Решение № 16013 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4527/2013 г.

Решение № 16013 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4527/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП (с предходно наименование Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП против Решение № 78/14.01.2013 г., постановено по адм. д. № 4142/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, I-во отделение, IХ състав, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 031201891/30.07.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 670/17.10.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- Варна при ЦУ на НАП, в частта, която на "ВН ГРУП0 ЕООД" не е признато право на приспадане на данъчен кредит, за данъчен период м. 11.2008 г. и д. п. м. 02 - м. 12.2009 г., по фактури, издадени от ЕТ "Нег-Нели Илиева" общо в размер на 8 070 лв. главница и 2 412.42 лв. лихва. На - "ВН ГРУП" ЕООД са присъдени сторените по делото разноски в размер на 700 лв. В касационната жалба се излагат подробни мотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените превила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "ВН ГРУП" ЕООД, чрез процесуалният си представител адв. Чолаков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По оспорване на "ВН ГРУП" ЕООД предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на РА № 031201891/30.07.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 670/17.10.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- Варна при ЦУ на НАП, в частта, която на "ВН ГРУП" ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит, за данъчен период м. 11.2008 г. и д. п. м. 02 - м. 12.2009 г., по фактури, издадени от ЕТ "Нег - Нели Илиева" общо в размер на 8070 лв. главница и 2412.42 лв. лихва. За да отмени ревизионния акт съдът е приел, че издадените 16 бр. фактури от ЕТ "Нег - Нели Илиева", всички за доставка на облекла и аксесоари с търговска марка "Бенетон" документират реално осъществени продажби, по които е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, изпълнени са всички кумулативно необходими предпоставки по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС за възникване и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит, като не е налице отрицателното условие по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за непризнаването му. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, допуснал е събирането на писмени доказателства, чрез приобщаване на събраните в ревизионното производство, както и допълнително събиране на такива и е допуснал събиране на гласни доказателства. Съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила, обсъдил е доводите на страните, обосновал е фактическите си съответствия със събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при постановяването на акта си и при направените от него изводи не е нарушил материалния закон. Правилни са изводите на съда относно липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на ревизионното производство и в хода на обжалването по административен ред. В касационната жалба се оспорва извода на административния съд относно реалността на извършените доставки на облекла и аксесоари с търговска марка "Бенетон". Предвид спорният предмет - реалност на извършените доставки на стоки, настъпването на данъчно събитие по процесните фактури по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС - като прехвърляне на право на собственост от прекия доставчик към получателя (РЛ), относими обстоятелства, подлежащи на доказване от страна на РЛ, са тези във връзка с обезпечеността на доставчика да прехвърли собственост, извършването на транспорт и съхранение, фактическо оформяне на прехвърлянето и заплащането, осъществяване на последващи облагаеми доставки със същите стоки. Данните за всички тези относими обстоятелства следва да се разглеждат освен поотделно, така и в тяхната съвкупност, както е процедирал съставът на АС - Варна при формиране и излагане на изводите си. Не е било спорно, (това е констатирано в РА) че страните по сделките "ВН ГРУП0 ЕООД" ЕТ и "Нег - Нели Илиева" са с идентичен предмет на дейност - търговия на дребно на стоки, стоката е с установен произход и е налице материална и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставките. В ревизионното производство са представени договори за наем на търговски помещения, в които прекия доставчик осъществява дейността си. Установено е, че местонахождението им не съвпада с ТЦ ПФОЕ МОЛ, където е местонахождението на двата магазина на РЛ. Процесните фактури са разплатени, видно от споразумение за прихващане от 31.12.2010 г. и банкови извлечения от "Райфайзенбанк" от 25.11.2011 г. за сумата от 3 959 лв. и от 6.12.2011 г. за сумата от 14 807 лв. Относно транспортирането на стоката следва да се има предвид малкият брой и обем на спортните артикули, един и същ района на стопанска дейност - гр. Варна, то логично е (и в съответствие с показанията на свидетелите) стоките, предмет на фактурите, да бъдат превозени с такси или с личния автомобил на управителя на търговеца-доставчик. По всяка от процесните фактури са налице изготвени спецификации и складови разписки, на датата на фактуриране, съдържащи индивидуализация на стоките по вид, количество и цена. Не е спорно, че стоките по всяка от фактурите са били налични, заприходени са при съответния търговец и са продавани на крайния клиент (видно от справки за продадени стоки с прилежащи складови искания за изписване на продадени стоки. По силата на тези разписки и спецификации и по правилата на ЗЗД, правото на собственост върху фактурираните родово определени вещи се прехвърля чрез предаването им. Правилно е прието от съда, че са налице доказателства за реалност на доставките, тъй като е установен произход на стоките, заприхождаването им и в последствие счетоводното им отразяване и начисляване на ДДС по тях като задължение към бюджета. С оглед на всички събрани доказателства направеният от съда извод за реалност на доставките е обоснован. Съдът правилно е преценил, че не са налице данни за неправомерно поведение от страна на доставчика или за данъчна измама, поради което дружеството-получател не може да носи отговорност и да бъде санкционирано с непризнаване на данъчен кредит за поведение на доставчика, което няма нито правомощия, нито задължения да контролира. Решението на административния съд е съобразено с практиката на Съда на ЕС, който в решението си по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011. СЕС се е произнесъл, че чл. 167, чл. 168, буква а, чл. 178, буква а и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчния орган отказва да признае право на приспадане на данъчен кредит, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите за стоката, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчно задължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставките, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задължението си за деклариране и внасяне на ДДС, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липса на претенция от ответната страна, разноски не следва да се присъдят. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение