Решение № 7806 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14401/2019 г.

Решение № 7806 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14401/2019 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу Решение № 59/04.11.2019 г. на Административен съд (АС) – Русе постановено по адм. дело № 525/2019 г. С обжалваното решение е обявена нищожността на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. изх. № 02-180-6500/3443#10 от 12.07.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, преписката е върната на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението, в срок от 1 месец от влизането му в сила и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано, отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК. Оспорва изводите на съда, че процесното уведомително писмо е нищожно, тъй като е в пряко противоречие със влязлото в сила Решение № 21/15.05.2019 г. на АС – Русе постановено по адм. дело № 172/2019 г., като твърди, че указанията на съда са изпълнени. Излага подробни съображения, че обжалваното уведомително писмо е законосъобразен акт, издаден по надлежния ред, от компетентния орган и отразяващ правилно прилагането на материалноправните норми. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрк. Железарова. Ответникът по касация – М. Енев оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и писмени бележки. Счита, че касационната жалба е недопустима, поради бланкетно посочване на касационните основания, алтернативно е неоснователна. Моли жалбата да се остави без разглеждане, алтернативно да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Тончева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Възражението на ответника по касация за недопустимост на жалбата е неоснователно, предвид нормата на чл. 218, ал. 2 АПК. Съдът дължи служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон. Отделно от това наведените доводи сочат, че касаторът смята решението на съда за необсновано. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. По делото е установено, че със заявление за подпомагане УИН 18.25.0516/73962 от 03.05.2016 г., М. Енев е заявил за подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично пчеларство", 150 пчелни семейства като същите са посочени с код по мярката БПП6 – биологично пчеларство в преход. 2016 г. е втора година от последно поетия от Енев ангажимент по направление "Биологично пчеларство". С Решение № 21/15.05.2019 г., постановено по адм. дело № 172/2019 по описа на АС – Русе, е отменено Уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3443 от 12.11.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на М. Енев е отказано финансово подпомагане по мярка 11, с мотив, че в уведомителното писмо липсва посочване на фактическите основания за постановяването му, а дори и да се приеме, че такива са изложени в други документи по преписката, включително и след издаването на акта, то е налице несъответствие между фактически и правни основания. Изрично е посочено, че ограничението при изплащане на финансово подпомагане по мярка 11, уредено в чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г., в редакцията на нормата към момента на подаване на заявлението за подпомагане, не се прилага за периодите на преход при пчелните семейства по чл. 38, параграф 3 от Регламент № 889/2008 г. Със съдебното решение преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, като са дадени задължителни указания за органа, при новото произнасяне да установи по надлежен начин всички относими факти и обстоятелства, свързани с предоставянето на исканото финансово подпомагане, респективно всички факти, които да са пряко относими и въз основа на тях да прецени – налице ли е фактическият състав на някое конкретно основание за отказ по Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4/2015 г.), а ако не – да постанови позитивен за искателя административен акт. За да обяви нищожността на процесното уведомително писмо съдът е изложил съображения, че административният орган не се е съобразил със съдебното решение и указанията дадени му от съда. След анализ на съдържанието на уведомителното писмо и на приложената административна преписка, решаващият съд е счел, че при новото произнасяне, административният орган не е установявал никакви нови или допълнителни обстоятелства, поради което постановявайки новото уведомително писмо не е изпълнил съдебното решение. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че дори да се приеме, че формално административният орган е изпълнил указанията дадени с решението по адм. дело № 171/2019 г. на АС – Русе, оспореният административен акт противоречи на целта на закона, поради което е незаконосъобразен, позовавайки се на прякото действие на Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията от 5 септември 2008 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (Регламент № 889/2008 г.). Решението е правилно. Няма допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на решението. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. Правилен е направения от съда извод, че с процесното уведомително писмо административният орган не се е съобразил със съдебното решение и указанията дадени му от съда. Съгласно чл. 177, ал. 2 АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Новият административен акт сочи, че са налице неспазени базови изисквания по мярка 11 "Биологично земеделие", като както правилно е отбелязал решаващият съд, различието с първото произнасяне е единствено в това, че в отделна таблица е посочено неспазване на изискването за ненадвишаване на минималните периоди на преход по чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г., наред с нормативно определените базови изисквания, като за определените базови изисквания няма данни, а и твърдения да не са изпълнени, като не се и твърди несъответствие между заявената от жалбоподателя биологична дейност "в преход" и информацията от контролиращото лице. Налице е напълно идентично по фактически и правни основания произнасяне с вече отмененото по съдебен ред уведомително писмо. Административният орган не е подвел вече установените факти под друго правно основание. Изрично в указанията на съда е посочено, че в такава хипотеза е следвало да постанови позитивен за заявителя административен акт, т. е. да му бъде отпуснато финансово подпомагане, което органът не е направил. Към датата на подаване на заявлението за подпомагане, разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г., която изрично е посочена като правно основание за постановения отказ за подпомагане в повторно издаденото уведомително писмо, не се е прилагала по отношение периодите на преход при пчелните семейства по чл. 38, параграф 3 от Регламент № 889/2008 г. Административният орган е пренебрегнал указанията на съда и е приложил отново същата неприложима норма. Отново, в процесното уведомително писмо органът се е позовал и на Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11"Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. утвърдена със Заповед № РД09-144/23.02.2017 г., макар да е цитирал различни нейни точки. Методиката има характер на подзаконов нормативен акт, съгласно легалната дефиниция на чл. 75, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, а в случай, че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт, обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който е издаден – чл. 14, ал. 2 от ЗНА. В нарушение на тези императивни законови норми в случая е придадено обратно действие на Методиката, като е прието, че е приложима и по отношение на подадени заявления за предходната година - 2016 г. Отделно от това, следва да се посочи, че с Решение № 8834/2019 г. на ВАС в сила от 10.12.2019 г. разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 24.02.2015 г е отменена. Налице са основанията на чл. 142, ал. 2 АПК за съобразяване на отмяната й при висящо съдебно производство. Липсва друга материалноправна разпоредба с идентично съдържание, която да изключва подпомагането за срок от една година, в случаите на преход към биологично производство, поради което след отмяна на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 4/2015 г. оспореният акт е лишен от нормативното си основание. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски ще следва да се уважи, на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 АПК, в доказан по делото размер – 750 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат. В представения по делото договор за правна защита и съдействие от 29.11.2019 г. е посочено, че договореното възнаграждение между страните е 800 лв., но е отразено заплащането в брой на сумата от 750 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и извършения обем от дейности от адв. Тончева, възражението на касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно и не следва да се уважава. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение