Решение № 7004 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14685/2010 г.

Решение № 7004 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14685/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Христина Вълкова Паскова от гр. Хасково срещу решение № 392 от 19.10.2010 г. по адм. д. № 377/2010 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. Релевирани са оплаквания са нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът директор на РУ "Социално осигуряване" гр. Хасково не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за частична основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 392 от 19.10.2010 г. по адм. д. № 377/2010 г., Административен съд гр. Хасково е отхвърлил жалбата на Христина Вълкова Паскова от гр. Хасково срещу решение № Ж-59-1 от 7.06.2010 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Хасково. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неоснователни са възраженията на касатора, които са в смисъл, че по време на производството пред органите на РУ "Социално осигуряване" гр. Хасково са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка той сочи, че в конкретния случай не са били спазени текстовете на чл. чл. 25, 26, 27 и 57 АПК. Тук следва да се има предвид, че разпоредбите на АПК се прилагат субсидиарно за производствата по Кодекса за социално осигуряване, т. е. когато този кодекс не предвижда самостоятелна процедура, както не е в конкретния случай. В глава седма на КСО, именувана "Контрол", се съдържат конкретни разпоредби относно контролните органи, техните права, сигналната функция на контролните органи на НОИ, ревизионните актове за начет, имуществените санкции за банки, задължение за вписване, лихвите по вземания на НОИ и допълнителното задължително пенсионно осигуряване и възстановяване на неоснователно получените суми. В разпоредбите на чл. 114 КСО се съдържа специален ред за възстановяване на неоснователно получени суми. Според третата алинея на същия текст длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" КСО това разпореждане подлежи на обжалване пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ, който се произнася с мотивирано решение. -ал. 3. Това решение подлежи на обжалване пред административния съд. Тази процедура, предвидена в КСО, в случая е била спазена. От казаното се налага извода, че съдът не е нарушил нормите на чл. 146, т. 1 и т. 3 АПК. Касае до недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания. Това е така, тъй като настанявайки детето си в детско заведение и недекларирайки това ново обстоятелство пред органите на НОИ, за което е подписала декларация от 15.01.2008 г., която е в смисъл, че в срок от седем дни от промяната на декларираните обстоятелства се задължава да подаде нова декларация, Паскова е действала недобросъвестно. При недобросъвестно получени суми не се прибягва до реда на чл. 110 от КСО. Това е така, защото при тази хипотеза законодателят е предвидил специален облекчен ред за събиране на вземанията, който ред не изисква съставянето на ревизионен акт за начет. По първоначалното дело е безспорно установено, че на Христина Вълкова Паскова от гр. Хасково е било разрешено ползването на отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, на основание чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда. През периода 18.08.2009 г. до 16.03.2009 г. лицето е получавало обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО независимо, че детето е било настанено в ОДЗ № 18 "Осми март" гр. Хасково на 18.08.2008 г. до 31.03.2009 г. Тези обстоятелства се установяват от служебната бележка от 30.04.2010 г., от представените по първоначалното дело ведомости, а също така и от Констативен протокол вх. № 116 от 16.07.2010 г., подписан от директора на ОДЗ № 18 гр. Хасково и от финансовия ревизор при РУ "Социално осигуряване" гр. Хасково. През процесния период е била в сила редакцията на чл. 53, ал. 4 КСО обн. ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г. Съгласно цитираната парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 от същия текст не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Несъмнено ОДЗ № 18 в гр. Хасково е "детско заведение" по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО, както и посещавайки го детето се счита за настанено. В разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, ред. обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г. законодателят е уточнил волята си като е посочил "...настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли...". Нормата на чл. 53, ал. 4 КСО, която е била в сила през процесния период, правилно е била тълкувана във връзка с Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли, детските кухни и здравните изисквания към тях. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл. 45, ал. 7 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно която отпускът по чл. 164, ал. 1, т. 2 КТ се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение. Приемайки, че детето Христо Светославов Пасков е бил настанен в детско заведение и че Паскова не е имала през процесния период право на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 КСО, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение