до "повличане и разрушаване и на други части от сградата. Неоснователно и е възражението за посочване в заповедта на несъответно правно основание, а именно: ал. 5, чл. 195 ЗУТ. Видно от текста на самата заповед, в нея е визирана и разпоредбата на ал. 6 на чл. 195, на която се позовават и изготвените в хода на административното производство констативни протоколи от 24.04.2017 г. и от 16.08.2017 г. и конструктивното становище към първия протокол, което е негова неразделна част. Именно визираната разпоредба на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ оправомощава кмета на общината да издаде заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Липсата на конструктивна възможност за заздравяване на сградата е установена от вещото лице - за да бъде укрепена сградата и да се приведе в обект, годен за експлоатация, следва да бъдат предприети действия предимно по конструктивното й заздравяване и укрепване, като не е налице необходимата конструктивна устойчивост, за да бъде санирана. Изложеното сочи на наличие на изискванията на относимите правни норми на ал. 6 и ал. 1 на чл. 195 във вр. с ал. 1 и ал. 2 на чл. 195 от ЗУТ за издаване на процесната заповед, поради което обосновано и правилно е потвърдена нейната законосъобразност с обжалваното решение. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено изцяло. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение