Решение № 6472 от 28.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1416/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Велико Търново в дирекция Оперативни дейности , главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт П. Н. К., срещу Решение 319 от 07.12.2023 г., постановено по адм. дело 631/2023 г. по описа на Административен съд (АС) Велико Търново, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) 11561/12.10.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Велико Търново, в дирекция Оперативни дейности , ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП, и НАП е осъдена да заплати в полза на Д. - Д. Б. Велико Търново ЕООД разноски по делото в размер на 550,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се аргументи, че заповедта за налагане на ПАМ е мотивирана досежно срока на мярката, като същият е съразмерен и съобразен с конкретните фактически обстоятелства. Посочва се също така, че постановената заповед за налагане на ПАМ е в съответствие и с преследваната от закона цел и в унисон с решението на СЕС. Наред с това според касатора неправилно първоинстанционният съд е приел, че наложената мярка е в противоречие с член 1 от Протокол 1 към ЕКПЧ. В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди Заповедта за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в минималния определен в Наредбата за заплащане на правната помощ размер. Ответникът Д. - Д. Б. Велико Търново ЕООД, с ЕИК: 202802030, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, [улица], [адрес], чрез процесуалния си представител адв. Х. К. К., взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в отговор. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представени договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС Велико Търново е била Заповед за налагане на ПАМ 11561/12.10.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Велико Търново, в дирекция Оперативни дейности , ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП, с която на Д. - Д. Б. Велико Търново ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е постановена ПАМ запечатване на търговски обект магазин плод-зеленчук, находящ се в гр. Велико Търново, [жк] - микропазар, стопанисван от Д. - Д. Б. Велико Търново ЕООД, с ЕИК: 202802030, и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. С оспореното в настоящото производство решение, АС Велико Търново е отменил заповедта за налагане на ПАМ. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и целите му. На първо място АС Велико Търново е възпроизвел в мотивите си установените от административния орган обстоятелства, че на 07.09.2023 г., в 14:50 ч., при извършена проверка от органи по приходите в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин плод-зеленчук, находящ се в гр. Велико Търново, [жк] - микропазар, стопанисван от Д. - Д. Б. Велико Търново ЕООД, с ЕИК: 202802030, е установено, че при направена контролна покупка на 5,080 кг. чушки (2, 50 лв./кг.) и 0,650 кг. патлажан (4,00 лв./кг.), на обща стойност 14,50 лева, заплатени в брой от проверяващия екип с банкнота от 20 лева, не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от монтираното, въведено в експлоатация и работещо към момента на проверката фискално устройство (ФУ) модел DATECS DP-150, с рег. в НАП 4161104, с ИН на ФУ DT779185 и с ИН на ФП 02779185, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/2006 г. В резултат на проверката е установена и положителна касова разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност в размер на 29,36 лева. Посочените обстоятелства са отразени в протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА 0151096/07.09.2023 г., подписан без възражение от присъствалия на проверката продавач консултант в магазина, като нарушението е установено от: 1 бр. дневен финансов отчет (ДФО) 0043467/07.09.2023 г.; копие от контролна лента на електронен носител (КЛЕН) за периода от 07.09.2023 г. до 07.09.2023 г.; 1 бр. опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката; 1 брой Протокол 1684326/26.09.2023 г.; акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия AN F731252/25.09.2023 г. - 1 бр.; наказателно постановление (НП) 730636-F731252/ 12.10.2023 г. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Наред с това първоинстанционният съд е приел, че издаденият акт е мотивиран по отношение на определения от органа максимален срок на ПАМ, доколкото е доказано, че едно от нарушенията в заповедта е в условията на повторност по смисъла на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, видно от влязло в сила на 01.11.2022 г. НП 668320-F674940/13.10.2022 г. Прието е също така, че при определяне продължителността на срока са взети предвид конкретни и релевантни факти, а именно: тежестта на извършеното нарушение и неговите последици, местоположението, площта и работното време на обекта, вида на предлаганите стоки, големия клиентопоток, потенциалната възможност за реализиране на значителни обороти предвид цените на стоките, като е съобразено и другото констатирано при проверката нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. и установената положителна касова разлика. Въпреки изложеното е прието, че заповедта е издадена в противоречие с чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), тъй като нарушението е довършено преди съставяне на ПИП, поради което, съгласно константната практика на Върховния административен съд (ВАС), ПАМ не би могла да изпълни предвидените в закона цели. Според съда когато запечатването на търговският обект и забраната на достъпа до него е разпоредено след преустановяване на нарушението, наложената мярка вече се превръща в санкция, каквито функции принудителните административни мерки не могат да изпълняват. На следващо място АС Велико Търново, съобразявайки Решение С-97/21 на Съда на Европейския съюз (СЕС), е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е непропорционална по причина, че налагането ѝ би довело до автоматично кумулиране на предприетите в тежест на дружеството мерки, тъй като е установено, че за извършените от дружеството нарушения на търговеца са издадени 2 бр. наказателни постановления (НП) от 12.10.2023 г., с които са му наложени имуществени санкции в общ размер, възлизащ на 1 700,00 лева, заплатени от адресата на НП. На последно място са изложени аргументи, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена и в противоречие с Конституцията на Република България и с разпоредбата на чл. 1 от Протокол 1 към ЕКПЧ. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на АС Велико Търново е правилно, като краен резултат. Според настоящата касационна инстанция в случая правилно първоинстанционният съд е съобразил, че в хода на съдебното производство са представени доказателства, установяващи несъответствието на заповедта за налагане на ПАМ с Решение С-97/21 на СЕС, а именно: НП 730636-F731252/ 12.10.2023 г. и НП 730643-F731264/12.10.2023 г., с които за установените на Д. - Д. Б. Велико Търново ЕООД нарушения съответно на чл. 25, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., на търговеца са наложени имуществени санкции в размер на 1 200,00 лева и 500,00 лева, които видно от приложено на л. 10 от първоинстанционното дело платежно нареждане са били заплатени от адресата им. Според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона . Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/20, т. 24 и др.). От доказателствата по делото се установява, че въз основа на един и същи факт са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) (вж. чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (вж. чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Макар, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, то като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. В т. 63 от решението по дело С-97/21, Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Именно такова автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на Д. - Д. Б. Велико Търново ЕООД е допуснато в случая, което е основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Горното е достатъчно, за да се приеме незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ, макар настоящата инстанция да не споделя останалите съображения на първоинстанционния съд за несъразмерност на наложената мярка, тъй като при определяне продължителността ѝ са съобразени както конкретни обстоятелства, така и установената повторност на нарушението по смисъла на чл. 187, ал. 4, изр. последно от ЗДДС, а също и констатираната положителна касова разлика в размер на 29,36 лева. В заключение следва да бъде прието, че не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата Административен съд Велико Търново е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция. Процесуалният представител на ответника претендира разноски в размер на 400,00 лева за адвокатско възнаграждение съгласно списък с разноските на л. 21 от настоящото дело и договор за правна защита и съдействие 088824 от 17.01.2024 г., намиращ се на л. 11 (гръб), който размер следва да бъде редуциран по следните съображения: Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, поради което за настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед видът на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая по делото от процесуалния представител на Д. - Д. Б. Велико Търново ЕООД е представен отговор на касационната жалба, с които са поискани разноски, а също и молба за даване ход на делото в отсъствието на ответника, с изложени съображения по същество и представен списък за разноски, но не е осъществено процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание. Предвид изложеното, с оглед липсата на материален интерес по делото, фактическата и правна сложност, видът и количеството на извършената работа, са дължими разноски в размер на 100,00 лева, като претенцията над този размер е неоснователна. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,