Решение № 5897 от 17.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13107/2020 г.

Решение № 5897 от 17.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13107/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на и. д. председател на Държавна агенция за българите в чужбина, (ДАБЧ) подадена чрез пълномощника му, адв. В., насочена срещу Решение № 4435/04.08.2020 г. по адм. дело № 12116/2019 г. на Административен съд – София-град (АССГ). Касационният жалбоподател твърди, че решението е необосновано и неправилно, поради това, че е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. По подробно изложени съображения в касационната жалба, моли решението да се отмени, като се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Д. Б. срещу процесната заповед издадена от и. д. председател на ДАБЧ. Ответникът – Д. Б. в писмен отговор, подаден чрез адв. С. в качеството на пълномощник, моли да се отхвърли касационната жалба и потвърди решението на АССГ като правилно и законосъобразно. Претендира и направените разноски по делото, за което представя списък. По делото е постъпила и частна жалба от касационния жалбоподател – и. д. председател на ДАБЧ, с която обжалва определение № 7405/01.10.2020 г. постановено по същото административно дело в производството по реда на чл. 248 от ГПК. Счита, че същото е неправилно и моли да се отмени. От ответната страна по делото – Д. Б., чрез процесуалния му представител е постъпил отговор на частната жалба, в който се изразява становище за неоснователност на същата. Моли определението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че са налице касационни основания за отмяна на решението и предлага съдебния акт да бъде отменен. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена Заповед № 0-4086/2019-07-22 на и. д. председател на Държавната агенция на българите в чужбина, с която на Д. Б. е отказано издаването на удостоверение за български произход и делото е изпратено като преписка на Държавна агенция за българите в чужбина за ново произнасяне по Заявление с вх. № 4086/04.04.2018 г. на Д. Б., съобразно дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона в седем дневен срок от постъпване на преписката. Освен това, Държавна агенция за българите в чужбина е осъдена да заплати на жалбоподателя сума в размер на 1510 лева, представляваща направените във връзка с делото разноски. Обсъждайки събраните по делото доказателства, административният съд е приел, че оспореният отказ не съдържа мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, от които да бъде направен извод, че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на исканото удостоверение. Съдът е приел, че по делото са представени достатъчно доказателства относно българския произход на заявителя. Сметнал е, че административният орган не е спазил изискванията на чл. 35 от АПК, като не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е дал възможност за възражения и становище от страна на молителя, както и не е изискал и събрал необходимите доказателства относими към направеното искане. В заключение е счел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна, а подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена. Решението е правилно. Административният съд, след анализ на събраните по делото доказателства, правилно е възприел фактическата обстановка и въз основа на нея е формирал обосновани правни изводи, съответстващи на материалния закон. Процесният административен акт на и. д. председателя на ДАБЧ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като представените от заявителя многобройни доказателства изобщо не са обсъдени и правният извод за липса на основания за издаване на удостоверение за български произход е формиран, без да са установени и обсъдени фактите по случая – нарушение на чл. 7 и чл. 35 АПК. В хода на производството административният орган е следвало да изясни всички факти и обстоятелства, имащи значение за изясняване на спорния факт - наличието или не на български произход на молителя. Освен това настоящият състав споделя изводите на административния съд, че оспореният акт е немотивиран, което е резултат от липсата на обсъждане на представените със заявлението доказателства. Липсата на мотиви, свързани с основния въпрос - относно произхода на заявителя, означава неспазване на изискуемата от закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочените нарушения съставляват самостоятелни основания за незаконосъобразност на административния акт, съгласно чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК и са достатъчни за отмяната му. В касационната жалба не са посочени конкретни съображения в какво се състоят необосноваността на решението и същественото нарушение на съдопроизводствените правила при постановяването му. Изложените в нея доводи представляват по естеството си несвоевременно излагане на мотиви към административния акт. Едва в касационната жалба се съобщава какви са фактическите и правните съображения за издаване на оспорения административен акт. С оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не споделя развитите правни разсъждения на касационния жалбоподател. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Конституцията на Република България лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Закона за българското гражданство предвижда, че лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство по натурализация, без да са налице условията по чл. 12, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6, тоест, при облекчени условия или без да се изисква да е получило разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България преди повече от 5 години; да има доход или занятие, което му дава възможност да се издържа в Република България, да владее български език и да е освободено от досегашното си гражданство или ще бъде освободено от него към момента на придобиване на българско гражданство. Лицето може да придобие българско гражданство по натурализация при облекчени условия, ако отговаря на едно от следните изисквания: 1. да е от български произход; 2. да е осиновен от български гражданин при условията на пълно осиновяване; 3. единият му родител е български гражданин или е починал като български гражданин. В производството по придобиване на българско гражданство по натурализация с молбата за придобиване на българско гражданство на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ се представя удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина. В удостоверението се посочват данните, въз основа на които е установен българският произход - чл. 15, ал. 2 ЗБГ. Според дефиницията по § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за българското гражданство, "лице от български произход е лице, на което поне единият възходящ е българин". Неправилно от касатора се поддържа, че "български произход" по смисъла на чл. 3 от Закона за българите, живеещи извън Република България е понятие, различно от "български произход" по смисъла на Закона за българското гражданство. Неправилно се свежда понятието "лице от български произход" до понятието "лице от българска народност или етнос", тъй като нито един от действащите закони не прави такава връзка. От една страна, удостоверението за български произход е поискано от заявителя именно във връзка с процедура по придобиване на българско гражданство. От друга страна, съгласно чл. 37, ал. 1 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове, думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. Не на последно място следва да се обърне внимание, че понятието "българин" е по-широко от понятието "български гражданин". В конкретния случай към преписката е налице документ, издаден от български орган, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗБЖИРБ. Обосновано съдът е посочил в мотивите на обжалваното решение, че в хода на производството ответникът, касатор в настоящото производство не е оспорил удостоверението издадено от Български културен клуб – Скопие, като официален документ съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от ГПК. Въз основа на изложеното, обжалваното решение на Административен съд – София-град, като правилно, следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: Обжалваното определение № 7405/01.10.2020 г. постановено по адм. дело № 12116/2019 г. е правилно по следните съображения: Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможност, но не и задължение за съда да присъди разноски в по-малък размер от претендирания от страната спечелила делото. В случая правилно съдът е приел, че са спазени изискванията на чл. 36 от Закона за адвокатурата, като е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че доверителя заплаща при сключване на договора изцяло в брой сумата от 1500 лева адвокатско възнаграждение. Уговореното възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност по делото. Процесуалният представител на жалбоподателя се е явил в съдебни заседания видно от протоколи от съдебни заседания на л. 45 и л. 72 от адм. дело № 12116/2019 г. на АССГ, поради което правилно решаващият съд е отхвърлил молбата за изменение на решението в частта за присъдените разноски. Ето защо обжалваното определение като правилно следва да се потвърди. При този изход на делото следва да се уважи искането на ответника за присъждане на разноски в размер на 750 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция - чл. 81 от ГПК, чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 228 АПК, съгласно представен по делото от 25.09.2020 г. – л. 44 от делото. Настоящият касационен състав счита за неоснователно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото е съобразено с фактическата и правна сложност по делото, а също и с разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение