Решение № 8159 от 6.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11902/2020 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика (ОДОП) Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Петрова, против решение 259/26.08.2020 г. по адм дело 122/2020 г. по описа на Административен съд Добрич (АС-Добрич), с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р-03000819002711-091-001/18.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 339/04.02.2020 г. на директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на Ди Ем Консулт ЕООД са вменени задължения за корпоративен данък по ЗКПО в общ размер 10 487,90 лева за 2016 и 2017 г. В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че неправилно съдът е приел, че са останали недоказани твърденията на приходните органи, че РЛ е извършвало услугите по счетоводно обслужване на Авос експорт ЕООД през 2017г. и е получавало плащания за това, които е следвало да бъдат отчетени като приход. Твърди се, че съдът погрешно е приел, че неправилно е прието за укрит приход счетоводното обслужване от РЛ на ЕСМ ЕООД. Неправилен е изводът на АС, че не е доказано наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.4 и т.5 от ДОПК. Моли да се отмени решението, като се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 1690лв. общо за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Ди Ем Консулт ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Станчев, оспорва основателността на касационната жалба в представен писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - основателна, поради следното: Със своето решение АС Добрич е отменил Ревизионен акт (РА) Р-03000819002711-091-001/18.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 339/04.02.2020 г. на директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на Ди Ем Консулт ЕООД са вменени задължения за корпоративен данък по ЗКПО в общ размер 10 487,90 лева за 2016 и 2017 г. при ревизия, проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган в надлежната форма. Съдът е установил, че спорът се концентрира от една страна относно наличието на основания за извършването на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, в частност наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т.5 от ДОПК, и от друга страна, относно формираната данъчна основа за облагане с корпоративен данък. От фактическа страна съдът е приел, че за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са счели, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2, т.4, предл. второ и т.5 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи, воденото счетоводство на ДИ ЕМ КОНСУЛТ" ЕООД не дава възможност за установяване на основата за облагане с данъци и документите, необходими за установяване на основата за облагане липсват. Мотивите са, че в счетоводството на дружеството не са намерили счетоводен израз банкови транзакции, извършени на 22.04.2016 г. в размер на 3000 лв. и на 27.04.2016 г. в размер на 3000 лв.; Извършените счетоводни записвания на 30.09.2016 г. в размер на два пъти по 5000 лв. не се основават на реално извършени банкови операции; Данните в салдата на 01.01.2016 г., 01.01.2017 г. и 01.01.2018 г. са с различни стойности от посочените и представени по време на ревизията. По отношение на парични средства в брой се установявало от ГФО за 2016 г., че към 01.01.2016 г. дружеството имало сума в размер на 27 х.лв., а по оборотна ведомост по с-ка 501/ Каса/ - 6090 лв. В ГФО неразпределената печалба към 01.01.2016 г. била в размер на 22 х.лв., а според данните в оборотната ведомост към същата дата салдото по сметка 122 е 3169,17 лв. Приходите от АВОС ЕКСПОРТ" ЕООД и ЕСМ" ЕООД не са отчетени от дружеството. За да отмени РА, административният съд въз основа на заключението по ССче е изложил подробни мотиви, с които е приел за недоказани обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2, т.4 и 5 от ДОПК. Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора, че решението на административния съд е необосновано. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства, ведно със заключението на ССЕ и въз основа на тях е стигнал до правилни и законосъобразни изводи. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в хода на проведеното съдебно производство са опровергани констатациите на приходните органи за наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2, т.4 и т.5 от ДОПК за определяне на основата за облагане по особения ред. В ревизионното и съдебното производство не са събрани доказателства за договорени и получени приходи, различни от фактурираните, които да не са отчетени от дружеството, поради което твърденията за укрити приходи се оказват недоказани. Експертът по назначената съдебно счетоводна експертиза е установил, че по отношение на всички клиенти, за които при ревизията са определени допълнителни приходи през 2016 г. и 2017 г. е налице пълно съответствие между плащания, издадени фактури и отчетени приходи. Поради това обоснован е извода на съда за липса на основание за определяне на пазарни цени на документираните счетоводни услуги. По отношение на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.4 и 5 от ДОПК, съдът въз основа на доказателствата, представени при ревизията и експертното заключение на ССчЕ, е обосновал правилен извод, че извършените от дружеството банкови транзакции са намерили съответния счетоводен израз, а воденото счетоводство дава възможност за проследяване на извършените стопански операции. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че съставените от експерта ОПР са извън поставената му втора задача и няма отговор на същата. Проверката на данните от ОПР включва цялостна проверка на осчетоводените приходи и разходи, а не само на отделни видове приходи. Поради това изготвянето на нови ОПР от експерта, които са съпоставени със съставените от дружеството е основание да се приеме, че даденото заключение е правилно и обосновано. По отношение на определената при ревизията основа за облагане с КД за 2016 и 2017г., предвид липсата на доказателства за договорени и получени приходи в размери различни от фактурираните, първоинстанционният съд правилно е приел, че размерът на данъчната основа, определена при ревизията, се основава на личната преценка на ревизиращите - кои от услугите са месечни, кои от сделките са по пазарни цени и кои не. Приложените при ревизията цени не съответстват на допустимите методи по §1, т.10 от ДОПК, като са използвани единствено декларирани данни за цени на месечни услуги, установени при насрещни проверки, без да е изследвано какъв обем услуги включват тези услуги. Относно непризнатите разходи за данъчни цели за възнаграждения за услуги не би могла да бъде споделена тезата на касатора, че представените за първи път в съдебното производство доказателства, не е следвало да бъдат кредитирани. Моментът на посочването и събирането им би могъл да бъде индиция, че същите са новосъставени, но сам по себе си не опровергава доказателствената им сила, нито отменя задължението на съда да ги цени във връзка с останалите събрани доказателства. Посочено е в първоинстанционното решение, че от ревизираното дружество не са изискани по реда на ДОПК доказателства за отчетените разходи, а изводите се основават на непредставени документи от А. Вичева и невръчено искане до В. Манолов. В тази връзка правилно е съобразено обстоятелството, че отчетените разходи в дружеството съответстват на установените от приходните органи обстоятелства, че лицата са декларирали получените от доверителя ми доходи с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2016 г. и 2017 г. При този изход на спора и направеното искане в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 1020 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение